Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ЗАМЪКЪТ БУДАТИН И ЛЕГЕНДАТА ЗА ЕДНА ТРАГИЧНА ЛЮБОВ

03.03.2019
Замъкът Будатин. Фото: Rudo Mlich

Замъкът Будатин (слов. Budatínsky hrad), е замък, намиращ се в Северна Словакия, в град Жилина, при сливането на реките Кисуца и Вах.

Замъкът е издигнат на скалист хълм през втората половина на 13 век. Съхранената до днес главна кула е контролирала брода при вливането на река Кисуца в река Вах. Оттук е минавал търговския път от Унгария до областта Силезия.

Замъкът Будатин, 1910 г.

Първоначално замъкът е бил кралско владение. В началото на 14-ти век става собственост на феодала Матуш Чак.

През 1487-1798 година г. замъкът е бил собственост (с кратка прекъсване) от словашкия дворянски род Суньог (потомци на Гашпар Сунйог). За известно време замъкът е принадлежал на рицарите-разбойници Подманичи, но през 1545 г. е завладяван от Юрай Суньог.

През 1551 г. Будатинският замък е възстановен в ренесансов стил.

През 17 век е бил заобиколен от нова стена с бастиони. През 1715 г. около замъка е разположен парк. През 1745 г. в парка е построен бароков параклис.

След потискането на рода на Суньоговци през 1798 г. замъкът е владян до 1945 г. от семейство Чаки, един от клоновете на унгарския благороднически род Чак.

През януари 1849 г. замъкът Будатин е превзет и опожарен от хабсбургските войски.

През 1870 г. Чаки реконструира замъка в стила на класицизма. Вторично замъкът е реконструиран през 1922 г.- 1923 г. от последният му собственик Гейза Чаки.

Замъкът Будатин е конфискуван от Чаки през 1945 г. от правителството на Чехословашката република.

От 2007 г. в замъка се помещава Поважският музей.

Замъкът Будатин. Постоянна изложба на изкуството на калайджиите. Единственият по рода си музей в света.

Легендата за трагичната любов на Катарина Суньогова

Легендата разказва за трагичната любов на Катарина Суньогова, дъщеря на рицаря Гашпар, владетел на замъка.

Нейният баща заповядва да я затворят в кулата на Будатин, защото не е била съгласна да се омъжи за стария Ян Якушит, собственик на замъка Вършатeц. Катарина е имала таен годеник, младият граф Франтишек Форгах.

Накрая, за да спаси живота си, тя склонява да се омъжи за Якушит, но това, което се случва след сватбата, е могло да се очаква. Суньогова започва да изневерява на съпруга си с Форгак. Когато хитрият Якушит разбира за измяната, се въоръжава, изчаква графа и го убива. Убийството, което според някои източници е извършено на 23 януари 1647 г., предизвиква голям обществен отзвук. Франтишек Форгак е бил жупан на окръг Теков.

Изглежда, че Катарина в крайна сметка се примирява със съдбата си, тъй като в текст от йезуитските анали се казва, че през 1712 г. е погребана в криптата на църквата "Св. Франциск Ксаверий" като вдовица на Ян Якушит и покровителка на църквата.

Споменава се, че тя нарежда да се поставят два реда пейки в храма и дарява 20 златни монети за построяване на аптека „На Светия Дух“, която действа до втората половина на 20 век. Запазен е писмен документ на майката на Форгач, в който тя призовава роднините й да погребат убития й син, а това показва, че тази история е не толкова легенда, колкото криминален случай.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net