Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ВЕШИН – ЧЕШКИЯТ МАЙСТОР НА БЪЛГАРСКАТА ЖИВОПИС

29.09.2021
Ярослав Вешин – Мотив от Балканите (преди 1915)

Ярослав Вешин е един от основоположниците на българското изобразително изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Първият военен художник на България.

Ярослав Юлиус Вешин е роден на 23 май 1860 г. (някои документи показват неправилна дата на раждане на 23 май 1859 г.) в чешкия град Врани (по това време Чехия е част от Австро-Унгария). Баща му е чех, осъден на смърт за участие в революцията през 1848 г., впоследствие помилван, а майка му е немкиня. В ученическите си години Ярослав дразнел преподавателите си с това, че вместо да уроците, изпълва тетрадката си с рисунки. Тази негова страст към рисуването кара баща му да изтърпи големи лишения, за да подсигури на сина си академично художетвено обучение.

През 1876-1881 г. Ярослав учи в в Академията за изящни изкуства в Прага при проф. Антонин Лхота и Ян Свертс. През 1883 г. завършва Академията по живопис в Мюнхен при проф. Карл Теодор фон Пилота и Йозеф Бранд.

Ярослав Вешин

През 1884 г. Вешин заминава за словашките земи (по това време Словакия е под унгарско владичество) и представя картините си на частна изложба в град Tурчански Свети Мартин (1887). През 1889 г. се завръща в Мюнхен, през 1891 г. участва в юбилейната провинциална изложба в Прага.

През 1881-1883 г. Вешин учи в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, специализира се в историческата и жанрова живопис. След като завършва академията, той живее и работи известно време в Мюнхен и по словашките земи, създавайки картини по мотивите на словашкия селски живот.

През 1897 г. Ярослав Вешин се премества в България със семейството си и остава там до края на живота си. През 1897-1904 г. по покана на министъра на образованието Константин Величков работи като учител в новооткритото Държавно училище по живопис (сега Българска национална художествена академия). От София той изпраща изложби в Прага (галерия Рух), Мюнхен (галерия Moдернер Mайстер), но също и в Сейнт Луис, САЩ. Публикува в списание „Златна Прага“. Вешин е докладчик на Генералния щаб и придворен художник на княз Фердинанд I, председател на Асоциацията на южнославянските художници, член на Съюза за подкрепа на изкуството в Прага и Съюза на изящните художници. От 1904 г. работи като военен художник във военното министерство на България.

В България Вешин е увлечен от общото културно възраждане на сродния славянски народ след освобождението му от османско иго, той рисува реалистични картини от живота на българското село: „Жътва в Радомир” (1897), „Орач “(1899),„ Контрабандисти“ (друго име е „Хайдуци “, 1899), „Жътва “(1900) и др. Значително място заемат картините му, посветени на българските базари, където художникът е привлечен от живописни персонажи и оригинални сцени: „Конски пазар в София“ (1899), „Преди чаршията“ (1899), „Завръщане от чаршията“ (1898). Основната тема в творчествого на Вешин от този период е животът и делото на българските селяни.

Я. Вешин - "Самарското знаме" (1911)

Ярослав Вешин улавя ежедневието на българската провинция, етнографски мотиви, военни сцени, сцени от Първата Балканска война, учения на българската армия и руския фестивал на Шипка (1902).

След 1904 г. Вешин не изоставя жанровите, селските и ловните теми: „Въглищар“ (1910), „Дървосекачи“ (1910), „По следите на играта“ (1910), „Ловец с хрътки“ (1911) и др. В същото време Вешин създава галерия с портрети на български и руски войници, офицери, генерали: „Руски генерали“ (1907) и др.

Най-известните картини от този период обаче са бойни сцени. Така цикълът „Маневри“ е започнат през 1899 г. и продължава до Балканската война. Художникът рисува картините „Самарското знаме"(1911), „Атака" (другото име е „На нож", 1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас" (1913), „Люлебургас - Чаталджа "(1913), поредица от скици и съчинения за обсадата на Адрианопол: „Бивак пред Адрианопол "(1913), „На почивка след 13 март 1913"(1913) и др.

Ярослав Вешин има голям принос за развитието на съвременното българско изкуство, заедно с Иван Мърквичка (също чех по националност, 1856-1938), Иван Ангелов (1864-1924), Антон Митов (1862-1930), Иван Милев (1897-1927) обогатява българската живопис с ярки художествени образи и нови живописни средства.

Ярослав Вешин – Англичани в Алпите (1882)

Произведенията на Вешин принадлежат стилистично на реалистичната живопис от поколението на 80-те години, когато се събуди интересът към селските хора и етнографските жанрове. След завръщането си от Мюнхен той излага в Прага поредица от картини от чешкия регион Моравска Словакия, наричан също и Словацко („Сватба в Словацко“). Темата на неговите картини обикновено е специфичен сюжет - сватби, лов на диви животни („Закуска във фазанария в Прухонице“, 1890, „Резултатът от лова“, 1890, „Ерцхерцог Франциск Фердинанд на лов“, 1891) и др.

Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 г. в София.

Картини на Вешин се съхраняват в Националната галерия в София и във Военноисторическия музей в София. Картината „Атака върху щикове“ (1912 ) е изложена в гербовата зала на президентския кабинет.

Неговите творби се оценяват дори сто години след смъртта му. Картината „Коуловачка“ (1892) достига стойност от 700 000 чешки крони на търг, проведен в Прага през 2013 год

През живота си Вешин получава множество отличия, ордени и грамоти.

Една от улиците на София в квартал Триадица носи името на Ярослав Вешин.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |