Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

КАБАРЕ ВОЛТЕР

22.05.2021
Кабаре Волтер през 2016 г.

Кабаре Волтер е швейцарско кафене, родно място на художественото течение дадаизъм. Използвано е като клуб, пъб, театър, галерия.

Един от най-известните посетители на кабаре Волтер е В. И. Ленин - съветски държавен деятел, главен организатор и ръководител на Октомврийската революция.

По време на Първата световна война Швейцария е неутрална страна, така че сред многото бежанци, пристигнали в Цюрих, има и творци от цяла Европа. Немският поет Хюго Бол и Еми Хенингс – немска писателка, актриса и певица, негова бъдеща съпруга, се свързват с Ефраим Ян, собственик на „Holländische Meierei“, където през 1915 г. се намира първото литературно кабаре в Цюрих - Пантагрюел.

Ян им позволява да използват задната стая за провеждане на събития. Там, на 5 февруари 1916 г. Бол и Хенингс основават кабаре за артистични и политически цели, наречено „Кабаре Волтер“. Идеята за името възниква от шега, основана на очевидното несъответствие между думите „кабаре“ (нощта и предполагаемите пороци) и „Волтер“ (философът).

Други членове-основатели са румънският художник Марсел Янко, немският писател и поет Рихард Хуелсенбек, румънският поет Тристан Цара, немско-френският поет, художник и скулптор Жан Арп и немската художничка и скулпторка Софи Таубер, бъдеща съпруга на Арп.

Кабаре Волтер се намира на улица Шпигелгасе 1. В началото по стените му са били окачени произведения на испанския художник Пикасо, италианския художник и скулптор Модиляни, немският художник Маке, италианският поет и писател Маринети и др.

Плакат за откриването на Кабаре Волтер през 1916 г., литография на Марсел Слодки.

В съобщението за пресата от 2 февруари 1916 г., обявяващо откриването на клуба, се казва:

"Кабаре Волтер. Под това име се сформира група от млади художници и писатели с цел да се превърне в център за артистично забавление. Кабарето по принцип ще се управлява от артисти, постоянни гости, които след ежедневните си събирания ще изнасят музикални или литературни представления. Младите цюрихстки художници от всички течения са поканени да се присъединят към нас с идеи и предложения."

Представленията в „Кабаре Волтер“ включват устна реч, танци и музика. По време на тези често шумни и груби пародии артистите експериментират с нови форми на изпълнение като звукова поезия и едновременни поетични рецитации. Изпълняваното изкуство, често объркано и сурово, отразява опустошителния хаос на Втората световна война, бушуващ навсякъде. Публиката дори атакува актьорите на сцената. Въпреки че кабарето е трябвало да бъде родното място на дадаисткото движение, в него участват артисти от всички сектори на авангарда, включително италианския футурист Маринети, основател на т. нар. аероживопис, един от идеолозите на фашизма. Кабарето излага радикално експериментални художници, много от които продължават да променят облика на своите артистични дисциплини; сред представените творци са руският художник Василий Кандински, швейцарският художник Пол Клее, италианският художник Джорджо де Кирико, Софи Таубер-Арп и немският художник Макс Ернст.

На 28 юли 1916 г. Хуго Бол прочита в кафенето манифеста „Дада“. През юни той вече е издал списание със същото име. То включва произведения на творци като френския поет Гийом Аполинер и има обложка, проектирана от Арп.

Представление в Кабаре Волтер през 1916 г.

През 1916 г. Владимир Илич Ленин често посещава „Кабаре Волтер“. Той и съпругата му Надежда Крупская пристигат в Цюрих в началото на 1916 г., като наемат скромна стая, намираща се в близост до кафенето, на улица Шпигелгасе 14, в апартамента на обущаря Камерер.

Ленин установява почти приятелски отношения с творците от групата на дадаистите. В артистичното заведение той често играе шах с Тристан Цара. По спомени на очевидци Ленин понякога е свирил на балалайка в компанията на дадаистите. Запазено е и негово стихотворение, писано в кафенето.

Към 1917 г. вълнението, породено от кабарето Волтер, изчезва и творците се преместват на други места в Цюрих, като Талерия Дада, намираща се на Бахнофщрасе 19. Създават се нови дадаистки групи в Кьолн, Хановер, Женева, Берлин, Париж, Ню Йорк. Въпреки че пресата съобщава за края на Кабаре Волтер още през септември 1916 г., обикновено се приема, че краят на движението на дадаистите започва през 1922 год. Тогава някои дадисти се присъединяват към групата на сюрреалистите.

С течение на времето състоянието на мястото на кафенето се влошава, докато през зимата на 2002 г. група художници, които се наричат неодадаисти , представители на социалното движение "okupó", организирани от художника Марк Диво, се събират в Кабаре Волтер. Те твърдят, че това място е символ за ново поколение художници, които се подреждат в течение, което се опитва да съживи движението Дада. 

Дейвид Уудард, Ма Ананд Шила и Кристиан Крахт четат в Кабаре Волтер, 2008 г.

За период от около три месеца има поредица от представления, партита, поетични вечери и филмови прожекции. Сред художниците, които участват, са Инго Гизендамер , Микри Дрей, Лени Лий, Лемънд Кълт, Айана Калугар и Дан Джоунс . Къщата бива украсена както отвън, така и отвътре. Хиляди жители на Цюрих участват в експеримента. На 2 март на 2002 г. полицията изгонва неодадаистите, благодарение на които сградата се превръща в музей в памет на Дада.

През 2004 г. Кабаре Волтер е официално обявено за институция и оттогава има някои дадаисти като Джонатан Мийз, които смятат, че са свързани по някакъв начин с него. Новото Кабаре Волтер на Шпигелгасе 1 е пресъздадено благодарение на усилията на „Приятелите на Дада“.  На приземния етаж и в мазето са инсталирани изложбена зала (крипта) и малък магазин. На първия етаж има кафене със зала за събития.

Междувременно Кабаре Волтер приема важни личности като дадаистите Александър Арчипенко, Тацуо Окада и руския анархист Михаил Бакунин. Кабаре Волтер спонсорира реставрирането на гроба на Бакунин в Гробището Бремгартен ( Берн, Швейцария ).  През 2016 г. плочата на гроба е подновена с бронзова плоча на швейцарския художник Даниел Гарбаде, съдържаща рисунка и фраза на Бакунин.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |