News

По време на Руско-турската война (1877-1878) Стара Загора е опожарен до основи от редовната османска армия, извършено е клане, при което е избита голяма част от българското население. След войната, която довежда до освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на Третата българска държава, този град е трябвало да бъде построен наново. Задачата по възстановяването на Стара Загора е поверена на чеха Либор Байер. Известен в България като Лубор Байер или Любор Байер, той е един от най-интересните творци в съвременната история на българската архитектура и урбанизъм, предизвикал огромен интерес от страна на специалистите и обществеността.

Либор Байер е роден през 1850 г. в Бохемия (старото име на Чехия, която по това време е под австрийско владичество). Не е известно къде точно е роден той, а също и какво образованието му. Байер идва в България преди 1878 г. като „строителен техник“ и работи по изграждането на железопътния участък на железницата на барон Хирш край град Пазарджик. От 1878 до 1879 г. работи като техник в Пазарджик.

През 1879 г. Байер е поканен в Стара Загора, където е назначен за градски инженер и се заема с трудната задача да изготви регулаторен план на опожарения град. Жени се за българска вдовица, която има шестгодишен син. През април 1878 г. се премества в Стара Загора заедно със семейството си.

_{Паметник на Либор Байер в двора на професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер“.}

През май 1879 г. Байер предлага плана, който е първият урбанистичен проект в България след Освобождението, и кметството на Стара Загора го одобрява на 21 май 1879 г. След това предложението му е изпратено до Пловдив (тогавашната столица на Източна Румелия) за одобрение от директора на обществените сгради (д-р Г. Вълкович).

Но преди планът да бъде одобрен, главният архитект Пиетро Монтани идва в Стара Загора, за да провери точността на проекта на Байер. След положителната оценка на италианеца Монтани, градоустройственият план е официално одобрен от българското правителство (27 август 1879 г.).

Месец по-късно, на 5 октомври 1879 г., в центъра на града е положен основният камък на новия град (от Александър Богориди - генерал-губернатора на автономната османска провинция Източна Румелия). От този момент нататък започва изпълнението на плана - строеж на нови къщи и обществени сгради, които постепенно превръщат Стара Загора в модерен град.

_{Градоустройственият план на Стара Загора.}

Планът на Байер представлява правоъгълна планировка, характерна за големите градове в Америка. Именно заради това проектантско решение Стара Загора започва да бъде наричан Град на правите улици.

Либор Байер прилага ортогонална улична мрежа към стария разрушен град и неговите улици и сгради. Това е било възможно благодарение на факта, че преди да пристъпи към предложението, специална комисия прави оценката на всички недвижими имоти и те стават градска собственост.

Строгият геометричен характер на планирането е било нещо съвсем ново за местната среда (българските градове не са имали градоустройствени планове преди войната и са се основавали на етническа принадлежност), но по своята същност повтаря системата за планиране на античния римски град Августа Траян, чиито останки са разкрити след разрушенията на Стара Загора. Улиците на града образуват правилна мрежа, съобразена с посоките на света, която има отклонение от 11° в посока североизток-югоизток, за да може градът да бъде защитен от ветровете. Улиците и отделните квартали са проектирани от Байер със стандартизирани размери. Само три централни квартала, определени за търговски улици, са имали различни размери. В посока север-юг са създадени няколко улици с ширина 20 м, в обратната посока, от друга страна, улиците са били най-малко 14 м широки, като само една главна (представителен клас) е била широка до 30 м.

В града е имало много места за обществен живот и според Байер е трябвало да бъдат построени общо 15 площада (за 30 000 жители, но 23 години по-късно броят на площадите е намален на девет). Центърът на града се е състоял от няколко площада и е заемал мястото на стария център преди разрушаването му.

_{Останките от античния римски театър в Стара Загора.}

Освен това е предвиден пазарен площад (напр. Житен пазар, Рибен пазар), площад свързан с някои запазени обществени сгради (напр. Площад, намиращ се близо до църквата Света Богородица) и площад на входа на града от изток, запад и на юг (на север, където има значително нарушение на редовността на мрежата, биват разположени казарми и военен клуб).

Либор Байер работи като инженер в Стара Загора до 1884 год. След това се премества със семейството си в София. Междувременно той успява да предложи регулационни планове на съседните градове Нова Загора (1880 и 1882-1883) и Казанлък (1881-1882).

Байер също е автор на сградата на момчешката гимназията в Стара Загора и вероятно е автор на други сгради в града. В края на 80-те години той разработва регулаторен план и за град Кюстендил. През 1912 г. той е поканен в Казанлък, за да проектира арка за честване на годишнината от боевете при прохода Шипка в Стара планина. Там Байер се разболява и умира.

В чест на Байер негово име носят изложбената зала „Байер“ на Съюз на българските художници – Стара Загора, улица „Лубор Байер“ в Стара Загора и Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Стара Загора.