Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






МАЗАНЕЦ - СЛАДКИЯТ ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ

07.04.2021
Нарязан мазанец

Мазанец или великденски бохник е чешко церемониално печиво, представляващо кръгъл хляб, изпичан от сладко втасало тесто, обикновено за Великден.

Тази козуначена пита се е изпичала по време на Страстната събота, която отбелязва помазването на Христовото тяло и погребението му. Жените отивали в църквата в неделя сутринта за освещаване или „свето помазване“. Ето защо първоначално сладкишът е наричан свеценик (от чешки: свещеник), а по-късно - помазаник и мазанец. Името му произлиза от думата „мазат“, означаваща „да се намаже“.

Тестото, използвано за приготвяне на мазанец, е същото, което се използва за приготвянето на чешкия и словашки коледен хляб ваночка/вианочка.

Печиво, приготвяно от филийки сух хляб, напоен с вино и поръсен с макова или бадемова каша, някога също е било наричано мазанец.

Мазанец

Произходът на великденския хляб може да се намери в историята на англосаксонските, но и на други европейски страни, където още преди приемането на християнството са правени сладки печива в чест на богинята на пролетта. След приемането на християнството този обичай се запазва и по Великден монасите раздават на бедни хора мазанец, поръсен с бадеми или стафиди.

Рецептите за приготвяне на мазанец се предават от поколение на поколение, а най-старите оцелели, както пише чешката археоложка Магдалена Беранова в книгата си „Храна и напитки в праисторията и античността“(2005), датират от 15-ти и началото на 16-ти век, но според Беранова церемониалното печиво, подобно на мазанец, се е изпичало за приветствие на пролетта по-рано, в езическите времена. Тъй като обаче намазката е била направена от сметана, много яйца, понякога извара и поръсена с бадеми или стафиди, само по-богатите хора можеха да си го позволят. Обикновено в тестото не се добавяла захар, защото била много скъпо, но се добавяли шафран и натрошен карамфил.

Преди семейството е решавало дали да приготви голям мазанец, от която всеки член на фамилията да получи парче, или както е било при богатите семейства, всеки да има собствен хляб.

В зависимост от това за кого е била предназначено печивото, е варирало неговото съдържание. За прислугата тестото е било обикновено, а за тези, които са идвали на гости - обогатено със стафиди и бадеми.

Мазанец с нарязани бадеми.

Заради скъпите суровини като захар или сметана е имало и варианти на мазанец без захар, за да могат и по-бедните домакинства да му се насладят.

Въпреки че днес жените не ходят с мазанец в църквата, за да бъдат помазани, традицията да се пече такъв хляб за Великден е останала здраво вкоренена и популярността на сладкия хляб в расте и в наши дни.

Мазанец традиционно се консумира в източната част на Словакия за великденска закуска, сервиран с шунка, наденица, сирене, яйца и други деликатеси. Нарича се паска. Вярващите я носят заедно с другите споменати храни в църквата за освещаване преди закуска преди освещаването (освещаването се извършва и в събота преди вечерта на възкресението).

Терминът Пасха идва от еврейската дума Pesah (ивр. ‏פסח‏‎). гръко-католическата и православна църква и нейните вярващи използват името Пасха за обозначаване на Великден. На изток в Словакия има много гръкокатолици и православни, но въпреки това терминът Пасха не се използва относно празника на възкресението. Вместо него, се употребява думата паска – името на споменатия великденски хляб.

Мазанец обикновено се прави от заквасено сладко тесто (може и от тесто с извара, но това не се случва много често). Основата на тестото се състои от обикновено или полугрубо брашно, грис захар, ванилова захар, мая (може да се използва сушена мая, която е по-лесна за приготвяне), яйчни жълтъци, мазнина за печене - в идеалния случай масло, мляко или сметана, стафиди и обелени накълцани бадеми. Вместо стафиди може да се използват захаросани плодове или просто да се пропуснат. Също така може и да се сложат белени бадеми на повърхността на хляба вместо ситно нарязаните, те имат отличен печен вкус и придават на намазката истинския "сок".

За да се получи приятен аромат, се добавя малко настъргана лимонова кора, която също ще придаде на хляба красив жълт цвят.

След като се издуе на повърхността, хлябът се изрязва във формата на кръст, което също има своето традиционно значение - той трябва да отбелязва жертвата на Христос, защото Великден е не просто празник на пролетта, а преди всичко християнски празник, празнуващ Христовото възкресение. Но тази традиция има и друго, чисто практическо значение. По този начин парата излиза навън и хлябът не се напуква по време на печене.

Мазанец с кръст отгоре, печиво от района на град Хавличкув Брод, Височински край, Централна Чехия.

За да се направи повърхността на сладкиша красиво блестяща, трябва да се намаже с жълтък преди печене.

За по-здравословен вариант на сладкия хляб може да се използва пълнозърнесто брашно от спелта (вид пшеница), както и ръжена мая вместо обикновена. Тъй като тестото има малко по-различен характер от тестото за класическия мазанец, препоръчително е да се използва някаква форма - например на торта, така че хлябът да запази красивата си кръгла, правилна форма. Както при обикновения мазанец, повърхността може да се поръси с обелени, накълцани бадеми.

Окончателната форма на печивото е по избор – може да се сплете в обикновена или по-сложна плитка, или под формата на някакви големи „копчета“.

А как се разбира дали великденският хляб е изпечен правилно? Трябва просто се пробие с пръчица или клечка за зъби - ако повърхността на пръчицата остане суха, вашият мазанец е готов.



 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |