Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ПЧЕЛАРСКАТА ЦЕНТРОФУГА

11.10.2021
Центрофугата на Хрушка

Пчеларската центрофуга е изобретена през 1865 г. от Франц Хрушка – чешки изобретател, офицер на австрийска служба, пчелар и хотелиер.

Франц Хрушка, известен още като Франц фон Хрушка, Франческо Де Хрушка или Франтишек Хрушка, е роден на 13 май 1819 г. във Виена, в семейството на Франц Лудвик Августин фон Хрушка, офицер от австрийската армия, и Анна Симон, дъщеря на офицер. Прекарва детството си в град Чешке Будейовице (днес в Чехия) и в Грац. За първи път влиза в контакт с пчелите още като момче, когато гостува на дядо си в чешкото село Бравантице, намиращо се в района на град Нови Ичин. По-късно той се премества в Грац през 1827 г. завършвайки основно училище и три години средно образование.

На 14 години е привлечен като кадет на 19-ти пехотен Хесен-Хомбург, но остава в поделение в Грац. Завършва кадетската школа през 1836 г., след като изучава чешки език и се премества обратно във Виена с полка си. Преназначен е в унгарския полк Бакони номер 33, базиран в Милано по времето на австрийското владичество. Повишен е в чин офицер кадет през 1840 г. и в лейтенант през 1844 год. През същата година изобретява лодка, която може да се използва както за плаване, така и за гребане. През 1848 г. се присъединява към морските пехотинци и e повишен в чен корабен подлейтенант. Получава кръст за военни заслуги за успеха си по време на блокадата на Венеция. През 1849 г. е повишен в чин лейтенант на фрегата, а през 1852 г. става лейтенант на кораб.

Франц Хрушка се оженва се през 1850 г. за осиновената дъщеря на графиня Шьонборн – Антония Албрех, родена в град Мор (днес в Унгария). Зестрата й струва 12 000 гулдена. Семейната двойка се сдобива с пет деца.

Франц фон Хрушка

През 1856 г. Хрушка напуска флота, за да се върне в армията и е назначен в пехотен полк Кулоз номер 31. Повишен е в чин майор през 1857 г. и командва отряда в италианския град Леняго, провинция Верона. На 1 август 1865 г. е пенсиониран и се установява със семейството си в град Доло, близо до Венеция. На следващата година Кралство Ломбардия – Венеция приключва с съществуването си и Венеция е присъединена към Италия.

Не е ясно кога Хрушка започва да отглежда пчели. Трудно би било да се занимава с пчеларство във войската поради честите премествания. Според дъщеря му Мария, той е отглеждал пчели в Леняго. Хрушка заявява, че започва да дава практически и теоретични уроци по пчеларство през 1863-1864 год. През 1867 г. в писмото си до „Eichstätt Beekeepers News“ той споменава, че: В рамките на последните дванадесет години само веднъж имаме такъв сезон ... ", което показва, че може да е започнал пчеларската си дейност още през 1856 г. От по-късните му работи се знае, че Хрушка се е обучавал прилежно; той казва, че е абониран за 12-14 пчеларски списания. От всичко това става ясно, че по времето на изобретението той не е бил новодошъл в пчеларството, както все още често го смятат. Обществената му дейност обаче дотогава е била ограничена до най-близките до неговото обкръжение.

През 1870 г. пчелите-майки на Хрушка са описани в реклама като "красиви и добре отглеждани пчели, гарантирани от 12 години дълъг процес на подбор."

През 1865 г. Франц Хрушка изобретява опростена машина за извличане на мед чрез центробежна сила. Съобщението е направено на 14-та германска и австрийска пчеларска конференция в град Бърно (днес част от Чешката република), проведена от 12 до 14 септември 1865 г. На срещата присъства и Грегор Мендел – основателят на генетиката, който се занимава и с пчеларство. Докато през първия ден Хрушка споделя основната идея само с няколко пчелари, на втория ден той изнася лекция и прави демонстрация на изобретението си.

През февруари 1866 г. Хрушка изпраща писмо от град Леняго до „Eichstätt Beekeepers News“, а след това изпраща писмо до същия адресат на 12 февруари 1867 г. от Доло, което подписва: „к.к. майор в оставка, Доло, Венеция“.

Хрушка се е бил преместил по-рано същата година в Доло, Contrada della Bassa № 687. Къщата разполага с голяма градина, северната страна на която завършва с бреговете на река Брента, облицована с живи плетове. Франц използва лодка, за да отиде в центъра на града. Градината на къщата е била запълнена с лоза, овощни дървета, рози и други цветя, а една част от нея е била предназначена за отглеждане на зеленчуци. Кошери с различен дизайн са били събрани в три основни групи, а някои са били разпръснати из градината. Всички кошери са били обърнати на изток, така че да бъдат осветявани от първите лъчи на сутрешното слънце.

Изглежда Франц се е радвал на живота си в Доло и е имал обширни контакти с други пчелари, поради славата си на изобретател на центрофугата.

Франц Хрушка е бил много зает. Той отглежда италиански пчели-майки за Германия и произвежда оборудване за пчеларство. Също така преподава и демонстрира използването на подвижни рамки, проектирани от полскя пчелар Ян Дзерзон през 1838 год. Италия се отваря към модерното пчеларство и Хрушка е начело на този бързо разрастващ се процес. Той придобива значителна слава в Италия и в цяла Европа. Експериментира с пчелни семейства, живеещи извън кошери през 1866 и 1867 год. Той също експериментира с чифтосване на пчелни майки.

Хрушка присъства на немската и австрийската конференция за пчелари, проведена в Дармщат на 8–10 септември 1868 год. Той също посещава няколко експоната във Верона и през същата година се представя на Аграрната Асамблея в Доло, където предлага да помогне на обществените курсове по пчеларство. Същата година посещава и изложение на пчеларството в Милано. През 1869 г. Хрушка преподава курсове по пчеларство в Доло и се представя на няколко конференции в Германия и Италия.

От 1871 г. участието на Франц Хрушка в пчеларската общност постепенно намалява. Две италиански пчелни царици са изпратени на изложението във Виена през 1873 г. от пчелина му, но това е за последен път. Той се премества във Венеция и държи там няколко кошера.

Дворецът Палацо Брандолин Рота, Венеция

Франц Хрушка живее в двореца Палацо Брандолин Рота, като го превръща в хотел и го отдава под наем. Той се опитва да управлява хотела, но сривът на Виенската фондова борса през 1873 г. осуетява всичките му планове и очаквания. Изплащането на дългове лишава Хрушка от възможността да се занимава със селско стопанство, лишава го и от жилището му. Дори е трябвало да продаде златния си медал за своето изобретение. Продава стопанството си в Доло през 1880 г., за да се опита да спаси предприятието, но не успява. Къщата се продава на търг и той се премества на наето място в Палацо Рици със съпругата си. Хрушка се превръща в мълчалив самотник, не ходи никъде през последните шест години от живота си. Умира от ангина на 8 май 1888 г. в апартамента си. Погребан е на 11 май 1888 год.

Точната дата на изобретението на Франц Хрушка не е ясна. На 1 юли 1865 г. в статия в „Eichstraett Beekeeping News“ Хрушка обяснява стария си метод за изрязването на клетките от основата на пчелните пити. Същата година, през септември 1865 г., той известява на пчеларска конференция в Бърно за своето изобретение. Първата центрофуга е построена от „Bollinger Manufacturer“ във Виена. Дизайнът вероятно е завършен през юли или август 1865 год.

Хрушка разказва, че идеята за изобретението му възниква, когато един ден посещава пчелния си двор с малкия си син. Рамка с мед бива поставена в чиния в кошница и синът му започнал да си играе с нея, като я завъртва с въжето, прикрепено към дръжката. Много вероятно е обаче тази история да е измислена след обявяването на изобретението.

Ползите от центрофугата са по-бърза скорост на прибиране на реколтата, запазване на качеството на меда, особено при големи количества и запазване на пчелната пита за повторна употреба в кошера.

Отляво надясно: Франц Хрушка, Ян Дзерсон и Андре Шмид, около 1870 г.

Първият вариант на центрофугата е обикновена калаена кутия с телено дъно и дъно във формата на фуния. В долната част е била закрепена чаша за събиране на меда, който ще тече надолу. Скоро след това чашата е заменена с обикновена запушалка и е прикрепено въже.

Това обаче се оказва много бавен процес. Хрушка проектира втора модернизиран вариант с триъгълна рамка, закотвена към земята. Към хоризонтала с дължина 12 фута е прикрепен вертикален вал, а в края е прикрепена първата кофа. Около шахтата е увито въже и изтеглено по подобен начин като при дъговата дрелка. Това ще задвижва меда навън, използвайки силата на центрофугата. Поради дължината на гредата, скоростта на извличане на меда става значително по-бърза, но размерът на машината прави работата й тромава.

Накрая Хрушка проектира по-малък и по-компактен екстрактор с ръчна манивела, две колела и връв. Всички центрофуги за извличане на мед са производни на този модел.

Моделите на трите центрофуги са представени през август 1868 г. на експозицията на насекомите в Париж, Франция. Изобретението скоро бива публикувано в няколко пчеларски вестника по целия свят и редица центрофуги биват произведени от няколко доставчици и продадени по целия свят въз основа на идеята на Хрушка.

Изобретението на Хрушка значително подобрява ефективността на събирането на меда и катализира съвременната медоносна промишленост.

Франц Хрушка получава сребърен държавен медал на туристическата среща на германски и австрийски пчелари в Залцбург, 1872 год. и златен медал на втората италианска пчеларска среща във Флоренция.

През 1836 г. в град Доло по инициатива на местните пчелари е поставена плоча в памет на Франц Хрушка.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |