Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ХРАЙНОХА – РАЗБОЙНИКЪТ-ТАНЦЬОР

11.11.2021
„Пътници, нападнати от разбойници“, картина от Николаус Питерсун Берхем (около 1670 г.)

Храйноха е прякорът на Юрай Maxa – словашки разбойнически лидер от първата половина на 18-ти век, известен с отличните си танцувални умения.

Прозвището на Юрай Маха е образувано от думите „hraj“(играй) и „noha“ (крак). Възможно е той да се е сдобил със своя прякор, заради това, че е бил изявен танцьор, но не е изключено и да е наричан така, защото е имал силни крака. От названието Храйноха са се образували думи като: Райноха, Драйноха, Грайнога или Райнога, всички те са били прякори на Маха. Този разбойник е наричан също и Карпатския вълк.

Храйноха е роден около 1687 г., като и до днес не се знае къде точно. По онова време Словакия принадлежи на унгарската корона. Селата Плавецке Подхрадие, Приевали и Хорне Орешани са негово предполагаемо родно място, но е възможно и той да е родом от района Копанице, близо до село Миява (днес град Миява). Обучава се за месар, по-късно е вербуван е при куруците - група въоръжени антихабсбургски бунтовници в Кралство Унгария, действали между 1671 и 1711 год. След битката при Тренчин (3 август 1708 г.), когато куруците претърпяват поражение от императорската армия, Храйноха отива в планината и става бандит. По-късно е заловен и затворен в замъка Леополдов. Разбойникът успява да избяга. През 1730 г. е затворен в замъка Чахтице, но извършва бягство и оттам.

През 30-те години Храйноха пребивава известно време в село Смоленице, в близост до което се намира село Добра Вода. Твърди се, че веднъж разбойникът се оказва под земята, след което попада на пещерни пространства - тайни коридори, които водят до съкровище на тамплиерите, скрито в замъка край селото, също наричан Добра Вода. Според преданията, този замък е свързан с замъка в Смоленице чрез пещерна система, преустроена за преминаване. Но въпреки, че в хълма, където се намира замъка (от който са останали само руини), и околностите му има няколко пещери, тайният коридор най-вероятно е просто хорска измислица.

Юрай Храйноха, витраж от 1957 год. Автор: Янко Алекси

Храйноха често е смятан за член на бандата на Юрай Яношик –най-известният словашки разбойник, революционер и закрилник на бедните. Това обаче е неправилно. Храйноха е извършвал делата си в Западна Словакия, в района на Малките и Белите Карпати, а Яношик - в Татрите и областта Липтов. Възможно е обаче Храйноха да е бил съперник на Яношик.

Повечето сведения за Храйноха и обкръжението му са запазени благодарение на устната традиция или народната традиция. Въпреки че имал пари от грабежите си, той не се е радвал на успех в личния си живот, не е имал нито съпруга, нито семейство. Бил е протестант-евангелист. Знае се, че Храйноха и дружината му са действали предимно в горите на Малките Карпати. Твърди се, че е отишъл най-далеч до село Мелчице, намиращо се близо до град Тренчин, а също и до cело Стари Хроженков в областта Моравия.

Храйноха е бил страшилище за търговците, които са прекосявали Чешкия път, минаващ през планината Малките Карпати. Гората е предоставяла на разбойника много възможности да се крие, така че дълго време не е било възможно да го хванат. Но накрая, през 1738 г., след като бива издаден от негов бивш приятел, Храйноха е заловен от въоръжените служители на граф Eрдьоди – унгарски аристократ, господар на замъка Смоленице. Обвинен е в извършване на убийства и грабежи и съдът в град Търнава го осъжда на смърт чрез разсичане на четири. Храйноха е екзекутиран в село Смоленице на 27 юни 1738 г., като за назидание мъртвото му тяло е окачено на колело. На такива екзекуции по онова време често са се събирали множество хора от съседните околии.

Руините на замъка Остри Камен, охраняващ прохода през Малките Карпати, където е водел Чешкият път.

Легендата разказва, че той е бил погребан зад оградата на гробището в Смоленице, близо до пътя за село Болераз. Според преданията, малко след екзекуцията на Храйноха започнали да се случват странни неща. Тухли падали от стените и два хамбара започнали да горят. А тъй като се страхували от него дори след и смъртта му, претърколили огромен камък върху гроба му, който все още стои непомръднат в селския парк, наречен Палфиофски, който по времето на Храйноха е бил част от замъка Смоленице.

След екзекуцията на лидера Храйноха, Илчик, Адамчик и Муха, разбойници от неговата дружина, се преместват в гората Доубрава, край моравския град Ходонин, където продължили своята грабителска дейност, нападайки търговците, минаващи по главния транспортен пътя, водещ от Прага през Ходонин и отвеждащ до Будапеща.

Паркът в село Смоленице, където се намира гробът на Храйноха.

През 1823 г. словашкият свещеник и писател Щефан Петруш се опитва да обрисува живота на Храйноха в първата словашка театрална пиеса на бандитска тема, озаглавена „Райноха, разбойническият хетман“, но работата му остава в ръкописен вид, потънала някъде в прахта на архивите. Словашкият поет и преводач от 18-ти век Ян Холи описва Храйноха в някои свои стихове. Друт словашки поет - Павол Шафарик, виден филолог и историк от 18-ти век, също възпява Храйноха в свое стихотворение.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |