Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ХАРТИЯТА

17.06.2021

Хартията се използва в училище, на работа, за изработване на произведения на изкуството и книги, за опаковане на подаръци и много други. Хартията се прави от дървета, но хората дълги години са писали и създавали произведения на изкуството, използвайки други видове повърхности и материали.

Хората са рисували картини по стените на пещерите преди хиляди години. Най-старата известна рисунка, намерена на малка скала в Южна Африка, е направена преди 73 000 години.

Писменият език се появява много по-късно. Шумерите, както и египтяните използват рисунки в първите писмени езици преди повече от 5000 години. Те са гравирали в скали клинописни и йероглифни фигури. Също така са пишели върху плочи от мокра глина, използвайки писалка или четка, направени от тръстика. Понякога тези плочи са били изпичани във фурни, за да се запазят по-дълго.

Египтяните са създали първите книги. Папирусът, на който са писали, са го изработвали от едноименно растение, което е растяло в блатистите местности по поречието на река Нил. Те са нарязвали дръжките на тънки ивици, притискали са ги и след това изсушавали под формата на дълги ролки. Писали са, върху така получения материал, с мастило.

Растението папирус.

По-късно дървени таблички, покрити с пчелен восък, са станали популярен материал за писане в Гърция, Рим и Египет. Нагряването на восъка е улеснявало изтриването на написаното и повторното използване на табличките.

Римляните са направили следващата стъпка, като създали книги със страници от папирус. За някои ръкописи са използвали за страници пергамент изработен от обработена телешка кожа.



В Китай древните материали за писане са включвали кост, бронз и дърво. Преди малко повече от 2000 години, китайците изобретили хартията. В началото тя се е получавала от растението коноп, измит и накиснат във вода, докато омекне. След това се е разбивал в гъста каша с дървен чук и изглаждан в плоска рамка, за да изсъхне.

На европейците са им били необходими още 800 години, за да започнат да правят хартия. Те са нарязвали, накисвали и обработвали ленени и памучни парцали.

Тъй като хората започнали да използват все повече хартия, парцалите станали оскъдни. Така дърветата станали суровина за производството на хартия.

Как става това?

Дървосекачите режат дърветата, товарят ги в камиони и ги докарват до мелници. Машините премахват кората, а големи резачки нарязват трупите на малки парченца. Те се варят в супа, която прилича на паста. За да няма бучки, тя се разбива добре, изсушава се и се нарязва на листове хартия.




Целият процес, от засаждането на дървото до превръщането му в хартия, отнема много дълго време. Самото отглеждане на дърветата отнема от 10 до 20 години.

Хората всеки ден изсичат 80 000 до 160 000 дървета по целия свят и използват много от тях за направата на хартия. Някои от тези дървета идват от специални ферми, но също и от естествени гори, което означава, че животните и птиците губят домовете си.

Изсичането на горите също допринася за изменението на климата, а фабриките за хартия замърсяват въздуха. След като хвърлите хартия в боклука, камионът го извозва на сметището, където отнема шест до девет години, за да се разложи.

Ето защо рециклирането е важно. То спестява много дървета, забавя изменението на климата и помага да се защитят застрашени животни, птици и други същества, които разчитат на горите за своите домове и храна.

За направата на един тон хартия са необходими 24 дървета, от които се получават около 200 000 листа. Можете да използвате лист хартия един или два пъти, а той може да бъде рециклиран пет до седем пъти. Рециклирането на един тон хартия спестява 17 дървета. Ако се рециклира седем пъти, това спестява 117 дървета.

След създаването на компютрите, таблетите и мобилните телефони хората използват много по-малко хартия, отколкото в миналото. Може би ще дойде ден, когато изобщо няма да използваме хартия - или ще я използваме само за много специални книги и произведения на изкуството.




 Ваньо Янков
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |