Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





СЛОВАШКИ КОПОЙ

03.10.2021
Словашки копой

Словашки копой е името на порода кучета, единствената, която е създадена на територията на Словакия. Тези кучета се използват предимно за ловни цели.

Словашкият копой (слов. Slovenský kopov) е куче преследвач и следотърсач. Особено чувствително е към миризмата на животинска кръв и поради това се използва за издирването на ранения дивеч по време на лов.

Първите копои са били по-високи и по-силни от днешния тип. В това куче са били поощрявани преди всичко тягата и упоритото преследване и блокиране на дивеча. По-късно, поради специфичните условия на горите в Словакия, започва популяризирането на по-малък вид ловни кучета, но при съхраняване на физическата им сила и смелост. Словашкият копой се използва предимно като ловно куче за дивеч, но също и като куче пазач.

Първите записи в родословната книга и публикуването на родословия започват през 1940 г., когато е основана Словашката кучешка родословна книга. Целенасоченото отглеждане на породата се дължи главно на кинолозите Коломан Слимак, Андрей Ренча и Франтишек Сигет, при развъждането, извършвано от тях обаче цветните разновидности на копоя се губят и остават само индивиди с черен цвят.

На 6 април 1962 г. е създаден националният клуб на словашките копои, а през 1963 г. тази порода е регистрирана в Международната федерация по кинология (FCI ).



Словашкият копой се споменава и отличава от другите кучета в Централнословашките легенди, публикувани през 19-век от словашкия свещеник, писател, поет, преводач и фолкорист Павол Добшински като порода от кралския двор, но може да се предположи, че копоят датира от времето на властването на Сватоплук, княз на Великоморавия, тъй като всички много близки породи кучета, като полската хрътка, трансилванската хрътка, австрийската хрътка (Brandlbracke) имат генетични белези през този период от келтската хрътка (Keltebracke).

След Втората световна война ловци от Словакия и Чехия се организират, за да превърнат съществуващите копои в чиста порода. Целта им е била да се отглежда здраво, добре ориентирано ловно куче за лов на дивеч на труден терен.

Структурата на тялото на словащкия копой е по-лека, но винаги със здрав скелет. Има правоъгълна форма на тялото. Носът е винаги черен. Папулата е права, сравнително дълга спрямо черепа и не много широка. Няма увиснали устни, те са къси, плътно прилепнали, тънки, с отчетлив ъгъл. Бадемовидните очи са по-дълбоки и по-тъмни. Клепачите винаги са черни. Ушите са разположени малко над нивото на окото, плътно прилепнали, заоблени и със средна дължина. Лапата е овална, пръстите са добре извити, ноктите са винаги черни и здрави. Подложките на крайниците са винаги добре развити, тъмни на цвят. Опашката е разположена вертикално в покой, а в движение има форма на сабя. Козината е дълга 2-5 см, средно дебела, плътно прилепнала и плътна. По-дълго на гърба, врата и опашката. Цветът е черен с маркировка на крайниците от кафява до махагонова.

Словашкият копой е интелигентен, темпераментен и напорист, затова участва специално в лов на диви свине и на месоядни животни. Отличава се с упорито и гласово проследяване на пресни следи в продължение на няколко часа.

Отличният му обоняние му помага да проследява всякакви нелетящи птици, където дори може да се сравни с художник. Използва се и като пазач. Той е съвместим с други кучета и е подходящ като семейно куче.

Словашки копой, позиращ пред дива свиня.

Поради своите характеристики и атрактивен външен вид, словашкият копой се цени и отглежда не само в Чехия, Германия, Швеция, Унгария и Босна и Херцеговина, където има собствени клубове за разплод, но също така и във Франция, Италия, Испания, Сърбия, Хърватия, САЩ, Канада и Естония.

Словашкият копой е по-мощен от подобното на него американско куче Черно-кафяв кундхаунд, но е по-слабо сложен от сходното на вид куче Полски огар. Очите на копоя са винаги са тъмни, дълбоко вглъбени, пълни с жизненост и смелост.

Младите индивиди от тази порода са буйни, независими и предизвикателни, особено мъжките, които изискват твърда ръка. Около четвъртата им година обаче до 90% от тях се успокояват. Те са игриви и умни кучета, които могат да използват положителните си способности във ваша вреда на стопанина им. Ако успее да докаже кой е „шефът“, тогава те ще бъдат чудесни спътници и защитници за цял живот. Когато разпознаят лидера, словашките копои стават много лоялни към него.

Подходящо е тези кучета да живеят заедно с децата, но само ако са свикнали достатъчно с тях в периода на социализация.

Двама мъжки от тази порода не се държат добре на една територия - именно защото породата е толкова доминираща и предизвикателна, те често се борят за една територия и това може да завърши със смъртта на едно от кучетата. Ако обаче на една територия има две женски или мъжко и женско куче, това обикновено не е проблем, защото женските са много по-спокойни, по-миролюбиви и не толкова доминиращи.

Словашкият копой е склонен да преследва бързо движещи се обекти, което не изключва други домашни любимци или велосипедисти, така че трябва да се внимава да не се пренебрегва социализацията му.

Името Hunter of the Black Forest или Black Forest Hound, използвано по отношение на словашкия копой, вероятно е създадено в САЩ за маркетингови цели, тъй като тази словашка национална порода няма връзка с германската планинска верига Шварцвалд (The Black Forest).

Телесни характеристики:

Тегло: 15-20 кг

Височина: 40-48 cm

Цвят: Основният цвят е черно-кафяв с жълтокафяви маркировки по крайниците


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |