News

Морковното поклонение е едно от най-големите поклонения във Височинския край, разположен в Централна Чехия, където се намира град Полна. Това не е поклонение на енорийската църква, а градско поклонение. Провежда се на празника на гръцкия мъченик Св. Лигуриаш, покровител на град Полна.

Това поклонение води началото си от 17-ти век. През 1652 г. Фердинанд Йозеф фон Дитрихщайн, австрийски благородник, оберсхофмайстер, министър на конференцията и таен съветник на император Леополд I, както и рицар на Ордена на Златното руно, получава от папа Инокентий X останките от Света Лигуриаш (по-специално лопатката на светеца, поставена в позлатен скрин). Фердинад Дихтрищайн, които е наследник на имението в Полна, донася останките от Рим, след което ги поставя в църквата Дева Мария в Полна, където се съхраняват и до днес.

Така този светец става покровител на града, възприеман е като защитник на морковите, като в негова чест поклонението винаги се провежда през втората неделя на септември – времето за прибиране на реколтата от моркови във Височинския край, които са били широко отглеждани в тази област, преди да започне масовото отглеждане на картофи (1780 г.).

_{Украса на входната врата по време на Морковното поклонение в Полна.}

Името на Полна произлиза от думата „поле“, тъй като някога полетата около града осигурявали голяма част от поминъка на местните жители. Годишното завършване на жътвата е било придружено от жътвени празници, обичай от езически времена. Аристократичното семейство Жейдлиц, стара рицарска фамилия от Вроцлавското княжество, едно от средновековните княжества в Силезия (исторически регион, днес част от Полша, Чехия и Германия), въвеждат увеличено отглеждане и консумация на моркови, а за да разнообрази диетата на бедните хора, дори установява един „морковен ден“ в седмицата, когато не се е разрешавало да се яде нищо друго.

„Свети Лигуриаш,
грижи се за нашите моркови,
нека хората от Пржибислав не ни ги отнемат.“
текст на стара чешка песен

_{Мъркванце}

В миналото Морковното поклонение се е празнувало подчертано показно. В град Полна пристигали хора от различни територии, сред тях и чехи от германизирани населени места, за да се забавляват, да се освежат и освен моркови, да си закупят патриотични списания, календари и книги.

Останките на Св. Лигуриаш били изнасяни на площада, където се е извършвало благочестие, придружено от камбани, след което шествието се връщало в църквата на декана. Тогава ученици от йезуитски колежи, а по-късно и от аматьорски асоциации играели театрални пиеси, провеждали са се пазари и тържества. Поклонението е бил най-големият годишен пазар, където всички майстори от различни местни гилдии, както и покронници са имали възможност да излагат и продават своите стоки.

В наши дни по време на това традиционно събитие на градския площад в Полна се провежда празник на морковния урожай, на който се предлагат ястия от планинските райони, местни продукти, организират се панаирни атракции. Най-важното обаче е да се опита традиционното сладко ястие – морковен сладкиш, наричан мъркванце, mrkváče, мъркваче или мъркванки (чеш. mrkvance, mrkvánky; от думата mrkev, означаваща морков). Този деликатес, наричан също и морковни шатечки, може да се вкуси само в Полна.

_{Мъркванце}

Този традиционен сладкиш също се приготвя в района на Словацко, етнографски регион в югоизточната част на Чехия (в историческата област Моравия). В региона на Словацко, за разлика от Полна, където сладкишът мъркванце се приготвя от втасало тесто, приготвят този сладкиш по различен начин - от крехко тесто, в което са добавени настъргани моркови. На някои места се изрязват само квадрати, които се захаросват след изпичане, на други - кърпички, пълни със сладко, извара или ядки. Сладкишите издържат до 14 дни в затворен контейнер.

В допълнение към обичайните панаирни атракции и сергии, град Полна винаги предлага нещо допълнително, независимо дали прави църковната кула достъпна за посетители, разходки с пони около замъка Полна или изложба на стари дървени кукли.

Още от възникването на поклонението в Полна хората започнали да окачват моркови над вратите и портите си. Първоначално морковите са били украсявани с панделки в цветовете на Чешкото кралство, т.е. червени и бели панделки. От началото на работническото движение през последните десетилетия на миналия век, някои граждани са поставяли моркови, украсени само с червени панделки, а след основаването на Чехословакия през 1918 г. хората започнали да декорират морковите с червени и бели панделки, каквито са първоначално са били цветовете на чехословашкото знаме. Този старият обичай и традицията по време на това поклонение над входните врати да се окачват чифт моркови, украсени с панделки в национални цветове, продължават да се спазват и днес.