Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ИЛЧИК – РАЗБОЙНИКЪТ С ЧУДНАТА БРАДВА

03.09.2021
Поход на разбойници, ксилография на полския гравьор и художник Владислав Скочилас, 1916 год.

Илчик е псевдонимът на Иля Яшек - най-известният моравски разбойник. Действа през първата половина на 17-ти век, грабейки на територията на Моравия - днес област в Чешката република.

Илчик е роден в моравското село Дубняни, Хабсбургска монархия, като датата на раждането му не е известна. Обикновено е изобразяван като млад (на около двадесет години) силен мъж.

Илчик е извършвал грабежи най-често в Доубрава - гора, намираща се близо до родното му село, като заедно с него е действал и друг разбойник - Адам Холот, наричан Адамчик. Те се укривали в тази гора. Впрочем, освен тях, в Доубрава е бандитствал още един моравски разбойник, който също се е криел в гъстия лес – Жилка. И тримата са били трудни за залавяне. Но Илчик, както твърди легендата, е бил неуловим. Професионални ловци и жандарми напразно се опитвали да го хванат. Хората казвали за него, че в брадвата му, която той винаги носел със себе си, има рарог - свръхестествено същество, което се върти във огнен вихър под формата на огнена граблива птица.

Веднъж драгуни от казармата в моравския град Ходонин отишли ​​да го заловят. Но когато Илчик ги видял, само се усмихнал и завъртял брадвата си. Войниците и офицерът останали на местата си като замръзнали. Един ден обаче той не взел брадвата си и бил заловен от ловците. Това станало през 1642 г., когато Илчик, след задържането му, е обесен в поле, намиращо се близо до Ходонин. Според друга версия, след залавянето му, той е затворен в замъка Шпилберк, намиращ се в моравския град Бърно, като по-късно бива екзекутиран.

Подобно на други, Илчик погрешно е смятан за член на дружината на словашкия разбойник и революционер Юрай Яношик, може би защото си е сътрудничал с един от членовете на тази дружина - Адам Холот. В книгата си „Стари чешки повести“ (1894) чешкият писател и историк Алоис Ирасек го споменава като предател на Яношик. Всъщност Илчик е живял седемдесет години по-рано от Яношик, който за разлика от него, е действал предимно на места, разположени на територията на днешна Словакия.

Илчик, стъклопис на словашкия художник Янко Алекси, 1957 год.

В една от легендите за Илчик се говори за това как той е помогнал на болна възрастна жена, като й е купил храна и лекарства. Но има и друга легенда, представяща разбойника в друга светлина. Веднъж Илчик се скитал из гората край Дубняни. Разбира се, на пръв поглед не било очевидно кой е той всъщност. Илчик се опитал да заприлича на бедняк, дошъл в гората да събере малко съчки. Докато вървял по горската пътека, срещнал една жена и се заговорил с нея. Тя веднага му казала, че отива в близкия град Ходонин и че много се страхува от бандита Илчик, който се занимавал с престъпна дейност някъде в околностите на града и нападал мирни хора. Дори й не си помислила, че той е неин спътник. Илчик се опитал да я успокои, че няма опасност за нея, като я уверил, че този разбойник не вреди на добри хора. Но жената не се вслушала в думите му и изрекла ужасни ругатни по адрес на обирджията.

Изглед от гората Доубрава

Когато стигнали края на гората, Илчик я помолил като отиде в града, да му купи шипове за подметки за обувки, казвайки й, че ще я чака вечерта на същото място. Така и станало. Жената донесла шиповете и Илчик се заел да ги брои, а след това, като ги поставил на един пън, започнал да ги разгъва с върха нагоре. После се изправил и извикал: Бабо, Илчик, това съм аз. И който ме ругае, ще бъде възнаграден за това. Той вдигнал полата на изненаданата жена и я поставил да седне върху внимателно разгънатите шипове, които се забили в оголените й задни части. И преди бедната жена да се съвземе, разбойникът изчезнал в гората.

В гората Доубрава, простираща се край Ходонин, на 300 м югоизточно от бившия резерват Зброд, има кладенец, който в миналото е бил покрит с покрив. Този кладенец е наричан Илчичка – на името на Илчик, който е трябвало да го изкопае сам, за да може той и бандата му да го използват като укритие. По това време през гората са минавали моравски търговци, пътуващи към словашкия град Търнава, които ставали обект на грабежи. Според легендата, близо до този кладенец Илчик е скрил заграбено съкровище. През 2013 г. над кладенеца е построен дървен заслон с места за сядане.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |