News

Игнац Ламар е роден през 1897 г . в Енгерау, Австро-Унгария (сега район Петржалка, Братислава, Словакия) в семейство на обущар. Баща му е унгарец, а майка му – германка. Съществуват доказателства, че дядо му, също Игнац Ламар, е работил като клоун и не е бил напълно здрав психически.

Майката на Игнац напуска семейството си малко след раждането му, бягайки с любовника си във Виена, а баща му умира няколко години по-късно, в резултат на което Ламар е принуден от още от детстките си години да се грижи сам за себе си. По-малкият му брат, парализиран по рождение, е бил взет за възпитание от благотворителна организация. Ламар успява да си намери работа като служител на реквизиторската работилница в театъра, където скоро започва да се изявява като клоун.

Твърди се, че през 1914 г. любимата му го напуска пред олтара (съществува версии, че вследствие на това той получава леко увреждане на психиката си), след което загубва работата си в театъра. По време на Първата световна война Ламар работи като зидар и се препитава също и с различни други случайни заработки (бил е помощник- обущар, помощник-сладкар, въглищар, чистач на килими, уличен певец), включително почистване на апартаменти на заможни хора. Той почиствал жилищата много добре и след известно време все повече и повече богати граждани започнали да го наемат, в резултат на което придобива малки спестявания.

Съществуват различни версии за произхода на прозвището му. Според един от тях, един ден, докато почиствал апартамента на богаташ, той видял гардероба му, в който имало елегантен фрак и панталон, лачени обувки, бяла риза и цилиндър. Богаташът казал на Ламар, че така трябва да изглежда един истински съвременен мъж. Твърди се, че това е направило огромно впечатление на Игнац и след като е казал на приятелите си за това, той се привързал към идеята да си купи същите дрехи и в крайна сметка наистина успява да реализира намеренията си, получавайки от приятелите си прозвището „Красивия“. Въпреки факта, че продължава да работи като портиер и да изпълнява друга обща работа, Ламар започва да се разхожда из града облечен само в скъп костюм.

В самия край на войната той e повикан за кратко време на фронта под името "Игнацко", а там не след дълго войници му дават прякора "Нацист", произлизащ от името му Игнац. След войната се завръща в Братислава, където скоро се сдобива с общоградска известност под името Schöne Náci (въпреки че на немски е правилно да се изписва Schöner Náci – Красивия Наци), поради външния си вид: въпреки бедността си, той все още е бил облечен в елегантен фрак, цилиндър и лачени обувки.

Разхождал се е главно в Стария град на Братислава (Staré Mesto), свалял е шапка пред минувачите и е пожелавал на всички добро здраве и щастие, изразявал е възхищението си от Братислава (казвал е „schöne“ - „красив“, което е друга версия на произхода на прякора му), пеел е песни и е обсипвал жените с комплименти, подарявал им е цветя и е искал разрешение да им целуне ръцете.

Понякога ходел в евтини сладкарници и искал да го почерпят със сладкиши, като никога не му отказвали. По време на разходките му сладкарниците в Братислава често му давали кутиени опаковки на торти с рекламна цел. Посещавал е често сладкарница Щюрцер, намираща се на днешната улица Седларска или кафене Maйер на централния площад Хлавне наместие. Бил е обичан от градските деца, които често го придружавали с викове „Наци идва!“; по тяхно желание той често пеел стари братиславски песни.

През 30-те години на миналия век Ламар става толкова известен в Братислава (вече част от основаната през 1918 г. Чехословакия), че е интервюиран от местен вестник, което допълнително увеличава популярността му, а художникът Шурман рисува негов портрет, който е бил инсталиран на главния булевард в Братислава в продължение на няколко години.

Игнак Ламар е бил тих и безобиден, но е страдал от шизофрения и е живеел в илюзорен свят, който няма нищо общо с действителността.

_{Статуята на Красивия Наци в Братислава}

През 30-те години известният австрийски журналист Карл Беньовски от местния „Der Grenzbote“ (всекидневник, излизащ на немски език) прави интервю с Ламар в хотел „Карлтън“ по случай 40-ия му рожден ден. В това интервю Ламар твърди, че е син на богато семейство, но братята и сестрите са отнели наследството му. Когато журналистът го пита защо не е женен и е създал семейство, Ламар отговаря, че от години е сгоден за богата американка, но тя не иска да дойде в Европа, а самият той не иска да напусне родния си град. Отговорът му развеселява присъстващите.

По време на Втората световна война Ламар се укрива, страхувайки се да не бъде депортиран от нацистите в концентрационен лагер по подозрение за лудост. След края на войната той е интерниран в лагер в Петржалка (село, присъединено към Братислава през 1946 г.) по подозрение за съпричастност към нацистите (според една от версиите, включително заради прякора му, който властите приемат за съзвучен с думата „нацист“), но скоро е освободен благодарение на ходатайството на негови познати; по изключение въпреки депортирането на немското население, му е позволено да остане в Братислава.

След освобождаването си от лагера Ламар помолва никога повече да не го наричат „Наци“ и дори започна да изучава словашки език. Той прекарва последните 21 години от живота си в местен старчески дом.

През 1967 г. умира от туберкулоза в болница в село Лехница, окръг Дунайска Стреда. Тъй като е нямал роднини, местната община поема разходите за погребението му. Погребан е в гробището "Св. Андрей" в Братислава.

През 1997 г., 30 години след смъртта му, в Братислава, на улица Рибарска брана, пред кафене Майер, в негова чест е издигната статуя със скрит механизъм, благодарение на който тя може да „сваля“ цилиндъра си пред минувачите. Статуята, която е направена от сребро и представя фигурата на Ламар в естествения му размер, е дело на скулптора Юрай Мелиш и често е обект на вандалски нападения.

Словашката група Lojzo записва песен за Игнац Ламар, която включва в албума си Ticho po plešine.

През 2007 г. останките на Ламар са пренесени в Братислава. На надгробния му камък е гравиран израза „Целувам ви ръка“ на немски, словашки и унгарски език.

През 2000 г. в Словакия е публикувана книга със заглавие „Наричаха го Красивия Наци“, съдържаща неговата белетризирана биография.