News

Мостът е в Световната Федерация на Високите Кули и е 28-ата и най-ниската постройка на тази федерация, единствената под 100 м. От 16 май 2018 г. мостът е национален паметник на културата в Словакия.

От построяването си през 1972 г. мостът се нарича Most SNP („Мостът на Словашкото народно въстание“), въпреки че на местно ниво той се нарича Nový Most. През 1993 г. името му е променено от градския съвет на Братислава на Nový Most („Нов мост“), за да се уеднакви официалното му име с това, което всъщност се използва от хората, тъй като това е вторият мост, построен над река Дунав в града. Името SNP е подновено с решение на Общинския съвет в Братислава от 29 август 2012 год.

Името на моста е избрано в чест на Словашкото народно въстание (слов. Most Slovenského národného povstania) – въоръжено въстание, избухнало през август 1944 г., дело на словашката вътрешна съпротива по време на Втората световна война срещу навлизането на германските войски на територията на Словакия.

Мостът е единственият в словашката столица, който няма нито една опора в коритото на река Дунав и е считан за най-големият мост в града. Дълъг е 430,8 м, ширината му е 21 м, а височината - 95 м.

_{Мостът през нощта.}

Идеята за изграждане на мост, който да свързва града с новия жилищен квартал Петржалка, разположен на десния бряг на Дунава, възниква след Втората световна война. През 1967 г. се провежда архитектурен конкурс. Съгласно условията на конкурса, наред с техническите, на конструкцията биват наложени и високи архитектурни изисквания.

На конкурса са представени три проекта с метални греди, четири проекта със стоманобетонни греди и десет вантови опори, от които пет с метални укрепващи греди, както и пет проекта, включващи стоманобетон. Първоначално е одобрен проект на мост с гредоред, но този вариант не е осъществен. В резултат на това е приет проектът на еднопилонен мост с въжета с ресторант и наблюдателна площадка в горната част на пилона. Авторите на проекта са арх. Йозеф Лацко, инж. Арпад Тесар и колективът на Словашкия технически университет (арх. Ладислав Кушнир, арх. Иван Сламен, инж. Йозеф Звар и др.).

Строителството на моста е извършено от 1967 до 1972 г. от фирмите „Doprastav Bratislava“ (главен изпълнител) и „Hutné montáže Ostrava“. За неговото изграждане е унищожена значителна част от Братиславско подградие, включително исторически ценните части на Видриче и синагогата в мавритански стил, което е възприет с недоволство от жителите на Братислава. Това обаче значително ускорява транспорта и по този начин развитието на жилищния комплекс Петржалка.

_{Мостът по време на строежа му.}

Откриването на моста се състои на 26 август 1972 г. и e планирано так, че да съвпадне с 26-ата годишнина от Словашкото национално въстание. По време на отварянето си мостът е един от четирите най-големи въжени моста в света. На трето място е сред мостовете с наклонен пилон.

През 1991 г. стоманените конструкции на пролетта са подсилени. През 2001 г. мостът е обявен за сграда на века в Словакия в категорията на мостовото строителство.

Мостът има триобхватна стоманена конструкция, окачена на ванти, свързани към две греди. На горното ниво има четири ленти за автомобилен трафик, а на долното ниво са лентите за велосипеди и пешеходци.

Вантовата система е оформена от наклонен А-образен стоманен пилон, монтиран на междинна опора между средния и левия страничен участък, три наклонени ванти и крайбрежна скоба.

Надстройката на моста от страна на Братислава се разширява в план към града, за да свърже моста с естакадата. Непрекъснатият лъч е затворена двусекционна структура с форма на кутия. Външните стени имат малко по-висока височина, което създава подходящ напречен наклон за отводняване. Разстоянието между стените на кутията е 6,3 м, дебелината им е 10 мм. Височината на външните стени на кутията е 4,4 м, средната е 4,27 м. Горният й пояс е ортотропна плоча с V-образни ребра. От външните страни на долната част на кутията са прикрепени тротоарни конзоли с дължина 3,5 м, които също имат ортотропна плоча отгоре.

Обхватната конструкция на моста се поддържа от пилон, разположен на десния бряг на Дунав. Изборът на схема с един пилон е продиктуван не само от геоложките условия, но и от архитектурните и градоустройствени съображения: вертикалът на пилона, изместен на десния бряг, композиционно балансира в силуета на Братислава сградите на по-високия ляв бряг със своята система от вертикални акценти (църковна камбанария, замък и др.). Пилонът на моста е наклонен към анкерния обхват, което до известна степен усложни конструкцията му, но силуетът придобива особена архитектурна изразителност.

Пилонът в напречно сечение е рамка с височина 85,6 м, оформена от два наклонени стълба, покриващи кутиообразна структура, свързани в горната си част с мощна напречна греда, използвана за изграждане на ресторанта. Неговите стелажи имат кутия: дясната има асансьор, лявата има стълбище с 430 стъпала, водещи към ресторанта. Пилонните елементи са направени чрез заваряване и монтирани върху нитове.

Вантовата греда на моста, разположена по оста на пътното платно, се състои от три двойки тясно разположени ванти. Преминавайки през пилоновата опора, вантите продължават в анкерния обхват, като се спускат в плътен лъч в опорната решетка. Вантите разделят основния диапазон на четири секции, съответно на 51,5, 70,2, 82,6, 98,7 м. Крайбрежната скоба се огъва на нивото на гредата, опирайки се на мястото на в специален спомагателен пилон, пренасяйки хоризонталния компонент на силата си към колоната. Вертикалният компонент е фиксиран с подходящи закрепващи устройства в опората.

Междинната опора между средния и десния страничен участък (на брега на Братислава) се люлее. Стоманобетонният монолитен връх на пилона с размери 7x20,5x40,5 м опира върху основа от от 53 дървени трупи с диаметър 0,6 м и дължина 6 м.

Пътното платно на моста с ширина 21 м включва 4 ленти за движение (по 2 във всяка посока). Тротоарите и велосипедните пътеки с ширина 3,2 м са разположени на конзолите на долния пояс на гредата; от двете страни на пътното платно на две ленти от 8,5 м са подредени само служебни проходи. Покритието на пътното платно и тротоарите е от асфалтобетон. Парапетът е метален, с опростен модел. За осветяването на моста са монтирани 52 специални лампи за мачти.

Специална атракция представлява ресторантът, намиращ се на главата на пилона (след реконструкция от 2005 г., e наречен UFO, преди това се е казвал „Бистрица“). Ресторантът UFO (в превод от словашки абревиатурата UFO означава НЛО, съкращение от неидентифициран летящ обект), който се намира на височина 85 м, е свързан с наблюдателна площадка, от която има гледка до 100 км при хубаво време. До него води асансьор в източния стълб на моста, а в западния стълб има аварийно стълбище с 430 стъпала.

_{Интериорът на ресторанта НЛО.}

Ресторантът се счита за една от забележителностите на града и популярна дестинация за местни и чуждестранни туристи. Посещаван е от 200 000 души годишно. В ресторанта, определящ кухнята си като "Mediterasian", се предлагат както традиционни ястия от словашката кухня, така и чуждестранни гозби. През 2011 г. ресторантът НЛО получава наградата „Ресторант на Годината“.

Осветлението на моста първоначално се осъществява от 3000 осветителни тела, поставени на парапетните дръжки, но през 1998 г. е заменено от мачтово осветление с 52 специални осветителни тела.

Мостът на Словашкото народно въстание служи като модел за изграждането на вантовия мост в латвийската столица Рига през река Западна Двина. По-малкият мост в австрийския град Хайнбург на Донау има подобна, но симетрична конструкция.