Либуше (на латински: Lubossa) е една от дъщерите на митичния княз Крок, наследник на Чех – родоначалникът на чехите. Тя е била предшественичка на кралете на Бохемия (старото име на Чехия). Нейната история е известна по различни начини от християнска легенда, възникнала през 992–994 г., вероятно в манастира Бржевнов, „Кристиянова легенда“ на монаха Кристиян от 10-ти век, от „Чешка хроника“ на Козма Пражки от 12-ти век и от „Старинни чешки предания“ на Алоис Ирасек от 19-ти век. Съществуват указания във вида на паралели в славянски, скандинавски и келтски традиции за интерпретация на тази история като мит, създаден в индоевропейските традиции.

Либуше била най-малката дъщеря на княз Крок. Нейните две по-големи сестри били Кази и Тета. Кази познавала билките и магиите, Тета извършвала култови ритуали, а Либуше владеела изкуството да гадае. По желание на баща й Либуше станала негова наследница и като княгиня поела властта в свои ръце.

По това време основно задължение на княза било да раздава правосъдие, което ставало на специално място под един стар дъб. Подобно на баща си, Либуше била мъдра и разрешавала справедливо споровете между хората. Веднъж тя съдила двама съседи, кметове. По-старият нарушил границите на нивата на по-младия. Либуше преценила, че правото е на страната на по-младия и отсъдила в негова полза. Възрастният мъж се разгневил, обявил се против женското правосъдие и поискал правосъдието да се раздава от мъж. Либуше се съгласила с искането му и изпротила свои хора да намерят нов княз, като им разкрила, че ще видят бъдещия ѝ съпруг да оре нива с два вола, посочвайки името му — Пршемисъл. Напътствията на княгинята отвели хората й в селцето Стадице, където те заварили мъж на име Пршемисъл да оре намираща се наблизо нива с два вола. Хората на Либуше отвели Пршемисъл при нея, след което двамата се оженили. Пршемисъл се сдобил с княжеска титла и започнал да управлява, а от брака му с Либуше се родили трима синове — Незамисъл, Радобил и Лидомир. Така, според легендата, е поставено началото на рода Пршемисловци.

_{Скулптурата «Пршемисъл и Либуше» Й. В. Мислъбек (1890) в парка на замъка Вишеград, Прага}

Както твърди легендата, Либуше предрекла основаването на град Прага. Тя изпратила хора в една гора, където те, според предсказанията й, ще намерят човек, който майстори дървения праг на дома си. Княгинята им заръчала това място да бъде наречено Прага и предрекла бъдещата слава на града, където щял да се издига най-големият замък в земите ѝ. Тя описала на хората си къде и при какви обстоятелства трябва да търсят мястото и да построят там такъв замък. След това по неин съвет нарекли града Прага - "мястото, където обитателят издялквал прага на къщата си ("праг" – на чешки: "prah", оттам и Прага – на чешки: „Praha“).

„Виждам велик град, чиято слава ще докосне звездите. В гората има място, отдалечено на тридесет хона, там обикаля река Вълтава. В полунощ потокът Бруснице огражда дълбок овал, а по обяд обикаля скалиста планина до Страховската гора. Там, когато отидете, ще намерите мъж насред гората и той ще дълбае прага на къщата си. И ще наречете замъка, който построите, Прага. И както князете и военачалниците скланят глава на прага, така ще се покланят и на моя град. Той ще има чест и слава и ще бъде велик за света.“ — „Старинни чешки предания“

„Но чешките славяни, живеещи там, били отдадени на идолопоклонството и като необуздан кон без закон, без принц или владетел, без град, те живеели само на широка територия, като неразумни животни, скитащи се тук-там. След разразила се чума, обхванати от кавга, според преданието, те се обърнали към някаква гадателка за обнадеждаващи съвети и пророчески отговор. Когато го получили, построили замък и го нарекли Прага. Тогава намерили един много далновиден и разсъдлив мъж, който се занимавал с орене на ниви, на име Пршемисъл, според думата на девата, и го назначили за управител, като му дали за жена девата-гадателка.“ — „Кристиянова легенда“

_{Йозеф Матхаузер: Крок и трите му дъщери Кази, Тета и Либуше}

В други случаи, Либуше съветвала хората къде да търсят находища на метали, които не са били налични в страната. Тя видяла в пророческите си видения много войни и тежко положение на народа в бъдеще, затова потопила златната люлка на сина си в река Вълтава. Когато люлката изплува, тогава ще настъпят по-добри времена. Според легендите Либуше пророкувала от замъка Либушин, основан от нея, Козма Пражки пише, че това е „много мощен замък край гората, който се простира до село Збечно“. По-късните легенди, обаче, казват, че замъкът на Либуше е Вишеград – древна крепост, разположена в Прага.

С годините сестрите на Либуше Кази и Тета остарели. Кази починала първа, последвана от Тета, а Либуше напуснала този свят последна. Преди смъртта си тя извикала за последен път управниците и военачалниците, за да говори с тях. Поискала от тях да слушат Пршемисъл и винаги да се подкрепят един друг. След това предала Богу дух.

Легендата за Либуше отразява прехода на чешките племена от матриархата към патриархалния строй, при това съвсем не безусловен и не окончателен. Подчинението на древните чехкини става в т. нар. война на бохемските жени – въстание срещу мъжете, вдигнато, според древна чешка легенда, от приятелката на Либуше Власта около 740 г. с цел създаване на женско царство в Бохемия (старото име на Чехия). Власта и нейните последователки завладяват крепостта Девин (срещу замъка Вишеград) и доминират в околностите в продължение на няколко години, докато накрая крепостта бива превзета с хитрост и сила и е сложен край на нейното управление.

_{"Libussa Goth. Reg." ("Libussa, Queen of the Goths") from Promptuarii Iconum Insigniorum (1553)}

Образът на Либуше в изкуството

„Зеленохорски ръкопис“ - по-голямата част от текста се състои от „Съдът на Либуше“, в който княгиня Либуше отсъжда спора между Хрудош и Щяхлав; вероятно фалшификат на древен ръкопис, създаден през 1817 г., вероятно от Йозеф Линда и Вацлав Ханка.

„Либуса“ - трагедията на австрийския писател Франц Грилпарцер от 1848 година.

„Либуше“ - опера на Бедржих Сметана от 1872 г., премиера 1881 г. по случай откриването на Народния театър, вдъхновена главно от Зеленохорския ръкопис.

„Стари чешки легенди“ - популярна обработка на легенди вкл. „Либуше“ от Алоис Ирасек, публикувано за първи път през 1894 година.

„Стари чешки легенди“ - куклен филм на Иржи Трънка от 1952 г., базиран на едноименното произведение на Алоис Ирасек.

„Поле и палисада“ - новела на Милош Урбан от 2006 г., вдъхновена от легендата за Либуше.

„Езическата кралица“ - американо-чешки филм от 2009 година.

Йохан Карл Август Мусаус разказва историята на Либуше в своите Народни приказки за германците. Като основни източници той посочва: Historia Bohemica (История на Бохемия) от Йоханес Дубравий и De Bohemorum origine ac gestis Historia (История на произхода и делата на бохемците) от Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Клеменс Брентано: Основаването на Прага, драма (1812)

Йозеф Карл Бернар (1780–1850): Либуса, „Романтична опера в 3 акта“ (1822), поставена на музика от Конрадин Кройцер, Виена, 4 декември 1822)

Бедржих Сметана: Либуса, опера (1881)

Тереза Ванек : Мечтите на Либуса, исторически роман (2008)

Много обичаната Либуше, поема от Гюнтер Грас (2015)

Астероидът (264) Либуса, открит през 1886 г, е наречен така в чест на Либуше.