Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ЧИЧМАНИ – СЕЛОТО С ПРИКАЗНИТЕ КЪЩИ

06.05.2021
Типична народна архитектура в село Чичмани

Словашкото село Чичмани е широко известно със своите боядисани дървени къщи, които напомнят на къщичките-сладкиши, направени от медено тесто (техен прототип е къщичката от приказката за Хензел и Гретел).

Село Чичмани е разположено в долината на планината Стражов, почти до извора на река Райчанки, в окръг Жилина, Средна Словакия. Първото му споменаване е в документ от 1272 г. (… ad quandam viam novam qua itur ad posesem Cziczman…). Чичмани има свой собствен герб, който е създаден през 1995 г. (въз основа на печата на селото през 1801 г. с кръга "SIGILLUM COMUN (itatis) CYI (cman) 1801"(съдържанието на неясния отпечатък на печата от 17-ти век не е еднозначно идентифицирано). Гербът изобразява Св. Елена, която според църковното предание открива Светия Кръст Господен.

Името на селото произлиза от словашката дума čičman (дървосекач, който вдига шум, докато работи).

Съществуват няколко теории за произхода и произхода на селото. Едната е теорията на германския произход, но по-разпространена е теорията за балканското, по-специално българското влияние. Оригиналните жители вероятно са дошли тук през първата половина на 14-ти век, въпреки че е възможно по-старо преходно селище, съответстващо на влизането "на нов път, който води от селището на Cziczman" в документ от 1272 г. (…ad quandam viam novam qua itur ad possessionem Cziczman…). Жителите на Чичмани са се занимавали основно със земеделие, овцевъдство, производство на чехли, производство и продажба на овче сирене. Името Чичмани вероятно има индоевропейски корен, който означава "селище в планините - Върховани". Така все още се нарича мястото зад хълма Яворинка, където са останките от дървените къщички на село Мале Чичмани.

Няма конкретни сведения за това кой е основател на селото и първият феодален земевладелец. През вековете тук са се сменили няколко собственици - от Микулаш от Турк, през рода Раковски до сливането на имотите на имението Заблацки и няколко други собственици от рода Серени. До началото на 20-ти век Чичмани е притежавано от родовете Телеки и Бертхолд. Неблагоприятните условия на живот, природните бедствия и неравнопоставените спорове със земевладелците са станали причина за сезонна работа на отдалечени места и постепенно намаляване на населението през през 30-те години на 20-ти век. Много жители и семейства отиват на американския континент, в Далмация, Франция, Белгия и Австрия. Пожарите през 1907, 1921 и 1945 г. унищожават редки дървени сгради, променят общия вид на селото и причиняват спад в изграждането на традиционни дървени къщи за сметка на тухлените къщи. Днес в селото живеят само 250 жители, като първоначално са били 1500.

През 1895 г. в Прага е проведена етнографска изложба, посветена на Чичмани. През 1937 г. многоетажната къща „Jokľovce“ е разглобена, след което е транспортирана до Националния музей в Прага, където е унищожена от пожар. Разрушаването на редки сгради през 1974 г. довежда до създаването на музей-резерват на народната архитектура в Чичмани. През 1977 г. долната част на селото е обявена за защитена зона. В нея има 110 сгради, включително 36 национални паметници на културата.

Прозорец на къща в Чичмани.

Поважският музей в Жилина притежава в Чичмани два обекта на народна архитектура, където посетителите са представени период на обитаване, жилища, работа, народни облекла и народно изкуство. Двуетажната галерия "Раденска къща" е реконструирана през 1966 г. и има експозиции "От живота и работата на жителите на Чичмани" и "От семейните навици“. Експозицията „Народно жилище“ представя жилище на т.нар. големи семейства през 20-те години на 20-ти век. Архаичната форма на семейството остава в Чичмани до началото на 20-ти век. Във всяка къща са живеели домакинът и домакинята, техните женени синове и булки с деца. Собствеността на семейството се е споделяла общо. Голяма част от помещението, единственото отоплено помещение в къщата, било заета от глинена фурна с две до три камини. Интериорното обзавеждане било семпло: пейки около стените, рафтове за чинии, маса и легло. Младите спели в стаите в горната част на етажната къща. Това било тъмно, неотоплено помещение с единично легло и боядисан голям сандък с панти и със заключване, в който булката държала личните си вещи.

Външните стени на къщите в Чичмани са декорирани с геометрични орнаменти за пръв път преди около 200 години. За да бъдат запазени тези къщи, през 1977 г. долната част на селото е обявена за музей-резерват на народната архитектура. Това е първият в света резерват за народна архитектура.

Дървена многоетажна къща „Jokľovce“.

Къщите със семпли модели в селото са боядисани с вар или глинеста утайка, особено по ъглите на къщите, където дървото е било съединено. Настоящата украса на къщите в Чичмани няма много общо с декорациите от 19-ти век. Орнаменти, които в момента се намират в къщи, се появяват едва след опустошителния пожар през 1921 год. Всеки път, когато започнат да избледняват, те се украсяват с орнаменти. Обикновено вече не се използва вар, а по-трайни латексни бои.

По-възрастните жители не искат да използват по-прости орнаменти. Първоначалният облик на къщите с по-семпла орнаментална украса, е върнат само на най-старата дървена къща в селото.

Народната носия в Чичмани е изработена от бяло платно и е най-забележителна от художествена гледна точка. Бродерията има голям дял в стойността и популярността на местната носия, която се отличава с техническото си съвършенство, богатство на мотивите и декоративната и цветна композиция. Именно заради характера на декоративната украса и червения вълнен тъкан, който е част от женското облекло, се приема, че произходът на Чичмани е балкански. Древният характер, който носията в Чичмани е запазила и до днес, както и народните облекла на околните села (Злиехов, Чавой, Валаска Бела), е послужил на етнографите като модел за реконструкция на старославянски дрехи.

Мъже от село Чичмани, облечени в народна носия.

В селото има етнографска изложба, замък и църква. В горната част на Чичмани се намира имение в бароков стил от края на 18-ти век. Замъкът включвал плевня, кошара, конюшня и механа. Днес има хотел, ресторант и таверна. Мястото отляво на имението, където се намира зиданата постройка, все още се нарича „Pánske humná“ според оригиналните сгради.

Според преброяването от 2011 г. в Чичмани живеят 170 жители, от които 167 словаци и един германец . Двама жители не предоставят информация за своята етническа принадлежност.

155 жители изповядват римокатолицизъм, а двама жители изповядват различна деноминация. Един жител е неденоминален, а деноминацията не е определена за 12 жители.

Към 31 декември 2019 г. село Чичмани е населявано от 123 души.

Достъпът до селото е от посоките Жилина - Райец, Приевиджа - Нитрианско Правно, Приевиджа - Нитрианске Рудно, или Тренчин - Илава - Кошеца.

Природата в района е привлекателна за туристите, подходяща за отдих, събиране на гъби и лечебни растения. През зимата посетителите имат възможност да карат ски в ски курорта Яворинка, през лятото се използват пешеходни и колоездачни пътеки, а от хълма Яворинка е възможно практикуването парапланеризъм и делтапланеризъм. Услугите за настаняване и хранене се осигуряват от хотела и няколко къщи за гости. В летния ресторант Humnо Ondrej Gregor, намиращ се до музея има и магазин за сувенири, бродерии и малки закуски. Ловното сдружение стопанисва отлични горски площи с възможност за лов на дивеч и мечки.

В селото има център за отдих и физкултура на епархията Нитра – Дом на Св. Бистрик. Създаден е чрез възстановяване на сградата на бившата папска резиденция.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |