News

Понятието материя се използва в различни епохи, школи, дисциплини и дискусионни контексти на философията. В естествената философия материята се отнася най-вече до материални същности, за разлика от нематериалните, като енергия или полета. В историята на метафизиката, когато се описват отделни обекти, често се прави разлика между материал, осезаем субстрат, геометрична форма и материална форма.

Понятието материя понякога се използва във философията като еквивалент на латинския термин субстанция (лат. substantia), означаващ първооснова на битието, която поражда всичко останало.

Материята се явява като едно от фундаменталните понятия на материалистичния мироглед във философията, и, в частност, на направлението, наречено диалектическия материализъм.

В материалистичната философска традиция категорията „материя“ означава вещество, което има статус на първоначално по отношение на съзнанието: материята се отразява от нашите усещания, съществуваща независимо от тях. В идеалистичната философия материята е или производна на духа, или изобщо е отречено самото й съществуване.

В древногръцката философия архе (ἀρχή) е началото или първият принцип на света. Талес твърди, че първият принцип на всичко е водата. Неговата теория донякъде се опира на представата, че земята плава върху вода.

Теорията на Талес е опровергана от неговия ученик Анаксимандър. Анаксимандър предполага съществуването на неопределено вещество, наречено апейрон, от което се раждат всички неща и към което всички неща ще се върнат.

Анаксимен, ученикът на Анаксимандър, развива друга теория. Той предполага, че всичко е направено от въздух чрез разреждане или сгъстяване. Рядко въздухът се превръща в огън; сгъстен, той обикновено става вятър, след това облак, вода, земя и камък.

Древногръцкият математик и философ Питагор, учи, че числата, а не материята, представляват истинската същност на нещата.

Хераклит твърди, че всичко тече и се променя. В такава система няма нужда или възможност за материя.

Левкип и Демокрит, които се приемат за създатели на атомизма, твърдят, че в основата на всичко съществуващо има неделими частици, атоми.

Емпедокъл смята, че има четири елемента, от които произлизат нещата - Земята, Водата, Огънят и Въздухът. Някои мислители добавят пети елемент - Етер, от който произлизат небесата.

Древногръцкият философ Платон не използва термина „материя“, но именно той създава учението за материята като строителен материал на всичко съществуващо. Платон смята, че същестуват вечни и непроменящи се ейдоси, които са причина за пораждане на нещата. Съществува и субстанция, която той нарича „приемница“ и „кърмилница на всяко раждане“, както и „майка“ на всички неща. За да придобие материята каквато и да е форма, тя самата трябва да бъде лишена от всякаква форма. Следователно материята е пълна безформеност. Но ако материята е напълно аморфна, тогава тя трябва да бъде лишена от битие, тъй като това, което има битие, винаги е или форма, или има форма. Следователно материята е небитие, но такова небитие, което създава възможност за цялото битие и дори е необходимо за съществуването на нещата. Платон приема такова небитие за чисто пространство, което е непознаваемо, но което обаче се смята за необходима основа за ставане.

Самият термин "материя" вероятно е въведен от Аристотел. "Материя" (materia) – буквален латински превод на гръцката дума „хуле“ (ὕλη), което означава „дървен материал за строителство“ (Аристотел е родом от гръцкия град Стагира на границата с Македония, който е доставял на Гърция дървен материал за строителството на кораби).

Според Аристотел нищо не възниква от нищо, следователно всяко възникване и всяка промяна изисква наличието на определен субстрат, който, променяйки се, губи някои свойства и придобива нови. Аристотел нарича този субстрат материя.

Материята е неотделима от предмета, но можем мислено да я отделим от формата на обекта. Аристотел прави разлика между първична материя и вторична. Първичната материя е този специфичен субстрат, веществото от който обектът е съставен, например, метал, необходим за извайването на статуя. Вторичната материя, разглеждана сама по себе си, а не във връзка с обекта, материята, на която служи, има форма. Първичната материя е субстратът на всички субстрати, който сам по себе си няма форма. Първичната материя е напълно аморфна и следователно не представлява реалността (тъй като цялата реалност има форма), а е чиста възможност и съдържа потенциала на битието.

Аристотел развива идеалната форма на Сократ в теория, чиято цел е да обясни съществуването чрез материята и формата. Той схваща материята като пасивна възможност нещо да се актуализира чрез активен принцип, съществена форма, придавайки й реално съществуване. Концепцията за материята и формата става известна като хилеморфизъм.

Представата за материята в китайската философия следва възглед, ясно различен от западната традиция. Докато на Запад светът на нещата и по този начин структурата на материята се разглеждат с особен интерес, в китайските мисловни школи са засегнати преди всичко промените и връзките между природните явления. В източния свят човек иска да бъде в хармония с протичащите цикли на природата, от които той смята себе си за част; в западния свят хората искат да изследват и оформят природата, която е противоположна на тях като обект.

Тайдзи е основен термин в китайската философия. Като термин става известен благодарение на Чжоу Дуни, основателят на неоконфуцианството през 12-ти век. Това е най-висшето съвършенство, първоначалният принцип на живота, който включва всички феноменални аспекти на света, т.е. материя, енергия и време. Тайдзи възниква от уджи, безкрайното, най-висшето несъщество, все още напълно безформеното първоначално състояние на Вселената. Уджи е празно, без структура, без движение, без време и пространство, без смисъл. Тайдзи съдържа полярна структура, противоположностите на светло и тъмно, на твърдо и меко или на топло и студено. Тайдзи е символа на Ин и Ян - два термина, които олицетворяват полярните противороложности и всички свързани двояки сили и принципи, които не се борят едни с други, а се допълват.

Една от най-старите натурфилософски концепции в Азия е доктрината с пет елемента, която се преподава основно в даоизма. Елементите метал, дърво, огън, вода и земя се различават значително по своето значение. Това не са основни материали, а фундаментални динамични процеси, които се характеризират с елементите, базирани на свойствата, описани в тях. Цялото битие е Дао. Този термин означава начин, път, а също и принцип. Тъй като той сам по себе си не може да бъде описан, философът Лаодзъ го нарича първоначалният принцип Дао, така че изразът придобива значението на трансцендентна върховна реалност и истина.

В индийската философия в хода на историята са се развили различни концепции за материята. Застъпени са позициите на материализма, идеализма, а също и теорията за плурализма на веществата.

Първият известен материалист в Индия е Аджита Кесакамбали, който е живял по времето на Буда през 6-ти век пр. н. е. Той учи, че човекът се състои от четирите елемента земя, вода, огън и вятър, в които той също се разтваря след смъртта си.

Във философската система Самкхя това, което се случва в Космоса, е дуалистична конструкция между пасивния, съзнателен, отпочиващ и обединяващ мъжки дух (Пуруша) и активната, несъзнавана, творческа, женска „първична материя“ или „природа“ (Пракрити). Пракрити е причината за всичко, но тя сама по себе си няма причина, безусловна е и нетленна.

Първичната материя съществува вечно, но всичко е в постоянна промяна. Всички неща са изградени от атоми, които са изградени йерархично. Най-малките частици (параману), които не могат да бъдат разделени, могат да бъдат разпознати само при медитация. Седем от тях образуват атоми (ану). Това са най-фините вещества, от които се образуват фини прахови частици (раджас). Ставането и изчезването възникват чрез свързването и разделянето на Пуруша и Пракрити. Пракрити е в непрекъснато плавно движение и разнообразието от изяви се създава от непрекъснатото смесване на основните елементи. От тях произтичат пет фини принципа или чисти вещества (танматри), които отново се превръщат в грубите елементи (махабхута) на материята.

Етерът е основният елемент с принципа на звука (Шабда), въздухът възниква чрез движение на етера с принципа на контакта (Спарша), огънят възниква чрез триене на въздуха с принципа на формата (Рупа), водата като сгъстен въздух се основава на вкуса (Раса), а грубият елемент Земя, който се развива в резултат на коагулацията на водата, възниква от миризмата Танматра (Гандха). Тъй като материята е вечна, умирането на човешкото същество означава само трансформация на грубото тяло във фина структура, от която не се засяга нематериалното съществуване на душата.

Религиозният учен и философ Ади Шанкара представя изцяло идеалистична философия, според която абсолютното съзнание (Брахман) е единствената реалност.

През Средновековието италианският богослов и философ Тома Аквински вижда в материята принципа на множествеността и индивидуализацията.

Английският философ Томас Хобс определя материята като тяло (субстанция), разглеждано във връзка с нейната форма (акциденция). Същността на материята е разширяването. В същото време Хобс е мислил за материята от реалния живот като за „втора материя“, тоест конкретен субстрат от неща от определен тип. „Първата материя“, или материята като цяло, обща за всички неща, според Хобс не е тяло, което е различно от всички други тела, които изпълват Вселената, но не е едно от тези тела, следователно всъщност не съществува. Тази наистина несъществуваща „материя без форма“ е само идеята на тялото като цяло, както ни се струва, когато се абстрахираме психически от неговата форма и други акциденции.

Френският философ, математик и физик Рене Декарт твърди, че съществуват два вида субстанции: духовна и материална субстанция. Духовната субстанция е лишена от пространствена протяжност.

Според английският философ Джон Лок материята е протяжно плътно вещество. Идеята за материята възниква от усещанията. Именно „усещането ни убеждава, че има плътни, протяжни вещества“. Това знание за съществуването на материална субстанция, произтичащо от опита, Лок счита, че не подлежи на съмнение. Тъй като обаче цялото ни знание е ограничено до идеи, получени от опита, идеята за материалната субстанция остава неясна. Материята носител на първичните качества (инциденти) на протяжност и плътност, въпреки че не знаем и не можем да знаем какво е това нещо само по себе си.

Британският философ и математик Джордж Бъркли отрича съществуването на материята. Според Бъркли, всичко, което съществува или се възприема от субективния дух като идея в усещанията, или то само възприема идеите. Материята по дефиниция е нечувстваща, немислеща субстанция, която въздейства на духа отвън и генерира идеи в него. По този начин материята не е нито идея, възприемана от духа в усещанията, нито субстанция, възприемаща идеи, и следователно не съществува.

В ерата на Просвещетието в разбирането на материята акцентът се измества към безкрайно развиващото се разнообразие на света и неговото единство. От тази гледна точка материята като субстанция не съществува "преди" и не "редом с" други тела, а само в това многообразие от конкретни явления и само чрез тях. Френският писател и философ Дени Дидро е виден представител на тази концепция.

Френският философ Пол Холбах вярва, че материята е всичко, което влияе на сетивата ни.

Според германският философ Имануел Кант, „във всяка същност съставните части образуват материя и начинът, по който те се комбинират в нещата, е съществена форма“. Материята е само явление, а не разбираемо нещо само по себе си и следователно не съществува извън и извън нашата чувствителност, чиито априорни форми са пространството и времето. Тъй като обаче материята, както всяко явление, е представяне и представянията се разпознават от мислещия субект като свои, следователно това представяне, както самият субект, който го осъзнава, съществува.

Германският философ Георг Хегел смята, че материята е породена от развитието на Абсолютния дух, който представлява обективна идея, от която е възникнало всичко съществуващо. Хегел нарича материята „застинал дух“.

Диалектическият материализъм, чиято основа лежи в идеите на германските философи, икономисти и революционни теоретици Карл Маркс и Фридрих Енгелс, впоследствие развит от руския революционер и мислител В. Ленин и други философи-марксисти, е базиран на диалектиката на Хегел. Като философ Маркс е силно повлиян от творчеството на Хегел и неговата диалектика. Диалектиката на Хегел представлява развитието на концепциите, което протича във вътрешни противоречия. По принцип една концепция (теза) се трансформира в процес (отрицание) в своя противоположност (антитеза) и възниква отново след подновено отрицание на по-високо ниво, тъй като сега съдържа това движение.

Маркс не вижда в този начин на движение самодвижението на философския дух, а по-скоро движението на човешкото общество в неговото историческо развитие. За него не различните идеи за човешкото общество са оформяли неговото развитие, а самият човешки живот, особено икономическите противоречия, които се случват в него.

Този тип приложение или трансформация на диалектиката на Хегел, направено от Маркс, е обект на разследвания на много автори. Особено забележителни са Енгелс и Ленин. По отношение на съдържанието двамата разграничават понятието материя предимно от понятието дух и обозначават процесите, протичащи извън и независимо от човешкия дух.

В това отношение диалектическото понятие за материя не трябва да се бърка с физическото и по-скоро включва всяка физическа величина, не само маса, но в същото време не завършва с физичните понятия, но включва и тези на икономиката или правото. Например, под материално се разбира нивото на технологията, което е постигнато в исторически план.

Определението, залегнало в основата на диалектико-материалистичните формулировки на термина, е дадено от В. И. Ленин: материя - „... философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се дава на човек в неговите усещания, което се копира, фотогрфира, отразява се от нашите усещания, съществувайки независимо от тях ”.

Някои автори отбелязват, че в определението за материя на Ленин признаването на свойството да бъдеш обективна реалност като единствено свойство на материята се основава на предположението за качествената неизчерпаемост на материята: Електронът е неизчерпаем, както и атомът, природата е безкрайна ... ”.

Стивън Прист, член на Философския факултет на Оксфордския университет, вярва, че материята е вещество с атомна и субатомна структура, което изгражда физически обекти, тоест всички тези обекти, които са в пространството и времето. Според Прист няма отделен феномен "материя". Това заключение има три основания:

1) всичко, което може да се каже за света, може да се каже по отношение на физиката (физически обекти, събития, структури на физически обекти, отношения между тях), следователно категорията на материята като вещество на физически обекти е излишно, тъй като нищо не обяснява;

2) поддръжникът на съществуването на материята носи тежестта да докаже нейното съществуване, но материалистите не са представили такова доказателство;

3) изявлението за несъществуването на материя дава възможност да се обясни защо материята (като субстанция на физическите обекти) не може да бъде фиксирана емпирично и е невъзможно да се дефинира в емпирични термини.

Фридрих Енгелс определя пет форми на движение на материята: физическа, химическа, механична, биологична, социална, като универсалните свойства на материята са: несъздаване и неразрушимост.