Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ЗАМЪКЪТ КРАСНА ХОРКА И МУМИФИЦИРАНАТА БАРОНЕСА

25.07.2021
Замъкът Красна Хорка

Красна Хорка е словашки замък, разположен на стръмен хълм над село Краснохорске Подхрадие, Кошицки край. Името на замъка буквално означава "красива малка планина".

Замъкът Красна Хорка (слов. Krásna Hôrka) е построен, за да защитава средновековния път, водещ през районите на Словашките рудни планини и свързващ областта Трансилвания с Полша. Първото писмено споменаване на замъка е от 1331 год. Красна Хорка вероятно се намира на мястото на по-старо укрепено селище, което през 1241 г. предоставя убежище на крал Бела IV от татарите. 

Кралят дарява обширен имот в областта Гемер на унгарското аристократично семейство Акош (от което произхожда семейство Бебек – бъдещ собственик на Красна Хорка), където те също се заселват и управляват краснохорските имения повече от 300 години. Първоначалният замък, който е построен през 1318 г., се е състоял от призматична кула и жилищен дворец с общо укрепление. През 1441 г. армията на чешкия и унгарски пълководец Ян Искра окупира Гемер, но не разрушава замъка и когато гарнизонът напуска замъка, той отново принадлежи на семейство Бебек до 1566 г. През 1556 г. армията на Фердинанд I го обсажда безуспешно.

Заплахата от турско нашествие и борбата за кралския престол принуждават Ференц Бебек да построи ново укрепление през 1546 г. по проект на италианският архитект А. де Веда. Съседният замък Филяково също е нападнат и окупиран от турците. След като разбира, че турците са завзели Филяково със съгласието на императора, Ф. Бебек напада войските му и аристократичните резиденции в околността. Ранените в битката поискват Бебек да бъде наказан с изгнание. Синът му Гьорги прекарва пет години в турско пленничество и е заподозрян в организирано въстание срещу императора. Императорските войски окупират именията на семейство Бебек, а през 1567 г. в Трансилвания умира Гьорги Бебек. През 1678 г. е окупирана от армията на унгарския благородник Имре Тьокьоли, а през 1685 г. гвардията му се предава след година на обсада. 

Входната порта на замъка.

След като семейство Бебек престава да съществува, замъкът става императорски и различни командири от армията се сменят като кастелани (управители) на Красна Хорка, което не се оказва много полезно за замъка, докато до него не се добира младият Петър Андраши. Когато замъкът е отдаден под наем в дългосрочен план, той започва в края на 16-ти век реконструкцията на замъка, която в крайна сметка отнема 100 години. През 1642 г. унгарското благородническо семейство Андраши придобива замъка чрез дарение и постепенно го възстановява в аристократично представително седалище, което съдържа всички необходими отбранителни елементи. Гьорги Андраши, синът на Микулаш, става основател на нов клон на рода. Замъкът е реновиран след 1710 г., по същото време като замъка Бетлиар, който е бил собственост на брат му Щефан. Бароковият параклис е създаден чрез възстановяване на оръдейния бастион през 1770 г.

През 1817 г. замъкът изгоря след удар от мълния и е ремонтиран по спешност от баронеса Жофия Середи, съпруга на унгарския аристократ и генерал, барон Ищван Андраши. Синът му Гьорги продължава работата и Красна Хорка най-накрая става техен семеен музей през 1857 г., отворен за обществеността след 1875 г. През 1903 г. граф Денес Андраши построява в замъка мавзолей на покойната си съпруга, графиня Франциска Хаблавец. Погребалната карета на графиня Франциска е изработена специално по този повод.

Погребалната карета на графиня Франциска.

След реставрацията на замъка през 1903-1905 г. влиятелното семейство Андраши поддържа позициите си до 1945 г. Според договора в Трианон, сключен на 4 юни 1920 г, замъкът и част от окръжаващите го территории влизат в състава на Словакиия. Целият замъков комплекс е национализиран през 1945 г., а през 1948 г. е класифициран като национално културно богатство на Чехословакия. Красна Хорка става национален паметник на културата от 1961 г., а от 1996 г. се управлява от Словашкия национален музей.

На 10 март 2012 г., в деня на парламентарните избори в Словакия, в замъка избухва пожар, който силно го уврежда. Пожарът е причинен от две момчета, на възраст 11 и 12 години, обитаващи незаконно ромско селище, разположено наблизо, които се опитват да запалят цигари и поради небрежност подпалват тревата на хълма, след което огънят се разпространява към замъка. Пожарът в замъка предизвиква значително напрежение между местните жители и ромите, като ромите са обвнени в разрушаване на замъка. В първите дни след пожара ромите не пускат децата си на училище, защото се страхуват от отмъщение. Крайно дясната партия „Народна партия - Нашата Словакия“ организира протест в село Краснохорске Подхрадие и се опитва се да осъществи поход на десни радикали до ромското селище, който бива предотвратено от полицията. 

Щетите от пожара възлизат на 8 милиона евро, т.е. почти 200 милиона словашки крони. Целият покрив изгаря и въпреки че около 90 процента от музейните експонати от 14-ти век са спасени, огънят стопява три камбанарии, изгаря и експозицията в горния готически дворец. До април 2012 г. за възстановяването на замъка са събрани над 62 хил. евро (около 1,5 милиона словашки крони). 

Замъкът Красна Хорка, картина от Томак Ендер, 1860 г.

В най-високата точка на хълма има дворец с отбранителна кула, под който са разположени други укрепени дворци, параклиси и други жилищни и стопански сгради, документиращи постепенното разширяване на замъка. Първоначално замъкът се е състоял само от кула с отбранителна стена, към която е добавен жилищен дворец. Сградата е била затворена с укрепление и влязла през порта. Ференц Бебек има обширни строителни модификации, направени в средата на 16-ти век. Замъкът придоби триъгълен план на пода с полукръгли бастиони по ъглите. Така оригиналният замък стига до центъра на комплекса. Входът към замъка е блокиран от югоизток от нов многоетажен полуцилиндричен бастион.

Пред югозападния бастион се намира вторият вход към замъка - порта с мост. Между югоизточните и североизточните бастиони имаше широка паркова стена, а на терасата все още стоят тежки оръдия, хвърлени през 1545 и 1547 г. В същото време интериорът на замъка бива модифициран. Семейство Андраши превръща горния замък в представително място и по-специално завършва долния замък. Те построяват нова порта под бастиона, която разшири долния двор и го затворят с жилищен тракт за екипажа и конюшните под него. През втората половина на XVII век Андраши построяват представително жилищно крило между югоизточния бастион и третата порта пред югозападния бастион, свързали го с замъчния дворец и изградили окръжна заседателна зала на горния етаж. Тогава те имат покрита възрожденска веранда и стълбище, вградени в представителни пространства. Те увеличава пространството на двореца с един етаж и построиха нова сграда в двора между двореца и северната стена. От западната страна на долния замък са изградени пекарна и кухня.

Специализираната постоянна изложба на замъци представя крепостна конструкция от XIII до XVIII век, основна информация за замъка и неговите собственици. Изложбата е разположена в три части на замъка, в най-старата част (ядрото на замъка) е изложба, посветена на древното минало - предистория на източната част на Гемер, редки експонати от романсния и готическия периоди (военно оборудване), ръчни изделия в замъка и околностите му. Килията за изтезания е документирана от запазени уникални инструменти, използвани за принуждение на разпитваните. Има и голяма колекция от средновековни оръжия: алебарди, копия, боздугани, мечове, винтовки, пистолети и оръжия с източен произход.

В параклиса на замъка в стъклен гроб се съхранява мумифицираното тяло на баронеса Жофия Середи, съпругата на Щефан Андраши. Тя умира през 1703 г. и е погребана в гробница под местната църква. По тялото й капе варовикова вода, която мумифицира по естествен начин. Поставено е в саркофаг в началото на 19-ти век. вода. Интересното е, че дясната й ръка е вдигната. Първоначално тя е държала във вдигнатата си ръка молитвена книжка, но с течение на времето книжката се е разпаднала. Баронеса Жофия е свързвана с местна легенда. Тази легенда казва, че когато синът й искал да застреля собствения си баща, тя от гроба вдига ръката си и стисва юмрук. Легендата твърди, че тя стиснала сърцето на сина си и по този начин го е убила.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |