Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

НАЙ-ДЪЛГОЛЕТНАТА МУЗИКАЛНА ГРУПА С НЕПРОМЕНЕН СЪСТАВ

05.11.2021
Пух по време на концерт през 2004 г. Отляво -надясно: Ред Канциан, Роби Факинети, Стефано Д'Орацио, Доди Баталия

Според Книгата за рекорди Гинес най-дълго просъществувалата музикална формация, без напускане или смяна на неин член, е италианската група Пух – в периода от 1973 г. до 2009 год.

Когато на 28 януари 1966 г. в Болоня музикантите от Пух поставят началото на общата си история, групата вече има зад гърба си четири години аматьорски изяви под името Jaguars. Основана по идея на болонезеца Валерио Негрини, барабанист, вокалист и текстописец, формацията започва професионалната си дейност като квинтет – останалите музиканти са китаристите Мауро Бертоли и Марио Горети, клавиристът Боб Гилот и баскитаристът Джилберто Фаджоли. При сключването на контракт със звукозаписната компания Vedette се оказва, че групата трябва да смени името си, тъй като вече има римска със същото име (The Jaguars), която вече е записала сингъл. Секретарката на Vedette, гъркинята Алики Андрис, почитателка на литературния герой Мечо Пух, предлага новата група да се нарича Пух и името се харесва много на всички.

Първото произведение на Пух е кавър-версия – това е песента „Излез“, която представлява италианоезична преработка на „Продължавай да бягаш“ на британската формация, наречена Групата на Спенсър Дейвис. Следват нови сингли, но чрез тях групата не успява да привлече сериозво вниманието на публиката върху себе си. Първата изява на живо на Пух е в заведението „Мулен Руж“ в италианския курортен град Католика, където групата дебютира през целия месец май.

60-те години са доста проблематичен период за Пух – освен препятствията, съпътстващи кариерата на всеки начинаещ бенд, групата преминава през сякаш неизбежните смени на музиканти. Една от тези промени - и трудни, и лесни - се оказва със съдбоносно значение за групата. Още в самото начало англичанинът Гилот, който има проблеми с дрогата, напуска и в края на април на негово място идва Камило (с артитичен псевдоним Роби) Факинети – клавирист, певец и композитор, родом от Бергамо, който впоследствие ще стане автор най-големите хитове на Пух. Но разочарованията тепърва предстоят. През лятото настъпва нов трус в групата – заради трудния си характер Фаджоли е заменен с атрактивния басист и певец Рикардо Фоли, който веднага става фронтмен на формацията.

През октомври 1966 г. Пух участват във Фестивала на розата с песента „Бренеро '66“, която е цензурирана от държавното радио РАИ, чрез налагане на различно заглавие на песента и премахването от текста на фразата "те те убиха почти на шега". Пасажът е вдъхновен от истинска новина: атаките в Южен Тирол срещу войниците на италианската финансова полиция и убийството на финансист. Затова Негрини е принуден бързо да напише алтернативен текст и песента е представена като „Камбаните на мълчанието“. Песента завършва на последно място. Издаден е и първият албум на групата – „За тези като нас“.

През следващата година Мауро Бертоли се жени за млада танцьорка и смятайки, че не може да съвместява турнетата и дългите отсъствия с брачния живот, решава да се откаже от музикантската професия. Пух остават четирима и без да губят ентусиазма си, продължават да издават сингли, дори усещат тръпката от попадането в хит-парада (през 1968 г. с песента „Малката Кети“). Но големият успех все още липсва.

През 1968 г. излиза албумът „Контраст“, който звукозаписната компания Vedette издава без знанието и съгласието на групата, а впоследствие е изтеглен от пазара. Междувременно в Пух настъпва нова промяна – Горети напуска формацията, отваряйки фирма за усилватели в Болоня. През септември на негово място в групата идва 17-годишният китарист от Болоня Донато (с артистичен псевдоним Доди) Баталия – именно той години по-късно ще бъде обявен за най-добър китарист на Европа.

На групата тепърва й предстои да преминава през трудности, да се справя с проблеми, да търпи пренебрежително отношение. Публиката често бърка името й, не познава добре нейните членове, а има и такива които са зле настроени към тяхното изкуство. И това е точно така - през 1969 г. в ресторант в Салерно клиент подхвърля пистолет на сцената, на която свирят Пух. В друг случай пък собственикът на ресторант, където Пух се изявяват, за да се справи с конкуренцията на съседното заведение, ги кара да свирят, дори когато няма никакви посетители, но групата отказва категорично – според тях, изпълнение в празна зала е най-голямото оскърбление за един музикант.

През същата година Пух реализират албума „Спомени“, един от първите концептуални албуми в Италия. Последните години на десетилетието са твърде проблематични за групата, тя обтяга отношенията си със звукозаписната компания, преминава през кризи, дори се намира на крачка от разпадането си. Но Пух не спират да търсят своя облик. И го намират. Ако в началото групата изпитва определено влияние от различни англосаксонски групи, включително и Бийтълс, в началото на 70-те години тя вече е променила звученето си от „бийт“ на „поп“ – стил, по-добре подхождащ на естетиката на нейния оформящ се романтизъм.

Пух през 1970 г. Отляво-надясно: Валерио Негрини, Доди Баталия, Рикардо Фоли, Роби Факинети.

През 1970 г. Пух сключват договор с музикалната компания GBS и това става повратната точка в историята на групата. През 1971 г. излиза „Толкова я желая“ - първият истински хит на Пух, шедьовър, който само заема челното място в италианския хит-парад и в латиноамериканските класации. За няколко месеца са продадени 450 000 копия от песента. Веднага следва нов велик хит – песента „Мисъл“, също оглавила както италианския, така и латиноамериканския парад, разказваща за човек, попаднал в затвора, за деяние, което не е извършил. Също за няколко месеца са продадени 1 200 000 копия от тази песен. През същата година излиза „Опера Прима“ - първият албум на Пух от периода им на сътрудничество с Джанкарло Лукарело от GBS, който изиграва много важна роля в стиловото оформяне на формацията и без да има опит като продуцент, я продуцира, давайки решаващ тласък на кариерата й. Той казва на четиримата музиканти, че ако се вслушат в препоръките му, Пух ще станат най-великата италианска група. Макар и с известна съпротива те средват наставленията му и последвалият триумф потвърждава предвижданията на продуцента. Веднага след това, обаче, Негрини, поради разногласия с Лукарело, напуска групата, оставайки обвързан с нея само като автор на текстовете на песните й. През септември 1971 г. зад барабаните застава Стефано Д'Орацио, родом от Рим, който освен на ударни инструменти, свири и на флейта.

През 1972 г. излиза „Ние двамата в света и душата“ – друг исторически хит на групата, също достигнал върха на хит-парада. Новият албум „Алесандра“, издаден през същата година, в който е включен още една от „вечните“ песни Пух - „Ще се родя с теб“, затвърждава успеха на четиримата музиканти. Но проблемите им не свършват. Разочарован от това, че Лукарело отдава предпочитание на Доди като водещ певец, Рикардо Фоли напуска групата, решавайки да гради солова кариера. Пух трескаво започват да търсят замесгник на Фоли, но изпитват големи затруднения в намирането на подходящ музикант, дори в един момент се колебаят дали да не продължат като трио. Изглежда, че формацията на път да се разпадне, но през февруари 1973 г. след безкрайни прослушвания, проведени в пералното помещение на хотел, в които участват почти 100 баскитаристи, е одобрен новият басист – Бруно (с артистичен псевдоним Ред) Канциан, музикант от Тревизо, който преди това е бил китарист и никога не е свирил на бас.

Албумът “Парсифал“ (1973) бележи нов, много важен етап в развитието на Пух – експериментирайки в стил симфоничен рок и прогресив рок, музикантите разбират, че могат да създават не само „леки“ песни, но и сложни пиеси. От този албум за една седмица са продадени 400 000 копия(невероятен рекорд за този период, в който продажбата на успешен албум не е надхвърляла средно 100 000 копия). Сюитата "Парсифал" (от едноименния албум) е химн на мира, разказващ за митичния рицар Парсифал (според някои легенди той намира Свещения Граал), който захвърля оръжията си и отхвърля ролята си на супергерой. Симфоничното звучене и дългият инструментален пасаж в това произведение (след чието изпълнение на живо в Япония, десетилетия по-късно, групата получава най-дългия стендинг-овейшън в историята си) са неочаквани за публиката. Групата излиза извън общоприетата представа за поп-пок група, предизвиквайки изненада и учудване, както със стиловия си избор, така и с новаторските си идеи по отношение на изпълненията на живо - когато Пух започват да организират турнета в италианските театри, преди концертите ги питат: „Но защо изнасяте столовете?”

Има и други творби в албума, в които Пух проявяват като пионери. В песента „Аз и ти за други дни“ (първо място в хит-парада) се говори за изневяра, извършена от мъж и жена, които изоставят своите съпрузи, за да изживеят заедно нова любовна история (много неудобна тема през онези години). Песента „Тя и тя“разказва за женска хомосексуална връзка, а в „Годината, мястото и времето“ са описани последните мисли на пилот по време на полет, докато самолетът му се разбива. Меланхоличната „Ние, безсмъртните“ е друга забележителна творба от албума – тази песен застава на върха на хит-парада.

През 1974 г. Пух публикуват първата си колекция от вече издадени произведения – албумът става златен.

Групата започва да изнася периодично концерти и в чужбина. След Япония, където през 1969 г. Пух гастролират за пръв път зад граница, идва ред на Венецуела, Англия и САЩ. Следва Източна Европа, където Пух за пръв път гастролират в България, после в Чехословакия и Румъния. Именно в България, където групата е на турне през 1975, 1976 и 1978 г., а през 2011 г изнася един концерт, музикантите от Пух получават от публиката, както те твърдят, такова уважение, каквото не са получавали никъде другаде. По време на кариерата си Пух концертират на още много места – освен в Южна Америка, Северна Америка и Далечния Изток, излизат на сцена в Швейцария, Германия, Холандия, Испания, Канада, СССР, Австралия, държавата град Ватикан, Франция, Белгия, Израел, Монако, Гърция, Словения, Чехия, Португалия. И в някои от тези страни имат култов статут. В Румъния, например, четиримата от Пух предизвикват фурор и при появата си биват преследвани по улиците от огромна тълпа почитатели. Казват дори, че президентът на страната Чаушеску е отменил самолетен полет, за да присъства на концерт на групата .

През 70-те години Пух, които в онези години често биват подценявани от музикалните критици, разширяват своя авторски потенциал и в друго отношение – освен Роби Факинети, композитори на групата стават Доди Баталия и Ред Канциан, а Стефано Д'Орацио пише първите си поетични творби, ставайки втори текстописец на групата. Също така, се слага край на вокалната доминация на Факинети и Баталия, които отстъпват място за постоянни солови певчески изяви на Ред и Стефано.

Пух по време на телевизионно участие през 1972 г.

Съчетанието на рок саунда с оркестровото звучене, както и сложните стилови комбинации, характерни за албума „Малко от най-доброто ни време“(1975), особено за сюитата „Времето, градът, жената“ (произведение, съдържащо 9 музикални теми), обаче, не се оказват самоубийствени за групата – напротив, популярността й не само не намалява, но и расте. А когато настъпва епохата на диско-музиката, Пух остават на върха, тъй като в известен смисъл се явяват предшественик на този стил.

През 1975 г. е заснет италианският музикален филм „Малко от най-доброто ни време“, продуциран от държавната телевизия РАИ. Главните герои са Пух, заснети на място до морския бряг в малкото пристанищно градче Сперлонга, като песните, звучащи във филма са взети от едноименния албум на групата.

През това десетилетие настъпват промени във вокалното лидерство в групата. Първо Доди Баталия заема мястото на Рикардо Фоли като основен певец, а впоследствие водещ солов вокалист става Роби Факинети. Групата отново се проявява като новатор по отношение на изпълненията си на живо, като след театралните турнета, започва да изнася концерти в спортни зали.

През 1976 г. Пух започват да се самопродуцират. В новия албум „Пухловър“ групата продължава да засяга в творчеството си теми, явяващи се табу за епохата, като например, темата за хомосексуализма - в песента „Пиер“, проблема за расовата дискриминация - в песента „Циганин“, темата за проституцията - в песента „Между спирката и звездите“, темата за сложната реинтеграция на затворник в обществото – в песента „Първият ден на свободата“. Албумът съдържа и фамозната песен „Линда“, която заема първо място в класациите не само в Италия, но и в чужбина.

През 1977 г. Пух реализират две инструментални пиеси – „Пробуждане“ и „Клетката“за италианския телевизионен сериал „Клетката“. Подчертаният афинитет на групата към инструменталните композиции, които са общо 15 в кариерата й, намира израз в още две пиеси – „Фантастичен полет“ и „Одисей“, които стават саунд-трак и музикалната тема на италианския телевизионен сериал „Фантастични разкази“ от Едгар Алън По. В този случай това е телевизионна програма, която свободно преоткрива някои сюжети от историите на Едгар Алън По. Ог този албум непеменно трябва да се отбележи песента „Дай ми само една минута“, един от големите хитове на групата.

През 1978 г. Пух стават една първите групи в света , използващи лазерно осветление на концертите си. Лазерният лъч, насочен към небето, се е виждал на 30 км разстояние: карабинерите често получавали съобщения за наблюдения на НЛО!!!

През същата година излиза албумът „Бумеранг“. Набор '58", една от песните, включени в него, която подхваща темата от „Бренеро '66“, разказвайки за млади хора от Юга, които се чудят защо са се озовали в казарма на Север с пушка в ръка. „Градът на другите“ е песен, разказваща за трудностите на тези, които са принудени да живеят на ръба на града и обществото. Песента „Легендата за Маутоа"разказва за австралийските аборигении, а друга интересна песен -„Небесното момче“ проследява подвига на Чарлз Линдберг, който през 1927 г. за пръв път в историята осъществява прелитане над Атлантическия океан, без да извърши междинно кацане.

В албума „Вива“ от 1979 г. Пух отново засягат социално-полиническа тема - "Последната ловна нощ "е песен, която представлява обвинителен акт за клането на американските индианци, извършено от белите завоеватели. Видеоклипът към песента „Аз съм жив“, включена в същия албум, е първият реализиран в Италия. Песента „Неочаквана нощ“достига до първо място в хит-парада.

През 1980 г. Факинети, Баталия, Канциан и Д'Орацио предприемат екперимент, издавайки албума „Ураган“, съдържащ известни песни на групата от последните години, презаписани на английски език, който е издаден не само в Европа, но също в САЩ и Япония. В албума „...Стоп“, издаден през същата година, впечатление правят „Ще пея за теб“, една от най-известните песни на групата и „Инка“, песен, която заклеймява геноцида, извършен от испанските конквистадори над народа на инките.

През 1981 г. излиза албума „Успех“, който вслючва един от големите хитове на групата – песента „Кой ще спре музиката“, която достига първо място в италианския хит-парад. Между впрочем, всички творби Пух, които по веме на кариерата им са покорявали върха на музикалните класации, са стояли там общо 5 години!

По идея на Стефано в албумите от 1981 г. нататък, Пух публикуват поне една песен, в която всеки един от от четиримата има самостоятелна вокална изява. През същата година Доди е обявен за най-добър китарист на Европа - наградата е присъдена през 1981 г. от немския вестник "Цайтунг“.

През 1982 г. групатя реализира първия си лайф-албум – „Паласпорт“. Италианските музикални критици определят Доди Баталия за най-добрия италиански китарист сред всички музиканти от италианската музикална сцена.

През 1983 г. на остров Монсерат, намиращ се на Карибите, групата реализира албума "Северният тропик", който веднага достига първо място в хит парада и по Коледа е публикуван и на компактдиск. Това е първият случай, в който италианска група или изрълнител публикува свой сингъл или албум на CD-носител. Отново е засегната политическата тема – „Писмо от Източен Берлин“ е песен от албума, в която Пух предсказват падането на Берлинската стена. Песента „Само гласове“ е реализирана изцяло акапелно – истинска рядкост за една поп-рок група. Особеното съчетание на гласовете на четиримата музиканти, както и взаимното им допълване като солови вокалисти е изразено ясно в тази песен – това е един от елементите, който Пух от всички останали поп и рок формации, включително „Бийтълс“и „Бий Джийс“, с които италианската група има известни сходства в ансамбловото пеене.

През същата година следва ново признание за Доди Баталия. Италианските музикални критици го определят за най-добрия поп-китарист на Италия.

През 1984 г. Пух записват албума „Алоха“на хавайския остров Мауи, в звукозаписното студио на Джордж Бенсън. В албума отново присъства политическата тема - в „Ден Първи“, песен, в която се засяга популярната по това време тема за възможен ядрен конфликт между САЩ и СССР.

През 1985 г. излиза албумът "Aзия не е Азия", който Пух реализират в Япония. В него групата подчертава контраста между източната култура и западната електронна инвазия на азиатския континент.

През 1986 г. Пух празнуват 20 години кариера: те са номинирани за Рицари на Републиката; албумът "Безкрайни дни дни дни" и едноименното турне се радват на огромен успех; четиримата музиканти са увековечени в Музея на восъчните фигури в Рим. В този албум групата отново демонстриратострата си социална чувствителност - в песента „Тери Б.“ разказваща за американската актриса и модел Тери Брум, която година по-рано извършва убийство в Милано, застрелвайки свой агресивен ухажор.

През същата година Доди Баталия отново е обявен за най-добър китарист ва Европ Признанието е потвърдево от немското списание „Шпигел.

През 1987 г. излиза албумът „Цветът на мислите“, засягащ екологичнага и политическата тема – съответно в песента “Вода от Луната“ и в „От другата страна“, песен, написана в ерата на Горбачов преди перестройката, в чийто текст се разказва за вятъра на промяната, преминаващ през Съветския съюз.

През 1988 г., с албума „Oaзис“, Пух започват да си сътрудничат със WWF (Световният фонд за природата). Социалният ангажимент на групата продължава по линия на предишния им албум: темата за унищожаването на планетата е засегната в песента „В тревата, във водата, във вятъра“, нарастването на расовата дискриминация е тема на песента „Без граници“. През 1989 г. Пух пускат на пазара, с ограничено издание, инструменталната пиеса „Концерт за оазис“, чиито приходи биват дарени изцяло на WWF.

1989 година е посветена изцяло на WWF, на която се даряват приходите от инструментарната пиеса "Концерт за оазис" (издадена на зелена грамофонна плоча). По време на италианското турне от 40 дати, Пуховете разглеждат най-сериозния екологичен проблем на града, в който гостуват домакин, в сътрудничество с регионалния щаб на WWF. Техният екологичен ангажимент по време на обиколката помага за регистрацията на 15 000 деца в WWF, които стават 50 000 през следващите месеци.

90-те години започват с един от най-важните моменти в историята на Пух: през март групата печели 40-ия фестивал на италианската песен в Санремо. Песента-победител „Самотни мъже“, в която солови вокалисти са и четиримата музиканти, по-късно става най-известната италианска песен в чужбина.

През 1990 г. излиза албумът „Самотни мъже“. Политическата тема отново присъства в песен, вкрючена в албума – в „Забранен град“, която е вдъхновена от студентското въстание от предходната година на площад Тянанмън в столицата на Китай Пекин.

През 1991 г. Пух празнуват 25 години кариера, провеждайки триумфално театрално турне в Италия.

Следващият албум "Небето е синьо над облаците", издаден през 1992 г., се изкачва само за седмица на върха на класациите: той е тройно платинен с повече от 300 хиляди продадени копия. Популярността на Пух е толкова голяма, че когато се появяват по телевизията, те неизменно увеличават аудиторията на предаването, в което участват.

През 1993 г. в град Джардини-Наксос, намиращ се на остров Сицилия, по време на последната вечер на събитието „Международна Награда за Телевизионна Режисура“, Пух получават специална награда именно защото имат най-висок телевизионен рейтинг. Групата участва в италианския песенния фестивал Кантаджиро като патрони на инициативата „Да залесим градовете“, насърчавана от WWF. Екологичният ангажимент на Пух се реализира в 50-те дати на лятното турне: кметовете на градовете, които са част от турнето, някои от които избрани нарочно, защото принадлежат към най-деградиралите италиански райони, са поканени да засадят дърво за всяко дете, родено през същата година.

През 1994 г. е издаден нов албум - „Музикадентро“, също трябва да се отбележи и още един важен момент: РАИ излъчва "Коледен концерт" за целия свят, който вижда Пух в зала Нерви във Ватикана, придружени от Симфоничния оркестър и Полифоничния хор на Националната музикална академия „Санта Чечилия“.

През 1995 г. правят още едно турне от 30 дати: всички разпродадени. През май излиза “Лека нощ, музиканти ”: двоен лайф-албум, който скоро става двойно платинен. През юни те получиха още едно признание, получавайки телевизионнат награда на РАИ като шампиони по слушане за 1994 год.

През 1996 г. между членовете на Пух възникват търкания, те почти не си говорят, спорят често по музикални въпроси. По ирония на съдбата това става преди реализацията на албума „Приятели завинаги“. Групата е на ръба на разпадането, поради множество разногласия по някои песни. „Винаги влюбени, никога влюбени“ е първоначално написана с различен текст и заглавие, „Кой знае дали има поляна, където си сега“, посветен на паметта на бащата на Стефано, починал наскоро; останалите членове предпочитат да не се занимават с темата за смъртта. „Мълчанието на гълъбицата“ първоначално е с различна мелодия от по-късно реализираната: композирана e от Доди, който иска да я изпее, но се оказва в малцинство в групата, чиито останали членове твърдят, че песента трябва да бъде интерпретирана от Роби; за да разреши конфликта, Доди оттегля композицията си и темата за сексуалното насилие, засегната в тази песен, бива изцяло преработена. Песента разказва за душевното състояние на онези, които са били жертва на сексуално насилие и претърпяват допълнително насилие, в този случай психологическо, поради необходимостта да разкажат подробностите за претърпяната агресия, за да се постигне справедливост. А също и за опита им да се върнат към нормалния живот.

В крайна сметка здравият разум на четиримата и успехът на албума предотвратяват разпадането на формацията. А в песента “Приятели завинаги“ от едноименния албум, определена от Факинети за манифест на групата, се казва, че въпреки всичко, въпреки конфликтите и различията, четиримата могат да останат приятели завинаги. И те остават такива.

През 1997 г. тяхното турне „Приятели завинаги" е наградено като музикално събитие на годината за технологичните иновации (аудио и осветление), за иновативната концепция на сцената и преди всичко за изключителното участие на публиката. Фестивалът и конкурс „Vota la Voce“ ги определя като „най-добрата италианска група“, награждавайки ги с още една Telegatto d’Oro (златна статуетка, каквато групата получава 14 пъти в кариерата си!). За пета поредна година Пух са сред главните герои на Telethon: пътуват на борда на огромен самолет C130 на италианските военновъздушни сили, за да пренесат музиката си на 6 необикновени места, включително ледниците на Монблан, военните бази в Сицилия и Двора на църквата Падре Пио.

През 1998 г. 15-те концерта на групата в спортните зали са поредната мегапродукция, сцената е с размери 38 метра в предната част, 12 м височина и 18 м дълбочина, с триъгълен преден придатък, който се потапя в щандовете за още 12 метра. За да се пренесе това съоръжение, са необходими 14 съчленени камиона!

През есента Пух участват в благотворителната изложба във френския град Лурдес, организирана през октомври от италианската асоциация UNITALSI (уникална инициатива, пазена дълго време в абсолютна тайна).

През 1999 г. излиза албумът „Едно щастливо място“, който заема първото място в хит парада, издържа в класациите 42 седмици (почти цяла година) и печели 4 платинени диска с над 400 хиляди продадени копия. Гражданската и социална ангажираност на Пух намира нов съюзник в асоциацията Rock No War: благодарение на набирането на средства по време на летните концерти, групата купува 10 детски площадки за деца, участвали в Балканската война и с приноса на италианските военновъздушни сили той лично ги доставя в Косово, Босна, Македония, Сърбия и Черна гора.

През 2000 г. Пух са отново на върха на класациите – първо място в хит-парада заема песента „Стой с мен“, включена в албума „Сто от тези живота“. В „Успех и добър път“, песен от същия албум, в която групата отново засяга необичайна тема – в текста се разказва за историята на проститутка от Изтока, която има смелостта и силата да напусне тротоара и да се прибере вкъщи. През декември Пух изнасят втория си коледен концерт във Ватикана.

През пролетта на 2001 г. Пух отиват в Мадагаскар, за да открият училище, построено за децата от колонията на прокажените в малкия град Фарафангана (в югоизточната част на Мадагаскар), построено благодарение на средствата, събрани по време на зимното турне от асоциациите Rock No War и Приятели на Мадагаскар.

Идва моментът за ново признание на групата - уебсайтът на Пух www.pooh.it печели престижната PREMIO WWW 2001 на вестник Il Sole 24 Ore за "Най-добър италиански интернет сайт на годината" (кат. Изкуство и култура).

През последните два месеца на годината Пух се заемат с проект, който е нов в кариерата им – създаване и реализация на мюзикъл, като за тема е избрана историята на Пинокио. През 2002 г. излиза предпремиерен студиен албум, озаглавен „Пинокио“. През декември те изпълняват третия си коледен концерт във Ватикана.

През 2003 г. е реализиран театрален спектакъл на име „Пинокио – Големият мюзикъл“. Специално за спектакъла близо до Милано е построен театрална сграда – „Театърът на Луната“.

През 2004 г. излиза нов албум диск на Пух, озаглавен “Слушай”, който заема директно на първо място в класацията на най-продаваните албуми.

Театралното турне през 2005 г. надхвърля сто представления: 140 театрални концерта, които освещават турнето „Слушай“ през 2004-2005 г. като най-дългото непрекъснато театрално турне в италианската музикална история.

През 2006 г. Пух създават и изпълняват песента „Синьо сърце“ - химн на италианския национален отбор по футбол за Световното първенство в Германия. Реабизирана е и версия на химна, изпята от футболистите от националния отбор на Италия. Този проект е свързан и с благотворителна инициатива: Пух, заедно с „Rock No War“ и фондация „Дон Сарло Ньоки“, разпределят приходите от продажбите на жертвите на насилието от войната в Сиера Леоне. През същата година четиримата музиканти изнасят концерт на площад „Прато дела Вале“е в град Падова (най-големият площад в Италия и вторият най-голям в Европа), който е посетен от 120 000 души – най-посещаваният концерт в кариерата на Пух.

През 2007 г. Пух осъществяват мини турне от 12 концерта, озаглавено „Летен Рецитал“.

През 2008 г. излиза албумът „Бийт Редженерейшън“, изкачил се на върха на италианската класация, съдържащ само песни, които са кавър-версии на кавър-версии, първоначално реализирани от италиански бийт-групи през 1960-те години, както и още две нови варианта на италиански песни от 70-те години на миналия век.

Пух по време на концерт през 2009 г.

През 2009 г. Стефано Д'Орацио, уморен от безкрайните пътувания и непрекъснатата работа, слага край музикалната си кариера, разделяйки се с публиката по време на прощално турне, проведено от Пух в различни градове на Италия.

През 2009 г. мюзикълът „Пинокио“ е на турне в Европа и Южна Корея, а през следващата година е поставен в САЩ, на сцената на Бродуей.

През февруари 2010 г. Пух, вече като трио, обявят издаването на „Aладин“, мюзикъл, написан от Стефано Д'Орацио с участието на тримата му бивши колеги, автори на музиката: групата работи по проекта още преди решението на барабаниста да напусне Пух.

През есента на 2010 г. излиза единственият албум, в който Пух са трима – „Откъдето започва слънцето“. Групата отново се връща към историческата тематика – в песента „Орелът и ястребът“ се разказва за Атила, вождът на хуните, въпреки че името му не се произнася никога. В песента „Репортер“, включена в албума, е посветена на журналистката Илария Алпи, убита в през 1994 г. в Сомалия, и е почит към всички репортери, които рискуват живота си всеки ден, за да вършат работата си. С песента „Откъдето започна слънцето“ и едноименната инструментална пиеса групата отново се връща към времената, когато започва да създава и изпълнява произведения в стил симфоничен и прогресив рок – период, в който музикалните критици сравняват италианската четворка с „Йес“и „Дженезис“ и „Пинк Флойд“. Основанията за тези сравнения, обаче, са повърхностни, формални – Пух са група, уникална преди всичко с това, че изкуството й, притежаващо едновременно виталност и изтънченосг, представлява възвишен, „райски“ поглед към света.

През 2011 г. акомпанирани от Фил Мер - барабани, Лудовико Ваньоне - китара и аранжора на групата Данило Бало - клавишни, Пух достигат нов етап: най-дългото турне в кариерата си, с почти 90 концерта (всички винаги разпродадени) за 9 месеца. Турнето „Откъдето започва слънцето“ завършва в прекрасната обстановка на италианския замък Есте, истинско „шоу“ между сценография от огньове и светлини, звуци и изображения, веещи се знамена и статисти, облечени в костюми от епохата.

През 2012 г. излиза албумът „Опера Секонда“, който съдържа някои от най-известните песни на групата, които са прекомпозирани (включват нови части),преаранжирани в стил симфоничен рок и реализирани с участието на симфоничен оркестър.

През 2013 година умира Валерио Негрини. Пух остават без текстописец. Това поставя огромни въпросителни пред бъдещето на групата.

През 2015 г. Пух обявяват завръщането на Стефано Д'Орацио и Рикардо Фоли за поредица от проекти, ознаменуващи 50-годишнината от създаването на групата, включващи реализация на нови версии на няколко от великите хитове на групата, издаване на нови песни, от които трябва да се спомене „Още една песен“, издаване на албум-колекция, реализация на лайф-албум , както и поредица от концерти на някои от най-големите италиански стадиони.

На 30 декември 2016 г. Пух официално прекратяват музикалната си кариера. Това става в града, където те я започват – в Болоня. Последният концерт е излъчван на живо по сателит в над 200 италиански киносалони и на живо по телевизията и радиото на RTL 102.5. Концертът завършва с песента „Само гласове“, изпълнена „а капела“, на 5 гласа.

През март 2020 г. излиза постигналия огромен успех в цял свят хит на Роби Факинети „Ще се преродя, ще се преродиш“, композиран от него по текст на Стефано Д'Орацио, посветен на жертвите на коронавируса в Бергамо. Впоследствие са създадени кавър-версии на песента на 30 различни езика, включително и на български.

През ноември 2020 г., умира след усложнения поради COVID-19. Това сякаш елиминира възможността за евентуално събиране на групата, но без да изключва окончателно възможността от епизодични сценични появи на легендарните Пух.

Пух по време на последния си концерт, Болоня, 2016 г. Отляво-надясно: Рикардо Фоли, Ред Канциан, Роби Факинети, Доди Баталия, Стефано Д`Орацио.

Факти от кариерата на Пух

Брой издадени музикални произведения – 368 (351 песни, от тях 21 кавър-версии, 17 инструментални пиеси)

2 песни, издадени под псевдонима „Медитеранео Систем“ (1977)

Брой издадени албуми - 29 студийни, 4 преработени, 8 на живо и 17 колекции

Златни албуми – 15

Платинени албуми – 30

Брой сингли - 36

Над 100 милиона продадени записи

Брой осъществени турнета - 63

Около 3000 проведени концерта - общо 6600 часа музика на живо

Брой музикални видеоклипове – 66

Признания

15 Telegatti (италиански телевизионни награди )

• Официално признание на Учебно-Изследователския център на Академията на Науките и Технологията на Гражданската Защита

• Восъчни статуи в Музея на восъчните фигури в Рим (1986 )

• Рицари на Италианската република (1986)

• Посланици на WWF (от 1987 г.)

• Специална награда за най-висок телевизионен рейтинг (1993)

• Почетни рейнджъри на Европа (1998)

• Музикални награди Wind Music Awards (2008, 2009, 2010, 2011, 2016, 2017)

• Плакет на Улицата на Фестивала в Санремо на ул. „Виа Матеоти“ в Санремо, за песента „Самотни мъже“ (2011)

• Участък от крайбрежния път на град Йезоло, наименуван на групата през август 2016 г.

• Ключове на града и признание на почетни граждани на Бари и Тревизо






 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |