Фигурката на агнето (която също е и украса на масата) се слага на великденската трапеза на поляците, чехите, словаците (сред католиците), а по-рано (в дореволюционната Руска империя) също сред руснаците, беларусите, както и в Закарпатието.

Ястието има три основни вида: маслен, захарен и тестен.

Агне от масло

В Полша най-често се срещат маслени великденски агнета. Агнето е направена от масло и за това се използват специални форми, по аналогия с формите за Великден. Често очите на агнето са направени от зърна черен пипер или сушени карамфили, а на гърба се поставя бяло знаме с червен кръст на клечка за зъби. Около врата на агнето може да се завърже панделка.

Това ястие е широко разпространено не само в Полша, но и сред представители на полската общност в САЩ, а в Ню Йорк готови великденски агнета за празника вече се купуват не само от поляците. Масленото агне е особена популярно в Бъфало, на пазара на Бродуей в Ню Йорк. Много хора се стичат там, за да си закупят маслени агнета като годишно събитие, обозначаващо началото на Великден и пролетта.

В Полша такива агнета преди Великден също могат да бъдат закупени в специализирани магазини. Що се отнася до историческата еволюция на рецептата, Игнаций Радецки в „Алманахът на гастронома“ предлага и допълнителни подробности като восък, покрит със златни листа, рога и пиедестал от дърво и пръст, от които е израснала жива трева (но не е ясно трябва ли да се яде такава нещо).

В Беларус до голяма степен е забравена традицията да се правят маслени агнета в градовете, но в село Матюково, област Глубокое, Витебска област, благодарение на усилията на местната майсторка Марина Ивановна Хрол, традицията не само продължава, но е включена и в Държавния списък на нематериалното културно наследство на Беларус. В беларуската версия на рецептата тялото на агнето се прави от масло, а след това към него се прикрепва ръчно къдрава „вълна“, също направена ръчно от маслени стърготини.

В Закарпатието великденските агнета се правят по подобна рецепта и според съвременните журналисти са често срещан елемент от празничната трапеза.

В Русия агнетата, направени от масло са били добре известни преди революцията; рецептата за приготвянето им е включена в класическата готварска книга „Подарък за младите домакини“ на Елена Молоховец. По-късно традицията бива напълно забравена.

Агне от тесто

Традицията да се пече сладък кекс във формата на агне на Великден съществува паралелно с традицията да се правят агнета от масло. За направата на кекса се използва и специална форма.

Най-често това е обичаен по своя състав сладък кекс, който се различава само по външния си вид. Подобен фабричен кекс от време на време може да бъде закупен в Москва. Въпреки това агнетата от великденско тесто, представени на фестивала за Великденски подаръци в Москва през 2019 г., са описани от журналистите като „немско ястие“.

В Чехия е прието на празничната великденска трапеза да се слагат сладки кексчета във формата на агне, направени по различни технологии и от различни видове тесто.

Най-ранните писмени източници, свидетелстващи за традицията на направата на великденско агне по чешките земи, датират от 16-ти век, но самата традиция е много по-стара. Средновековната рецепта е запазена в готварската книга на чешкия алхимик Бавор Родовски-младши от Хустиржан. В нея много сложно се описва не само процесът на създаване на самите агнета, но и оформянето на готовите печени изделия, така че да се създаде впечатлението, че агнето пасе на поляна.

Най-често агнето се поръсва с пудра захар, или се залива с шоколад, правят се къдрици на „вълната“, на шията му се завързва лентичка.

В Словакия най-изкусните домакини на Великден пекат агънца, направени от тесто, след което ги поръсват със захарна пудра.

Корените на тази традиция датират от юдаизма, в честването на еврейската Пасха (Песах) в памет на изселването на евреите от Египет. По време на празника е обичайно евреите да сервират агнешко месо на трапезата, което се дължи на факта, че те се смятат за част от Божието стадо, а Бог е пастирът. Християнството е заимствало тази традиция: жертвеното агне символизира Исус Христос. Безгрешен, невинен – Христос често е представян като Агнец Божий, Agnus Dei. Тъй като според християнската традиция хората все още постили по Великден, се налага пърженото агне да се замени с постна версия - така възниква традицията да се пече агне от тесто.

_{Порцеланови фигурки на продавачка и разносвач. Русия, първата половина на 19-ти век. На щанда на продавачката има и великденско агне. Музей на керамиката и имението Кусково, Москва.}

Други видове великденски агнета

В миналото агнешки фигурки са се правели също от захар, а понякога върху специалния великденски хляб, наречен кулич, са се слагали малки захарни агънца. Великденските агнета също се правят от шоколад, марципан и други кулинарни пасти.