Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ВЕРТОЛЕТА

06.03.2021
Вертолетът Мил Ми 28

Вертолетът (също аероцикъл) или хеликоптер е моторно въздухоплавателно средство с въртящи се крила, което излита и каца вертикално и рядко хоризонтално, но само при ниска скорост, виси на място, лети назад и настрани.

Голямото предимство на вертолетите е, че не се нуждаят от писти. Затова те се използват например за спасяване на хора в планината, за кацане на сондажни нефтени платформи, в море или дори на покривите на небостъргачи. Вертолетите обикновено имат един или два ротора (витла).

Вертолетът се отнася (заедно с например роторните летателни апарати) към самолети с въртящи се крила (други имена: хеликоптери в по-широк смисъл, роторкрафт). Самолетите с въртящи се крила са сред по-тежки от въздуха. Вертолетите се подразделят на сухопътни вертолети, водни вертолети и амфибии.

Дефиницията на термина вертолет е променлива. В най-широк смисъл вертолетите и самолетите с въртящи се крила се третират като синоними. Обикновено обаче самолетите с въртящи крила без задвижван главен ротор, не се броят сред вертолетите. В случая на самолети, които съчетават свойствата на тези два самолета, класификацията към вертолетите не е еднаква. 

Принципът на вертолета е описан в Китай още през IV век пр. н. е. Намерена е от това време грачка с въртящи се повърхности. Този принцип е описан също и от Леонардо да Винчи в неговите рисунки. Подобни на хеликоптер машини се появяват в романите на Жул Верн („Робюр-Покорителя“, „Невероятните приключения на експедицията Барсак“).

Дизайнът на вертолета на Леонардо Да Винчи

През 1894 г. словашкият инженер и изобретател Ян Бахил проектира вертолет, задвижван от човешка сила. През 1901 г. Бахил конструира модел на вертолет, задвижван от двигател с вътрешно горене, който успява да се вдигне на 0,5 м от земята. На 5 май 1905 г. вече усъвършенстван, вертолетът на Бахил се издига на 4 м, извършвайки полет от 1500 м. През януари 1906 г. Ян Бахил получава т.нар. описание на патента, но по-нататъшната съдба на неговия хеликоптер не е известна. Поради административни проблеми, пионерската роля в изобретяването на хеликоптера на Ян Бахил не е общоприета.

Вертолетът на Пол Корну

Първият документиран вертолет е построен от Пол Корну, френски дилър на велосипеди и изобретател. Той конструира машината сам, преди всичко от части за велосипеди. На 8 ноември 1908 г. с вертолета си, който е имал две шестметрови витла с четири лопатки и двигател с вътрешно горене с мощност 24 конски сили Корну се издига на височина 30 сантиметра за 20 секунди. Той повтаря експеримента няколко дни по-късно, като този път се издига на височина от 1,5 м.

Първата роторна машина, способна за управляем полет, е проектирана през 20-те години на 20-ти век от испанеца Хуан де ла Сиерва. Машината, която той нарича автожир, използва подемна сила, която се създава от свободно въртящ се носещ винт.

Автожир Pitcairn PCA-2

Разработката на вертолети поема в няколко направления през междувоенния период. Германските дизайнери Хенрих Фоке и Герд Ахелис участват в разработването на вертолети с двоен ротор, в резултат на което през 1936 г. е създаден първият изцяло управляем хеликоптер Focke-Wulf Fw 61 с два основни (поддържащи) ротора един до друг. Роторите са били с противоположно въртене, като по този начин балансират своя реакционен въртящ момент. Първият напълно функционален вертолет е представен през 1938 г. в Берлин. Германия стана пионер в областта на самолетите с въртящ се крило преди Втората световна война, особено компаниите Flettner и Focke Achgelis. След края на войната СССР и САЩ поемат инициативата в тази област.

Първият успешен, напълно контролируем едно-роторен вертолет VS-300 е проектиран от изобретателят от украински произход Игор Сикорски през 1939 г. в САЩ. Сикорски използва един главен ротор и инсталира балансиращ ротор в опашната секция, за да компенсира реакционния въртящ момент, който иначе би завъртял хеликоптера по отношение на движението на главния ротор. Компенсиращият ротор се задвижва от основния двигател през дълъг вал. Дизайнът на Сикорски е революционен, особено в това, че е значително по-надежден, по-опростен и затова се счита за първия модерен вертолет.

Съвременните вертолети, произвеждани от средата на 50-те години на миналия век, се различават главно в използването на турбовитлови и по-късно турбинни двигатели, които са по-мощни и надеждни.

Остарялото име „хеликоптер“ е заимствано от френския език (фр. Hélicoptère) още в края на XIX век. На френски, от своя страна, думата е създадена от гръцки корени.

Авторството на думата „вертолет“ (от „вертикално“ и „лети“) принадлежи на Н. И. Камов. Най-ранният документ, в който се използва „вертолет“, е протоколът от заседанието на Техническата комисия на Централния съвет на ОСОАВИАХИМ, председателствано от Б. Н. Юриев, от 8 февруари 1929 г. Заседанието на Комисията е посветено на разглеждане на проекта за автожир KASKR-1 от инженерите Н. И. Камов и Н. К. Скржински. Новата дума остава като синоним на думата "хеликоптер", като напълно я заменя в края на 40-те години. Думата "автожир" остава в руския език с първоначалното си значение.

Съществува и версия, че думата „хеликоптер“ е измислена и въведена в руския език от съветския писател-фантаст А. П. Казанцев.

Съществува версия за произхода на думата "хеликоптер" от името на предприятието-производител на хеликоптери "Вертол" (името от своя страна идва от съкращението на термина "ВС за вертикално излитане и кацане" - "самолет за вертикално излитане и кацане"). През 1959 г. съветската делегация, която включва и разработчика на първите съветски серийни вертолети ML Mil, закупува в САЩ образци на американски хеликоптери Sikorsky S-58 и Vertol V-44. Именно от това време думата "вертолет" на руски език окончателно заменя думата "хеликоптер" за тези машини.

В България се използват и двете наименования – вертолет и хеликоптер. Употребява се грешно и думата въртолет, от въртене. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от СССР е широко възприето наименованието вертолет. В по-новата учебна литература (напр. в тази за гражданската авиация) за летателните апарати с носещ винт от този вид се ползва и названието хеликоптери.

Вертолетите могат да бъдат разделени на различни групи според много параметри, като например броя на двигателите, вида на роторите, теглото, колесника, предназначението на хеликоптера и т.н.

Един от характерните параметри на вертолетите е максималното излетно тегло, според което хеликоптерите могат да бъдат разделени на следните групи:

ултра леки вертолети с максимално излитащо тегло до 600 кг

леки вертолети с максимално излетно тегло до 2500 кг

средни вертолети с максимално излетно тегло до 8000 кг

тежки вертолети с максимална излетна маса над 8000 кг

супер тежки вертолети с максимална излетна маса над 25 000 кг



Във връзка с летателните характеристики на вертолета се появява терминът "авторотация". Това е състояние, при което вертолетът започва да пада с изключен задвижващ блок (двигател), но поради налягането на въздуха, протичащ през ротора върху лопатките на опорния ротор, той се върти и пилотът е в състояние да маневрира с хеликоптера в ограничена степен и да опита да се приземи успешно. За успешно приземяване, машината трябва да има достатъчна височина и скорост на полета.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |