Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






КРАЛИЦАТА НА ВОЛАНА

02.05.2021
Елишка Юнкова на пистата Нюрбугринг, Германия, 1927 година

Eлишка Юнкова, известна и като Елизабет Юнек, е чехословашка автомобилна състезателка. Тя е първата жена в света, която печели състезание от веригата Гран При (през 1926 г.).

Елишка Юнкова (рождено име: Алжбета Поспишилова) е родена на 16 ноември 1900 г. в моравския град Оломоуц, Австро-Унгария (днес част от Чешката република), в семейството на майстор ковач. Израства с общо седем братя и сестри, от които само четирима оцеляват до зряла възраст: Алжбета, нейната сестра и двама от техните братя. Тъй като е искала да пътува, тя научава чужди езици, което е било сравнително лесно за нея.

След завършване на обучението си, на шестнадесет години, тя започва работа в новосъздадения клон в Оломоуц на Пражката кредитна банка като кореспондент на борсовия отдел. През 1917 г. тя се запознава с банкера Ченек (истинско име Винсент) Юнек. Юнек отговаря за създаването на клон на Пражката средитна банка и когато завършва тази работа след шест месеца, му бива възложено да създаде друг клон в град Бърно. Там той взема със себе си няколко от своите опитни служители, включително Алжбета.

В Бърно Албжета Поспишилова не само работи в банка, но и учи чужди езици и започва да посещава музикално училище.

След известно време Юнек бива извикан в Прага за работа и Алжбета го последва там. Тя полага изпит по английски (от малък е владеела отлично немски език) и започва да учи френски. За да подобри работата си, отива на стаж във Франция през 1918 г., където е назначена в градинарска компания в град Антиб. Мечтата й е била да посети остров Цейлон, като е искала да пътува през Испания до Гибралтар и оттам през Северна Африка, Централна Азия и Индийския субконтинент. Алжбета тръгва натам, но испанските митничари не я пуснат в страната си, затова тя избира друг маршрут: искала да си намери работа в кухнята на британски кораб, плаващ до Цейлон. Дори в Обединеното Кралство обаче Алжбета не получава необходимата виза за планираното пътуване.

Междувременно обаче Ченек Юнек пристига в Париж и посещава Парижкия автосалон. По това време той започва да участва в автомобилни състезания. Алжбета също харесва този спорт. На автомобилното изложение по това време и двамата биват привлечени от модела Бугати T30. По време на следващото си посещение в Прага, Алжбета дори се записва тайно в шофьорско училище и по-късно успешно издържа шофьорския изпит.

Елишка Юнкова

Алжбета (тогава двадесет и една годишна) се омъжва за Юнек на 24 юни 1922 г. По време на церемонията тя не само сменя фамилията си, но и собственото си име. Името "Алжбета" се превежда на други езици като "Елизабет" и оттам е съкращението "Ели" или "Елиза" (както често я наричат в чужбина). Впоследствие от това име се превръща в "Елишка" и така Алжбета Поспишилова става Елишка Юнкова.

Младоженците прекарват медения си месец в подготовка за състезанието Карлови Вари - Марианске Лазне, но по време на подготовката Юнкова разбива и унищожава колата си Мерцедес- Бенц. Ето защо Юнкови отиват на автомобилното изложение в Париж, където купуват Бугати T30. През пролетта на 1923 г. този модел автомобил е преустроен в състезателна кола.

Юнкова се качва в състезателния автомобил през април 1923 г. като пилот на съпруга си. През лятото на същата година те купуват по-нов Бугати T32 и триумфират с него в състезанията в градовете Пилзен и Румбурк. През август следващата година семейство Юнкови купуват Бугати T35, а през септември 1924 г. Елишка сяда зад волана на Бугати T30 и печели първото си състезание (Лохотин - Тршемошна) в категорията за туристически автомобили. На следващата година тя доминира в известното състезание Збраслав – Иловище през май (в категорията на туристически автомобили), отнова с Бугати Т30, а съпругът й с Бугати T35 печели същото състезание в категорията за състезателни автомобили. През 1925 г. Елишка е една от 216-те жени, които имат шофьорска книжка в Чехословакия. Семейство Юнкови постигат същите успехи в почти всички останали състезания през същата година.

През 1926 г. Елишка взема автомобила Бугати T35 от съпруга си и с него на десетата година от състезанието Збраслав-Иловище, което се проведе на 9 май 1926 г., тя дори постига абсолютно най-бързо време (побеждава съпруга си, който стартира с по-мощен Бугати T35B) и става първата жена в света, която печели международна надпревара в абсолютното класиране. През същата година Юнкова завършва втора в своя клас в тогавашното най-трудно състезание на швейцарския хълм Клаусенпас, което е и първото нейно чуждестранно състезание.

Година по-късно завършва четвърта на пистата Нюрбугринг, Гран При на Германия и печели състезанието в клас спортни автомобили до до 3000 куб. см. Победата й е толкова неочаквана, че музиката на чехословашкия национален химн липсва на церемонията по награждаването.

Юнкова по време на автомобилната гонка Тарга - Флорио, Италия, през 1928 година.

Юнкова постига най-значимия си успех на състезанието Тарга Флорио, около град Палермо, Италия, което се провежда на пет пръстеновидни трасета, всяка с размери 108 км, надморска височина от почти 1000 м, с почти 1500 завоя и маршрут, водещ предимно по чакълести писти. По това време този маршрут се е смятал за най-трудният в света. Но Елишка e била изключително техничен пилот и често е споменавана като един от първите пилоти, преминали дължината на пистата преди състезанието, отбелязвайки основните ориентири и забелязвайки най-добрата линия в завоите. По време на първото си представяне тук (през 1927 г.), тя трябва да губи второто място поради неизправност на нейния Бугати T37, но на следващата година (състезанието се проведе на 6 май 1928 г.) въпреки трудностите с Бугати T35B в последната обиколка на състезанието, достига време 7:27:40 и заема пето място. За своя успех тя получава:

купа за най-бърз втори кръг

купа за най-добро аматьорско изпълнение

дамска награда

След пристигането си в родината, тя започва да бъде наричана „Кралицата на волана“.

Състезанието Тарга Флорио, 1928 г. донася на Юнкова и трагедия - съпругът й загива на 15 юли по време на Гран При на Германия на пистата Нюрбургринг (където тя триумфира година по-рано). Колата му се плъзва по омекналия асфалт, пилотът е изхвърлен от колата и удря главата си в скала, която разбива черепа му. След смъртта на съпруга си Елишка Юнкова приключва състезателната си кариера и продава състезателните си автомобили.

Най-големите спортни постижения на Юнкова:

1-во място в състезанието Збраслав – Иновище, Чехословакия (1926 г.)

2-ро място в състезанието Клаусенпас, Швейцария (1926)

1-во място в надпреварата за Голямата награда на Германия(1927)

1-во място в състезанието Купата на Дамите, Франция (1927)

1-во място в състезанието за Голямата награда за жени, Moнтлери, Франция (1927)

5-то място в състезанието Тарга Флорио, Италия (1928)



Елишка Юнкова е единствената жена в историята на Гран При, която се съревновава с най-добрите състезатели в тази надпревара.

След смъртта на съпруга си тя спира активно да участва в състезания и решава да направи предварително планирано пътуване до Цейлон. Собственикът на автомобилите Бугати, Eторе Бугати, й предоставя чисто нов автомобил и я моли да проучи възможностите за износ на автомобили в Индия и Шри Ланка по време на пътуването си. След завръщането си от пътувания тя се включва в организацията на автомобилния живот в Чехословакия. Юнкова си сътрудничи с „Чехословашки автомобилен клуб за Моравия и Силезия“, който в началото на 30-те години започва подготовката на строителството на пистата Масарик в Бърно. Елишка Юнкова е била известна и като добър организатор и благодарение на нейните познания по чужди езици (немски, английски, френски и италиански) успява да работи като преводач.

През 1933 г. чешката обувна фирма Батя започва да произвежда гуми и за леки автомобили, а Юнкова започва работа в управлението на отдела за продажби. Тя остава в бранша до пенсионирането си, въпреки че има изгодни предложения за смяна на работата. След национализацията на фирмата Батя, тя продължава да работи в каучуковата промишленост, а след това в Министерството на химическата промишленост.

Въпреки че Юнкова все още е била много почитана и призната в автомобилния свят в продължение на много години след края на състезателната си кариера, молбите й да напусне Чехословакия след комунистическия преврат през 1948 г. биват окончателно отхвърлени. Малко след Втората световна война Елишка се омъжва повторно, този път за автомобилния журналист Ладислав Хас. През 60-те години тя пише статии на автомобилна тема за списанието „Зад волана“. Комунистическите власти, които не одобряват нейния “буржоазен“ начин на живот, не й позволяват да пътува през 1966 г. до Италия за мемориална гонка на състезанието в Тарга Флорио. През 1972 г. тя публикува книгата „Mоята памет е Бугати“. За постиженията си Елишка Юнкова-Хасова е наградена със званието Заслужил майстор на спорта. През 1989 г., на 88-годишна възраст, въпреки съвета на своя лекар, тя участва като почетен гост на събитие на автомобилната компания „Бугати“ в САЩ.

Елишка Юнкова-Хасова умира на 5 януари 1994 година.

Паметна плоча на дома на Елишка Юнкова.

Първоначално Елишка и съпругът са живеели в двореца Люцерна в Прага, намиращ се на Вацлавския площад. Когато обаче той умира, апартаментът й се е сторил твърде голям и все още напомнящ за покойния й съпруг. Затова през 1928 г. тя се премества в апартамент в тавана на къщата „Na krásné vyhlídce“ (която сега е седалище на шведското посолство), където живее до смъртта си. През 2000 г. е открита паметна плоча на сградата, която обаче неправилно посочва годината, в която Елишка Юнкова започва да живее в къщата (1930 г. вместо правилната 1928 г.)

Името на Елишка Юнкова, определяна като „най-бързата жена в автомобилизма“, носят няколко асоциации или събития, които се провеждат в нейна чест. През ноември 1993 г. Юнкова основава фонда „Елишка Юнкова“, чиято задача е да направи достъпна и популяризира богатата история на чехословашкия автомобилен транспорт и да подпомогне евентуалното създаване на Националния автомобилен музей.

„Клуб Елишка Юнкова Злин“, създаден в чешкия град Злин, сглобява модели на състезателни автомобили и организира техните състезания (серията Гран При на Елишка Юнкова).

Състезанието около чешкия град Нови Биджов се нарича „Мемориал Елишка Юнкова“ от 2005 г., когато се провежда юбилейната му десета годишнина.

Улици в Прага и Оломоуц носят името на Юнкова.

По случай деня на ордена на Чешката република, на 28 октомври 2019 г., президентът на страната Милош Земан връчва на Елишка Юнкова in memoriam едно от най-високите държавни отличия в Чешката република, а именно медала за заслуги. Наградата е приета от нейния син Владимир Юнек.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |