Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ОСНОВОПОЛАГАНЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ПЕДАГОГИКА

20.05.2021
Музей на Коменски – класна стая от времето на Ян Коменски.

Основите на съвременната педагогика са положени от Ян Амос Коменски – чешки мислител, философ и писател, религиозен деятел, епископ на църквата на Чешкото Братство на маркграфство Моравия.

Ян Коменски е роден в югоизточната част на маркграфство Моравия, в град Нивнице, днешна Чехия, на 28 март 1592 г. Дядо му Ян Сегеш се премества в Моравия от Словакия и приема фамилното име Коменски в чест на село Комне, в което се установява. Бащата и майката на Ян Коменски, Мартин и Анна, са членове на религиозната общност на Чешките (моравски) Братя.

Ян получава основното си образование в братско училище. През 1602-04 баща му, майка му и две сестри умират от чума. През 1608-10 г. учи в латинското училище на град Преров. През 1611 г., в съответствие с принципите на своята църква, той преминава обред за кръщение и получава презиме - Амос.

След това учи в Херборнската академия, в Хайделбергския университет, където започва да създава един вид енциклопедия - „Театър на всички неща“ (Theatrum universitatis rerum) , написана през 1614-27 г. и започва работа върху пълния речник на чешкия език („Съкровищница на чешкия език“, 1612-56). През 1614 г. Коменски е учител в братско училище в Пршеров. През 1618-21 г. живее във Фулнек, изучава творбите на хуманисти от Ренесанса - Т. Кампанела, Х. Вивес и др. В този периода Коменски пише книгата „Моравски антики“ (1618-1621) и съставя подробна карта на родната си Моравия (1618-1627).

През 1627 г. Коменски започва да създава дидактическа работа на чешки език. Поради преследване от страна на католически фанатици, Коменски емигрира в Полша, в град Лешно (където през 1626 г. членовете на Чешкото Братство основават своя гимназия). Там той преподава в братска гимназия, завършва произведението си „Дидактика“ на чешки (1632 г.), след което го преработва и превежда на латински език, наричайки го „Велика дидактика“ (Didactica Magna) (1633-38 г.), подготвя няколко учебника: „Открита врата къв езиците“ (Janua Languagearum reserata) – през 1631 г., „ Астрономия “(1632),„ Физика “(1633), пише първият в историята наръчник за семейно образование -„Майчинско училище “(1632). Коменски работи интензивно върху разработването на идеите за пансофия (всезнание), което предизвиква голям интерес сред европейските учени.

През 40-те. публикува редица учебници. През 1651 г. трансилванският княз Дьорд II Ракоци предлага на Коменски да реформира училищата в неговите земи. Преподаването на новата система започва в град Шарошпатак. Коменски успява частично да изпълни плана за изграждане на пансофонично училище. Научното обосноване на неговите принципи, учебната програма и ежедневието са изложени от Коменски в есето Пансофска школа (1651).

Скоро Коменски се завръща в Лешно. През 1655 г. шведите - съюзници на запорожкия хетман Богдан Хмелницки, които воюват с Речта, превземат Лешно. Както местните лютерани, така и Ян Амос Коменски и братята Морави, които страдат много от католическия фанатизъм, посрещат топло протестантската (лютеранска) армия.

През 1656 г. Коменски пътува до Амстердам през Хамбург.

В стремежа си да съживи преподаването и да събуди интереса към знанията у децата, Коменски прилага метода за драматизиране на учебния материал и въз основа на отворената врата към езиците написа редица пиеси, съставящи книгата „Училище-игра“ (1656).

В Унгария Коменски завършва първия илюстриран учебник „Светът на чувствените неща в картини“ (Orbis sensualium Pictus) – през 1658 г., в който рисунките представляват органична част от учебните текстове.

След като се премества в Амстердам, Коменски продължава работата си, започната през 1644 г., „Генералният съвет за коригиране на човешките въпроси“ (лат. De rerum humanarum emendatione culsultatio catholica), в който излага план за реформа на човешкото общество. Първите 2 части на творбата са публикувани през 1662 г., ръкописите на останалите 5 части са открити през 30-те години на 20 век; цялото произведение е публикувано на латиница в Прага през 1966 година. Резултатът от дългия си живот Коменски обобщава в есето си „Единственото съществено“ (1668 г.).

Ян Коменски умира на 15 ноември 1670 г. в Амстердам, Нидерландска република.

Ян Амос Коменски

В своите философски възгледи Коменски е бил близък до материалистическия сенсуализъм, който самият тай представя като философия на обикновения народ. Разпознавайки трите източника на знание - чувства, разум и вяра, Коменски придава основно значение на сетивата. В развитието на познанието той разграничи 3 нива - емпирично, научно и практическо. Той вярва, че всеобщото образование, създаването на ново училище ще помогне за отглеждането на децата в духа на хуманизма.

В същото време влиянието на религиозната идеология ясно се усеща при определяне целта на образованието при Коменски: той говори за подготовката на човек за вечен живот.

Въз основа на познаваемостта на света, Коменски счита за познаваеми всички явления, свързани с педагогическия процес, заключавайки, че е възможно да се контролира. Тъй като човекът е част от природата, тогава според Коменски той трябва да се подчини нейните общи закони и всички педагогически средства трябва да бъдат съобразени с природата. Наред с това принципът на естеството на образованието според Коменски включва изучаването на законите на духовния живот на човека и координацията на всички педагогически влияния с тях.

Коменски оценява високо значението на образованието. Според него възпитанието на дете има три основни цели:

• опознай себе си и света - образование в областта на науките, изкуствата и занаятите

• контролирай себе си - морално възпитание

• издигни се до Бога - религиозно образование



Коменски подчертава важността на дисциплината. Той изключва използването на телесно наказание поради незнание, но го приема в определени случаи на нарушаване на дисциплината.

В своите трудове Коменски предлага следната училищна организация:

• от раждането до 6 години детето трябва да се отглежда вкъщи. Съдържанието на преподаването е изложено в наръчника за родителите на детската градина в информаториума.

• от 6 до 12 години децата да посещават общо училище, каквото трябва да има във всеки град и село. Училището е за момчета и момичета. Учи четене, писане, броене, религия, реалности (учене за природата и обществото), пеене, занаяти. Занятията се провеждат два часа сутрин и два часа следобед.

• от 12 до 18 години младежите трябва да посещават латино училище, което трябва да има във всеки град. Образованието се основава на седем безплатни учения ( граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и музика), природни науки, география,история, математика и езици като латински и гръцки. Коменски обаче препоръчва и друг език, за да може всеки да общува със своите съседи (немски).

• от 18 до 24 години - образование в академия, която трябва да има във всяка страна. Това е университет, в който биха се изучавали теология, право или медицина.

Религиозното и философското образование са също важни. Коменски нарича академии колеж, понеже университетите са били католически, а той е искал да ги отличи от протестантските.

След завършване на образованието човек трябва да пътува. Коменски обаче подчертава, че образованието никога не свършва, че е непрекъснато.

За първи път той определя термините учебна година, училищни ваканции и учебна седмица. В класните стаи трябва да има ученици на една и съща възраст и ниво на знания. Ако има голям брой ученици в класа, той препоръчва помощник на учителя (в класовете е имало 80 до 100 ученици). Всяка класна стая трябва да има собствена учебна зала, всеки ученик трябва да има учебници, учителите трябва да имат бележки как да работят с учебника.

При самото преподаване Коменски прилага следните принципи:

• принцип на илюстрация - директен опит на ученика

• принцип на систематичност и последователност - учебната програма трябва да се следват не само по отделни предмети, но и между тях. Трябва да се осигури непрекъснат образователен режим

• принцип на дейност - учениците трябва да придобият знанията си чрез собствен опит, да го използват на практика

• принцип на постоянство - учебната програма трябва да се повтаря непрекъснато

• принцип на пропорционалност - учителят трябва да се основава на възрастта и индивидуалните способности на децата



Коменски разделя децата според техните таланти:

1. умни, радостни

2. ярки, мързеливи

3. ярки, непокорни

4. с липса на бистър ум

5. с липса на бистър ум, мързеливи

6. с липса на бистър ум, непокорни



Родителите и учителят трябва да бъдат добър пример за детето и да го водят към добър начин на живот. Той препоръчва подходяща диета, редуване на работа с почивка, достатъчно сън (8 часа) и грижа за хигиената на тялото.

Картината на Рембранд Старецът (1665 г.), очевидно изобразяваща Ян Амос Коменски, галерия Уфици във Флоренция.

Афоризми на Ян Коменски

Спорът с природата е напразно дело (Велика дидактика, гл. XXIII).

Добродетелта се подхранва чрез дела, но не и чрез бърборене (Велика дидактика, глава XXIII).

Няма да научите нищо без пример.

Нека е вечен закон: да преподаваш и научаваш всичко чрез примери, инструкции и практическо приложение.

Децата винаги са готови да направят нещо. Това е много полезно и затова не само не трябва да се намесва в това, но трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че те винаги имат какво да правят.

Изучаването на мъдростта възвишава и ни прави силни и щедри.

Книгите са инструмент за засаждане на мъдрост.

Образованието трябва да е вярно, цялостно, ясно и силно.

Няма нищо по-трудно от превъзпитанието на човек, който е слабо образован.

Не търси похвалите, но направи всичко възможно да действаш похвално.

Мъдрото разпределение на времето е основа за действие.

Умът осветява пътя към волята, а волята командва действията.

Всеки, който знае малко, може да научи малко.

Нищо призрачно не може да бъде трайно.

Да четеш и да не разбираш е същото като да не четеш изобщо.

Щастливо е това училище, което ни учи ревностно да учим и да правим доброто, по-ревностно – ощи по-добре, най-ревностно - най-добре.

Трябва да се внимава възможно най-много, така че изкуството да осъзнаваме морала да бъде доставено правилно в училищата, така че училищата да станат, както ги наричат, „работилници на хората“.



 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |