Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





МОРСКИ ДЯВОЛИ

18.02.2019
Представител на морските дяволи. Фото: Masaki Miya et al.

Техният външен вид може да изплаши всеки впечатлителен човек. Особено ужасни са женските.

Морските дяволи прекарват целия си живот на дълбочина около 3000 метра, в пространства, недостъпни за слънчевата светлина. Поради това те имат черна или тъмнокафява кожа, което ги прави незабележими. За такива дълбоководни риби е характерна сферична форма на тялото, по-голямата част от която е заета от главата. В допълнение към това, рибата има огромна уста със зловещо остри зъби.

Морските дяволи са ненаситни. Стомахът им може да се разтяга до огромни размери. Женската може да погълне жертвата си, която понякога превишава няколко пъти размера й. В резултат на тази алчност тя умира, защото не може да пусне погълнатата риба поради особената структура на зъбите си.

Фото: Masaki Miya et al.

Морските дяволи (лат. Lophiiformes) са разред костни риби от клас лъчеперки, които се срещат в моретата, като някои от тях живеят предимно на големи дълбочини, а други (Antennariidae и Lophiidae) обитават плитките води на континенталните рифове. Предполага се, че са възникнали преди 100-130 млн. год.

Морските дяволи се наричат също и риби-въдичари благодарение на „стръвта с примамка”, която представлява израстък на главата на женските. Учените го наричат илиций. Той се образува от първия лъч на гръбната перка на рибата. И всеки вид е различен.

Например при Ceratias holboelli израстъкът се изтегля и прибира. Този хищник хвърля по-надалеч примамката си и с малки движения примамва бъдещия си обяд точно в устата си. А за хищникът остава само да отвори повече устата си и да я затвори навреме. На върха на този израстък има малка торбичка, която свети в тъмното. Пълен е със слуз с биолуминесцентни бактерии. Чрез регулиране на кръвния поток с кислород към торбичката, рибата контролира яркостта на „електрическата крушка“. При някои видове светещата торбичка се намира точно в устата. Това премахва необходимостта от "ловенето на риба със стръв". Жертвата сама плува към устата на хищника.

Представители на подразред Ceratioidei:
(А) Centrophrynidae: Centrophryne spinulosa Regan и Trewavas, 136 mm SL, LACM 30379-1;
(B) Ceratiidae: Cryptopsaras couesii Gill, 34.5 mm SL, BMNH 2006.10.19.1 (снимка на E. A. Widder);
(С) Himantolophidae: Himantolophus appelii (Clarke), 124 mm SL, CSIRO H.5652-01;
(D) Diceratiidae: Diceratias trilobus Balushkin и Fedorov, 86 mm SL, AMS I.31144-004;
(Е) Diceratiidae: Bufoceratias wedli (Pietschmann), 96 mm SL, CSIRO H.2285-02;
(F) Diceratiidae: Bufoceratias shaoi Pietsch, Ho и Chen, 101 mm SL, ASIZP 61796 (снимка на H.-C. Ho);
(G) Melanocetidae: Melanocetus eustales Pietsch и Van Duzer, 93 mm SL, SIO 55-229;
(H) Thaumatichthyidae: Lasiognathus amphirhamphus Pietsch, 157 mm SL, BMNH 2003.11.16.12;
(I) Thaumatichthyidae: Thaumatichthys binghami Parr, 83 mm SL, UW 47537 (снимка от C. Kenaley);
(J) Oneirodidae: Chaenophryne quasiramifera Pietsch, 157 mm SL, SIO 72-180.
С любезното съдействие на Американското дружество на ихтиолозите и херпетолозите.


Тези риби се отличават със силно изразен сексуален диморфизъм, т.е. женските са много пъти по-големи от мъжките и са хищници. Размерът на женските може да достигне до 1 метър, а мъжката - до дължина не повече от 4 см. Понякога разликата в размера може да бъде невероятна. Така при една женска с дължина 119 cm и тегло 7 kg, са намерени 3 мъжки с размери 16-20 mm. и тежащи 14-22 mg.

Докато мъжете водят скромен начин на живот и се хранят с най-малките ракообразни, зоопланктон и други подобни, женските се задоволяват само с едра плячка.

При тези риби се среща такова необичайно явление, каквото е паразитизмът на мъжките екземпляри. То се изразява във факта, че мъжките риби живеят в тялото на женските.

Преди прехода към паразитен начин на живот мъжките водят съвсем пълноценен начин на съществуване. Те имат свои собствени обонятелни органи и очи. Но веднага щом открият миризмата на женски от собствения си вид, настъпва краят на техния независим ергенски живот.

След като намери женската, мъжкият се прикрепя към нея с помощта на зъбите си и накрая се сраства с женската със зъбите и езика си, а след това и с червата си. Така мъжкият се превръща в обикновен придатък на женската и се храни с хранителни вещества от кръвта й. Единственото нещо, което той може да направи, е да произвежда сперма.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |