Ищван Йедлик е роден на 11 януари 1800 г. в село Симьо, Кралство Унгария (днешно Земне, Словакия). В Словакия е известен като Щефан Йедлик . Майка му произхожда от унгарско благородническо семейство, а семейството на баща му е от словашки произход, като се е преместило през 1720 г. от Липтовска жупа (област) в село Симьо. Родителите му, които са се занимавали със земеделие, са били готови дори с цената да финансови жертви да изучат талантливонто си дете. След три години домашно обучение, десет-годишен, Йедлик е изпратен в бенедиктинска гимназия в Нагисомбат (днешна Търнава). Той обаче вече e бил завършил четвъртия си клас в Прешпорок (днешна Братислава), също при бенедиктинците, тъй като баща му го завежда там, за да научи немски.

_{Йедлик като рицар от Ордена на Желязната Корона, 1879 г.}

През 1817 г. Йедлик става бенедиктинец и продължава обучението си в училищата от този орден, където е известен под латинското име Стефанус Анианус. Той изнася лекции в бенедиктинските училища до 1839 г., а след това е ръководител на физическия отдел на факултета по изкуствата на Кралския университет в Пеща, където работи в продължение на 40 години. По онова време малко хора са предполагали, че неговите дейности ще изиграят важна роля за обучението на ново поколение физици. През 1848 г. става декан на Факултета по изкуствата, а до 1863 г. става ректор на университета. От 1858 г. е член-кореспондент на Унгарската академия на науките, а от 1873 г. е неин почетен член. След пенсионирането си той продължава да работи и прекарва последните години от живота си в пълно уединение в манастира в град Дьор, където умира на 13 декември 1895 год.

Изобретенията на Йедлик

През 1827 г. Йедлик започва да експериментира с електромагнитни въртящи се устройства, които той нарича светкавично бързо въртящи се ротори, а през 1828 г. демонстрира първото устройство, което съдържа трите основни компонента на практичните постояннотокови двигатели: статор, ротор и комутатор. В прототипа както стационарната, така и въртящата се част са електромагнитни. По принцип концепцията е, че вместо постоянни магнити, два противоположни електромагнита създават магнитно поле около ротора. Първият електрически мотор, конструиран през 1828 г. (четири години преди Фарадей), и ръководството за употреба на Йедлик се съхраняват в Музея за приложни изкуства в Будапеща. Двигателят работи добре и до днес. Йедлик обаче съобщава за своето изобретение едва няколко десетилетия по-късно и не е ясно кога точно е направено.

През 1845 г. Йедлик става първият университетски професор в Кралство Унгария, който преподава на своите ученици на унгарски вместо на латински. Неговият братовчед Гергели Чучор, унгарски лингвист, го помолва да създаде унгарски технически речник за физика, първият по рода си, благодарение на което той става един от неговите основатели. През 1850-те той провежда оптични и вълново-механични експерименти, а в началото на 60-те години проектира отлична оптична решетка. Йедлик изпреварва съвременниците си с научната си работа, но не говори за най-важното си изобретение, неговия прототип на динамо, до 1856 г .; едва през 1861 г. той споменава това писмено в инвентара на университета. Въпреки това, за изобретател на динамото е признат Вернер Сименс, тъй като изобретението на Йедлик не е привлякло вниманието по това време. През 1863 г. той открива възможността за умножение на напрежението и през 1868 г. демонстрира това с помощта на „тръбен генератор на напрежение“, който бива успешно демонстриран на Световното изложение във Виена през 1873 година. Това е най-ранната форма на импулсни генератори, използвана в момента в ядрените изследвания. Журито на Световното изложение през 1873 г. във Виена награждава неговия каскаден умножителен кондензатор с наградата за развитие. Чрез този кондензатор Йедлик формулира принципа на генериране на скок чрез каскада. (Каскадната връзка е друго негово важно изобретение).

_{Динамо-машината, изобретена от Йедлик през 1861 г.}

Най-известното изобретение на Йедлик е принципът на самовъзбуждане на динамото. Той формулира концепцията за самовъзбуждащата се динамо-машина около 1861 г, шест години преди изобретателите Сименс и Чарлз Уетстоун. Когато едната страна на намотката премине пред северния полюс, пресичайки полевата линия, се предизвиква ток. Тъй като рамата се върти допълнително, токът намалява, след което, достигайки предната част на южния полюс, той отново се издига, но тече в обратната посока. Рамата е свързана към комутатора, така че във външната верига токът винаги тече в една посока.

Йедлик успешно се занимава и с изграждането на галванични клетки и акумулатори, в които прилага няколко оригинални структурни елемента, като мрежов електрод. Неговите батерии от цилиндри Лейден (по-късно тръбни кондензатори със собствен дизайн) са устройства за производство на електрически искри с изключително голяма дължина. Той използва веригата (1863) в тях, чийто принцип на умножение все още се използва в технологиите за високо напрежение.

Устройствата за рязане на Йедлик на оптични решетки също имат уникални параметри. Той също така проектира редица електрически и други физически устройства и помощни средства за демонстрация. Сред ранните изобретения на Йедлик е и апарат за производство на изкуствена газирана вода, наречен «acidularis», (завършен през 1826 г.) който по-късно става основата на първия завод за газирана вода в Унгария - единственото негово изобретение, на което той намира индустриално приложение.

_{Тръбният генератор на напрежение на Йедлик.}

Награди и членства

1855 г. - Бронзов медал на Световното изложение в Париж

1858 г. - редовен член на Унгарската академия на науките

1858 г. - Голямата награда на Унгарската академия на науките за учебника " Естествена наука за тежки тела "

1863 г. - член 1 на Кралското унгарско общество по естествени науки

1863 г. - член на изпитната комисия за учители

1863 г. - Ректор на Университета в Пеща

1864 г. - заместник-ректор на Пещанския университет

1867 г. - Кралски съветник

1873 г. - "Орден за заслуги за напредък"

1873 г. - почетен член на Унгарската академия на науките

1879 г. - II клас Орден на Желязната Корона

1891 г. - първи пълноправен член на Математическото и физическо общество