Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






СУРОВЕЦ – РАЗБОЙНИКЪТ-БУНТАР

24.05.2021
Паметник на Якуб Суровец на прохода Збойска

Якуб Суровец е легендарен словашки разбойнически лидер от района на Карпатите, народен герой от първата половина на XVIII век.

Якуб Суровец е роден 1715 г. в град Тисовец, кралство Унгария (днес част от Словакия). Баща му Ондрей е бил беден пастир в планинска хижа край града. Семейството има двама сина. По-големият брат се обучава за тапицер, а по-късно синът му и внукът му стават пастири. По-малкият брат, Якуб, израства с родителите си и научава влашки език. Още в детството си той се отличава с развито чувство за справедливост и чувствителност към социалното неравенство. В младежките си години работи като помощник-овчар, а по-късно и като овчар в Тисовец, близо до село Муран и в региона Хоренхорие.

Якуб Суровец е бил с червеникава коса и тъмни мустаци. Бил е залавян два пъти за кражба на овце и говеда, което довежда до наказанието двеста удара с тояга при първата кражба, а при втората - една година лишаване от свобода в град Римавска Собота.

След изтърпяване на присъдата Суровец се връща в планинската хижа в Муран. Там, през 1739 г. той се среща с Мартин, наричан "Поляка" заради това, че произхожда от полския район Подхале. Мартин, който му говори за съпротива срещу господарите, е бил разбойнически лидер и в качеството си на такъв му позволява да се присъедини към бандата му, което Суровец прави през пролетта на 1739 година.

Приемането на Якуб Суровец (в средата, в скок), в бандата на Яношик - като част от изпита, той отрязва горната част на единия бор с едната ръка, а с другата обстрелва горната част на другия бор; легендарна сцена, рисувана върху стъкло.

Благодарение на силата и смелостта си Якуб се отличава толкова много от останалите, че когато разбойниците се събират отново през пролетта на следващата година, той става лидер на бандата, а Мартин Поляка се задоволява с ролята на негов заместник. Сформираната разбойническа група е имала единадесет члена. Освен Суровец и Мартин, бандата се състои от: Павол Гайдош, наричан още Поляка, Томаш Грегуш от село Кубахе, Юрай Kланица от село Красна Хорка, Юрай Лукач от село Дъбрава, Ян Оравец, Maтей Пияк-Хайдух от село Хлебнице, Ондржей Поницки от село Поники, Юрай Турчан и Михал Tилка от от полското село Дзианиш (откъдето идва и Мартин).

Бандата е сформирана изцяло около 24 юни 1740 г. в хижа близо до село Валаска, откъдето в края на юни и юли, следвайки съвета на Поляка, се насочва към региона Орава, планината Татри и Подхале. Разбойниците извършват грабежи на църквата във Валаска, магазина за бои в село Сланица, митницата в село Митна, както и на многобройни пътници и овчари. Разбойниците тръгват на юг след нападението, извършено близо до полския град Нови Тарг (в зависимост от източника, това може да е било нападение върху имение, богата селска ферма, странноприемница или дори грабеж на самия град, което би било най-голямото постижение на Суровец, но е известно, че получената плячка се оказва относително малка).

Обхватът на дейността на бандата, действала в различни райони в големи райони на Централните и Вътрешните Западни Карпати, е бил изключително широк: региона Хорехроние (горите между Брезно и Тисовец са били основната база на разбойниците), регионите Малохонт и Гемер, окръг Новохрад,окръг Орава, Татрите и Нови Тарг.

Членовете на бандата били предимно от най-бедните слоеве на обществото, така че фактът, че Суровец се е задържавал да осигури на подчинените си безплатно облекло, е играл важна роля при вербуването. Всички те са носили мокасини, които намазвали с мазнини, за да запазят тяхната издръжливост. Въоръжението им се състояло от мускети, ручници (стар вид пушки), пистолети и валашки (овчарски брадви), в зависимост от конкретния случай, закупени или придобити в битка. Покривали раните си с кучешка мазнина. Придобитите вещи били частично използвани за текущи нужди (храна, боеприпаси, алкохол, облекло, осигуряване на подкрепа на населението), а една част от тях била поставяна в планински скривалища.

Строгата дисциплина и полагането на тържествената разбойническа клетва многократно изиграват ключова роля в организацията на разбойническия живот от Суровец: „Кълна се във вечния Бог, Светата Троица и всички Божии светии, че никога няма да разкрия спътниците си, няма да лъжа, няма да ги изоставя в щастие или нещастие“.

Членът на бандата Матей Пияк-Хайдух свидетелства, че клетвата е трябвало да се подновява седем пъти през годината. Суровец се концентрира върху набези срещу благородниците и богатите търговци, опитвайки се да поддържа приятелски отношения със селското население, което позволява на бандата му да се разпръсне много по-лесно и да избяга от преследване; понякога му се приписва намерението да започне антифеодално въстание.

По време на набезите им те стават все по-смели и феодалите не могат да се справят с тях, така че владетелите на градовете Брезно и Зволен изготвят план за тяхното залавяне. През август 1740 г. австрийската администрация започва мащабно преследване на бандата на Суровец.

Късно вечерта на 16 септември, докато пие ракия заедно с Томаш Грегуш в кръчма, намираща се на територията на днешното село Похронска Полхора, Суровец е изненадан от шестима въоръжени лица от гражданската охрана. И двамата разбойници биват заловени след ожесточен сблъсък, при който Суровец получава тежки огнестрелни рани и рани от удари с топор.

Църквата Св. Михал в Похронска Полхора – селото, в което през септември 1740 г. е заловен Якуб Суровец.

След близо месец разпити и изтезания бандитите са осъдени на смърт. Присъдата на Суровец е изпълнена близо до град Брезно, на хълм, наречен Виселнице, на 11 октомври, като той е екзекутиран чрез разпъване на колело (според някои източници екзекуцията е изпълнена чрез обезглавяване, като се посочват и други дати като 20 септември, 10 или 11 ноември). Скоро след това повечето от останалите членове на бандата биват заловени и съдени.

Якуб Суровец подкопава феодалните порядки, с което спечелва признанието на бедните, превръщайки се в народен герой. Разказите за него се превръщат в художествена литература. Възприемането на Суровец е пример за „умерено одобрителното“ отношение на населението към грабежа. Има съобщение, според което унгарската принцеса Мария Терезия, посещава родителите на екзекутирания, (малко преди коронясването й) за да изрази съчувствието си и да изслуша историите за него.

Легендата прави Суровец спътник на най-известния словашки разбойник Юрай Яношик, което историците смятат за малко вероятно поради хронологични причини (Суровец е роден две години след екзекуцията на Яношик). Описанието на приемането му в бандата на Яношик обаче се превръща в популярен мотив на гуралските народни приказки, прониквайки и в регионалната живопис върху стъкло.

От 459 картини върху стъкло, запазени в колекциите на Татранския музей в полския град Закопане, само тринадесет имат светска тема, но цели девет от тях повтарят мотива, известен като „приемането на Суровец“. Още през 1862 г. полският етнограф Казимеж Чапчински описва как един гурал от полското село Шлахтова му подарил такава картина.

Словашкият поет Бохуслав Таблич публикува на чешки език през 1809 г. стихотворение, озаглавено Jakub Surowec Loupežnjk Orawský - това е превод от анонимен словашки ръкопис (ръкописът е оцелял; произходът му е датиран между петото и осмото десетилетие на 18-ти век) и един от най-ранните известни примери за разбойническа тема в литературата. Това стихотворение с дължина 348 реда е под формата на елегичен автопортрет, чийто лиричен субект е Суровец, осъден на смърт. Има често използван, но в случая, противно на фактите, мотив за разбойник, предаден от любовницата си. Якуб Суровец също се споменава в произведенията на полския поет Казимеж Тетмайер, макар и повърхностно и в противоречие с настоящото състояние на историческите познания. Съществува обаче и гуралско песнопение, упрекващо Суровец за чревоугодничеството му, а думата „суровец“ е използвана в смисъл на „крадец, разбойник, мошеник“.

Днес с името на Якуб Суровец е назована образователна пътека в словашкия Национален парк Муранска планина, а на прохода Збойска (към 2019 г.) все още расте стара дребнолистна липа, под която - според легендата - Суровец е трябвало да почива често; намиращата се наблизо хижа Збойницки двор използва тази история като реклама. Образователната пътека започва с дървена наблюдателна кула, чийто втори етаж предлага поглед към бита на Суровец. От наблюдателната кула пътеката продължава около дървена скулптура на Якуб Суровец до покрайнините на гората. Маршрутът отвежда до високия над 30 м Дяволски виадукт, по който извиващо се зъбно колело води от Тисовец до Збойска. Близо до виадукта се намира Дяволската долина, където Суровец се е криел от преследвачите си. Тясната долина се превръща в пролом, чието най-тясно място се нарича хватка на Суровец, след него следва водопад със стълби. Пътеката преминава по Дяволския мост, наблизо е и Дяволската пещера, където, както се твърди, Суровец е заровил някои от своите заграбени съкровища.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |