Легендата за свирепия зубър и храбрия въглищар
На мястото, където днес се издига замъкът, някога се разпростирала гъста гора, обитавана от огромен зубър, който ужасявал всички живи същества наоколо. Никой не е могъл да се справи с него, толкова свиреп и страховит е бил той. Хората се страхували да ходят в този лес, а в онези времена гората е била крайно необходима – и за дърва за огрев, и за храна, и за въглища. И миньорът-въглищар Венава решил да сложи край на страха. Той успява да улови зубъра и да постави халка в ноздрите му, след което го отвежда при краля и там го убива, откъсвайки главата му само с един удар. В знак на благодарност кралят му подарява земя и Венава построява замък, издигнат на висок скалист хълм.Преданието за древното дърво
Друга легенда разказва за могъщото дърво тис, което расте в гората на замъка. Казват, че този тис е посаден от Методий, дошъл в земите на Великоморавия, за да учи бъдещите чехи и словаци на славянско четмо и писмо. Смята се, че докато дървото расте, замъкът ще продължава да се извисява. Но разруши ли се дървото, ще се разруши и замъкът.Преданието за прокълнатата девойка и огледалото
Съществува още една легенда, коята разказва за Елишка - красавица, която много обичала да се съзерцава в огледалото. Тя имала необикновена външност, но не се справяла изобщо със задълженията си, била високомерна и арогантна. Девойката била застигната от проклятието на зъл монах, който й напомня, че е пропуснала литургията. Елишка се нахвърля върху него, свещеникът я проклина разгневен и тя се свлича на земята. Оттогава момичето започва да обикаля замъка като призрачен дух, наричан Бялата дама. Огледалото също попада в обсега на проклятието. Която жена го погледне, ще загуби красотата си след една година. Но друга легенда разказва, че Бялата дама не е девойка, а дворянин.Преданието за Бялата дама
Бялата дама е могла да бъде (освен Елишка) също и смелата дъщеря на Жибрид (потомък на Венава или синът му Войтех), владетел на замъка. Когато замъкът бил обсаден, Жибрид решава да го предаде без бой. Безстрашното момиче, обаче, има план да осуети плановете на баща си, заради което той я убива. Ужасен от постъпката си, бащата я погребва тържествено в криптата на параклиса на замъка. Няколко дни след погребалната церемония призракът на момичето започва да преминава през коридорите на замъка. Предполага се, че призрачният дух изчезва след смъртта на последния потомък на рода Пернщейн.