News

Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. Могат да се консумират по време на настъпването на Великден, в навечерието му и през седмицата след празника. Те първо биват сварявани, а след това се боядисват с безвредни оцветители. Изпълнява се обичай, при който яйцата се чукват едно в друго, за да се види кое от тях е по-издръжливо. Определя се яйце борец – най-издръжливото от всички. Заедно с яйцата, на Великден традиционно се яде и козунак. За великденска украса се използват и т.нар. “издухани яйца”.

Великденското яйце е церемониална храна и ритуален символ във великденските обичаи, ритуали и игри. Древен обичай е да се дават червено оцветени яйца за Великден. В християнството яйцето се тълкува като символ на гроба и възкресението, а червеният цвят за християните символизира кръвта на разпнатия Христос. В допълнение, червеният цвят в същото време показва "царското достойнство на Спасителя".

Великденските яйца се боядисват не само в червено, но и в други цветове, а понякога се изписват. Като великденски сувенири могат да се използват яйца не само от пилета, но и от други видове птици, както и продукти с форма на яйца от шоколад и различни други материали - камък, порцелан, глина, дърво и др.

_{Великденско яйце с кръст от гръцки православен манастир.}

Сред славяните великденското яйце, освен че се използва във великденски церемонии и игри, може впоследствие да се използва през цялата година за сакрални, оздравителни или защитни цели.

Традицията за оцветяване на яйца се появява много преди християнството, в древни времена. В Африка са намерени щраусови яйца, украсени с резби, на възраст около 60 000 години. Боядисани щраусови яйца, както и злато и сребро, често се срещат в погребенията на древните шумери и египтяни, датиращи от началото на 3-то хилядолетие пр. н. е.

Обичаят да се боядисват яйца е свързан с предхристиянския празник на пролетта. Дори в дохристиянски времена, яйцето сред много народи е било олицетворение на творческата сила на природата. Смятало се е, че цялата Вселена е произлязла от яйце. Отношението към яйцето като символ на раждането се отразява в вярванията и обичаите на египтяни, персийци, гърци, римляни.

Сред славянските народи яйцето е свързано с плодородието на земята, с пролетното прераждане на природата. Изследователите на великденските яйца отбелязват, че великденските яйца отразяват архаичните представи на славяните за Вселената, съществували преди приемането на християнството. За славяните е светът изглеждал като огромно яйце. В средата, като жълтък, е самата Земя. Външната част на жълтъка е човешкият свят. Вътрешната страна – това е другият свят или долният свят, светът на мъртвите, „Нощната страна“. Около Земята, като яйчен белтък и черупки, има девет сфери (небеса). Всяка от тези сфери има свое специално предназначение: за Слънцето и звездите; за месеца; за облаци и ветрове. Славяните смятали „седмото небе“ за „небесната твърд“, прозрачното дъно на небесния океан, в което са съсредоточени запасите от жива вода, неизчерпаем източник на дъжд.

С появата на християнството в процеса на религиозния синкретизъм символите на древното езическо поклонение се запазват и са адаптирани за християнската религия. Християнска легенда, казва че Мария Магдалена е донесла варени яйца, за да ги сподели с други жени при гроба на Исус, а яйцата в кошницата й като по чудо са станали тъмночервени, когато е видяла възкресналия Христос. Друга легенда разказва за усилията на Мария Магдалена да разпространява Евангелието. След Възнесението на Исус Христос Мария отишла при римския император Тиберий и му казала на вечеря, че Христос е възкръснал от мъртвите. Императорът не разбрал, тогава Мария Магдалина взела яйце от масата в ръката си, за да му обясни. В отговор Тиберий й отвърнал, че човек не може да възкръсне и ако е така, кокошето яйце в ръката й трябва да стане червено. Тогава яйцето наистина станало червено.

Червените великденски яйца са част от великденските обичаи, те представляват специален вид великденско яйце, приготвено от различни православни християнски народи, и често са придружени от други традиционни великденски ястия. Испанските великденски яйца, наречени хаминадос (исп. huevos haminados), които идват от еврейската традиция, се приготвят по подобен начин. Тъмночервените яйца също са традиционни в Гърция, където според обичая представляват кръвта на Христос, пролята на кръста.

Както посочва енциклопедичният речник на Брокхаус и Ефрон, последователите на християнството вярват, че яйцето служи като „символ на ковчега и появата на живота в самите му дълбини; боядисана с червена боя, това означава нашето прераждане чрез кръвта на Исус Христос“. Символичното значение на яйцето в християнските обичаи е описано и в западната религиозна литература.

Известни са също аналогии между яйцето и видимия свят: в един руски ръкопис от 16-ти век черупката е оприличена на небето, вътрешната ципа („химен“) – на облаците, белтъкът - на водата, жълтъкът - на земята, „влага в средата на яйцето ”(т.е. неговото течно състояние) – на греха, а насищането на цвета на на яйцето се сравнява с унищожаването на греха чрез проливането на жертвената кръв на Христос и Възкресението на Христос.

Както изтъкват изследователите от Оксфордския университет, великденското яйце, великденското зайче и великденската лилия са някои от древните символи на плодородието (англ. fertility), а Великден, празнуван в началото на пролетта, е свързан с древни митове за плодовитостта на възраждащите се герои, които понякога са приемали форма на зърно, както в случая с египетския бог Озирис, или формата на други растения, както в случая с Адонис – божество, което олицетворява отмиращата и възкръсващата природа. Германската богиня на плодородието Еостра (на древноанглийски: Ēastre, на древнонемски: Ôstara) вероятно е източникът на термина „Пасха“(англ. Easter; нем. Ostern). В древността се е смятало, че тя е имала заек, способен да снася яйца. Но по-общоприетата теория е, че Easter идва от немския Остерн, който идва от скандинавския Еостур и се превежда като „пролет“. На други езици еврейската дума Pesah (на иврит: פסח) е адаптирана да означава Пасха.

Обичаят да се боядисват яйца в червено някога е бил характерен не само за православните, но например в англоговорящия свят той се е възприемал като остарял дори през 19-ти век и въпреки че великденските яйца не са изчезнали там, днес те обикновено се правят от шоколад. Италианците и французите също използват шоколадови яйца.

_{Перфорирани великденски яйца.}

Съществува традиция за благославяне на великденски яйца (заедно с козунаци и извара). В Руската православна църква освещаването се придружава от „молитвой во еже благословити сыр и яйца“ (т.е. за освещаване на извара и яйца). Великденските яйца се освещавали в църквата, обикновено в събота, понякога във великденската сутрин.

Основният цвят, в който славяните оцветявали великденски яйца, бил червеният. В народната култура червеното е един от основните елементи на цветната символика: цветът на живота, слънцето, плодородието, здравето и цветът на отвъдния свят, хтоничните и демонични характери. Червеният цвят е надарен със защитни свойства и се използва като талисман. Червеното яйце е особено важно в народните представи.

Първата храна за Великден често е била великденско яйце. В географския макрорегион Волинско Полесие, например, собственикът (най-големият в семейството) сутрин в продължение на три дни на Великден нарязва осветеното яйце на парчета според броя на членовете на семейството (това се нарича „споделяне на яйце“) и го връчва навън за закуска. На Великден беларусите и македонците се измивали с вода, в която се поставяло червено великденско яйце.

На великденската храна и особено на великденското яйце се приписвали вълшебни свойства. С него са търсили изгубен добитък, галили са с него крава по време на първото пролетно пасище, погребвали са го в полето, за да може главите на лена да са с размерите на яйце.

Българите вярвали, че черупката на червено великденско яйце служи като талисман срещу къртици. Българите са използвали ритуални действия с великденски яйца и други предмети, за да прогонят градоносни облаци, а словаците, моравците и чехите - за да получат добра реколта.

При българите от източните Родопи перспективата за целостта на семейството през следващата година се е оценявала от това дали всички яйца, поставени във великденския хляб, са запазени непокътнати. Ако едно яйце се спука, това се считало за знак за бъдещи загуби сред членовете на семейството.

Съществувала е великденска игра с цветни яйца - търкаляне на яйца по земята или от специални тави, както и „битки“ - биене с боядисани яйца.

Обичаят да се боядисват яйца, да се разменят, да се използват в различни ритуали и игри сред славяните обхваща периода от Великден до Троица, а понякога и до заклинанието на Петър.

В Чехия великденските яйца служат на жени и момичета по Великден като награда за т.нар коледари за изпълението на обичая помлазка. Характерно за този обичай е, че момчета бият символично момичета по дупетата с върбови или други прясно отрязани клонки, най-често сплетени в специални плетки. Счита, че биенето с клонки по момичетата им дава свежест, гъвкавост и здраве като на млади върбови клонки. Първоначално великденските яйца са били откупвани от страна на момичетата, дар, част от великденските песни, а обичаите помлазка и великденско обливане с вода (изпълняван в понеделника след Великден) са били забавен ритуал за момичетата.

Яйцата, дарени от любов, е трябвало да бъдат не само червени, но и пълни. Кухите яйца, заедно с празните черупки на охлюви, били символи на смъртта и бяха използвани за украса по време на „Изнасянето на смъртта“ – западнославянски обичай, наричан също „Посрещане на пролетта“. Кухи боядисани великденски яйца са били боядисвани предварително през цялата година, понеже нямало опасност да се развалят.

Най-старите великденски яйца в Словакия са открити в славянските гробници от 7-и век. Като предхристиянски символ на пролетното възраждане, великденските яйца са адаптирани от църквата и ръкоположени през 12-ти век.

В Централна Словакия e било обичайно да се изпращат декорирани яйца на кръстени деца в предучилищна възраст. В района на Хонт, Новоград и Гемер слагат великденски яйца върху гробовете на мъртвите. В конфесионално смесените села в Източна Словакия е съществувал интересен обичай, когато римокатолическите семейства подарявали „лента“ на гръкокатолическите семейства по случай Великден, а те връщали този подарък за Великден след две седмици.

Яйцата са доминирани от геометричен и линеен орнамент, по-късно растителен орнамент с богато разнообразие от цветя, клонки, венчелистчета и филизи. Птичи и фигурални мотиви се били рядкост.

От по-ново време са яйцата с графична декорация с религиозни надписи или стихове от любовен характер. С великденски яйца се украсявал и великденския букет (съставен от зелени клонки, използвани в пролетни паради на момичета, които символизират идващата пролет и пробуждащия се живот).

Някои християни свързват пукнатините и отворите във великденските яйца с празната гробница на Исус Христос. В православната църква, в края на великденското бдение, свещеникът благославя яйцата и ги раздава на вярващите. В християнството яйцето също символизира възкресението: макар и да е в латентно състояние, в него е запечатан нов живот.

Една от най-трайните и обичани полски традиции на Велика събота по време на Великден е Święconka, което означава „благословия от великденските кошници“. Великденските кошници обикновено се пълнят с великденски яйца, храна, играчки или други подаръци.

Известните великденски яйца от края на 19-ти век и началото на 20-ти век, дело на бижутера от Санкт Петербург Петер Карл Фаберже произхождат от традицията на руските великденски яйца. Яйцата са изработени от полускъпоценни камъни и благородни метали, украсени с различни златарски техники и крият различни изненади. Първоначално са създадени по поръчка на императорското семейство. По-късно те са правили и за други клиенти.

_{Яйце на Фаберже (великденско „яйце с решетка и рози“).}

В Гърция жените традиционно оцветяват яйцата с лукови кори и оцет. Тези празнични яйца са известни като „kokkina avga“. Червените яйца се слагат около традиционния великденски хляб.

Традицията за боядисване на яйца за пролетния празник Новруз, която съществува в Иран и Азербайджан, е възможно да има древни зороастрийски корени. В Азербайджан цветните яйца са неразделна част от празничната трапеза.

Яйцата, боядисани в един цвят, някога са били наричани крашенки. Това е най-лесният начин за оцветяване на великденски яйца.

Писанката е труден начин за боядисване на яйца. Върху студено сурово яйце с горещ восък с помощта на стоманено перо се нанася фигурата. След това яйцето се потапя в разредена студена боя. Боите се нанасят, започвайки с най-леките. След нанасяне на следващата боя яйцето се избърсва, шарката отново се нанася с восък и се потапя в боята. След прилагане на всички шарки, восъкът внимателно се нагрява (например над пламъка на свещ). Разтопеният восък се отстранява с хартия или плат.

В момента за украса на великденски яйца често се използват различни видове стикери, термофилм и др. Често с изображения на Христос, Божията майка, ангели и светци. Използването на тези изображения обаче е критикувано в съвременната православна публистика като профанация на свещеното.

През 2010 г. в московския парк Красная Пресня е направено великденско яйце от лед с тегло 880 кг и височина 2 метра и 30 см.

През 2018 г., в навечерието на фестивала „Великденски подарък“, в самия център на Москва - в Камергерски алея, е монтирано осемметрово великденско яйце. Преди това яйцето е било инсталирано на Великденските празници през 2017 и 2016 год.

Скулптурни изображения на великденски яйца с различен външен вид са инсталирани и в други градове и държави.