Лингвистичните предци на унгарците са войнствените полуномадски скотовъдци, чийто родов дом се счита за степните райони на изток от Урал. Съществува версия на антрополога Дамир ал-Кирами за родството на народите на Унгария и народите на съвременния Татарстан и Башкирия. В редица изследвания най-близките европейски хора до съвременните унгарци са българите, а най-отдалечените са финландците и естонците. Трябва да се отбележи, че съвременното население е много различно от техните предци и наличието на хаплогрупа, което свидетелства за участието на фино-угри в етногенезата на унгарците и което е присъствало в значителна част от техните предци през 10-ти век, е сега минимално или изобщо липсва.

Отделянето на праунгарците от общността Праугор обикновено се свързва с появата на архeологичната култура Саргат. За разлика от най-близките си езикови роднини, ханти и манси, които остават в тайгата, унгарците отиват в степта и започват да водят полуномадски начин на живот.

Приблизително през I хилядолетие от н.е. д. унгарците мигрират в басейна на Долна Кама (където техните паметници са записани от караякуповската и кушнаревската култури), по-късно към Черноморската и Азовската степи и са управлявани от хазарите и българите.

Археолозите описват „суботцевския хоризонт на паметниците в Приднепровския регион“ (Суботци е село в Украйна), който демонстрира най-силните връзки с унгарската материална култура.

Древната унгарска конфедерация на племена се е състояла от седем унгарски племена и три етнически свързани хазарски клана, които са се отделили от Хазария под името "кавари".

Най-ранните известия за „унгрите“, които се намирали близо до българите, се съдържат в хрониката на Георги Амартол, който разказва за участието на „унгрите“ в българо-византийския конфликт от 836-838 година. През 896 г. под ръководството на Арпад и Курсан те се установяват в Трансилвания, откъдето завладяват Панония и впоследствие окупират сегашните земи на Източна Австрия и Южна Словакия.

_{Маджари, преследват армията на българския цар Симеон (895) - илюминиран ръкопис на Скилица в Мадрид.}

Унгарските завоеватели от Карпатския басейн, живели в края на 9-ти век, имат 7 Y-хромозомни хаплогрупи: C2, G2a, I2, J1, N3a, R1a и R1b. Присъствието на хаплогрупата N3a (N1a1a1a-L708) е интересно с това, че тя рядко се среща сред съвременните унгарци (за разлика от други угро-говорящи народи), но е открита при 37,5% от унгарските завоеватели.

С течение на времето (10-11-ти век) новодошлите унгарци асимилират местното население (славяни, власи, авари) и каварите, които идват с тях, но приемат много от техните обичаи. Също така, през 13-ти век, аланското племе яси се премества на територията на Унгария, давайки името си на един от историческите региони на страната - Ясшаг. Образува се Унгарското кралство, което през различните исторически периоди се е разпростирало на различни територии. Започва формирането на унгарската нация.

Към 17-ти век Унгария попада под управлението на монархията Хабсбург, но получава известно самоуправление. Унгарците не изчезват като нация, а националната им идентичност, култура, език продължават да се развиват. Формира се държавата Австро-Унгария (1867 г.), в която унгарците получават значителни права.

След Първата световна война Австро-Унгария се разпада. Един от фрагментите на тази империя е съвременна Унгария. В периода след Втората световна война до 1989 г. съществува социалистическата Унгарска Народна Република.

Думата унгарец произлиза от името на вожд от староунгарските племена, наречен "Мегер". Думата Ухор може да е дошла от турската дума Оногур, тъй като древните унгарци са били съседи на Оногурската империя през 6-ти век, чието водещо племе се е наричало оногур, което означава „десет племена“.

Първоначалното h- в името Hungari се счита за възможно да се е развило под влиянието на етнонима Hunni “хуни”. През Средновековието Унгария дълго време е била наричана кралство на хуните, както се споменава в романа „Песента за нибелунгите“. Смятало се, че унгарците са нахлули в Европа заедно с хуните като съюзници.

Названието унг. magyar (ok) "унгарец, унгарски" (староунгарски Mogor, старогръцки Μεγέρη) обикновено се разделя на две части, първата от които - mōś - се сравнява със назанието на народа манси и името на една от двете фратрии (съвкупност от няколко рода, съставляващи племе и водещи началото си от един род) на хантите Moс. Произходът на втория компонент е неясен; най-вероятно съдържа фино-угорска дума, етимологично идентична с финландската yrkö „мъж“.

Има известна вероятност древното название на унгарците Могор да представлява заемка от древнобългарския тюркски език със значението на Рог.

Сложната етническа история, смесването на различни народи на територията на страната водят до факта, че унгарците са разделени на различни етнографски и субетнически групи: палоци, матьо, шаркьози, чанго, куни, яси, хайдуки (хайду), секеи, маджараби. В областите Хетес и Гьочей живее население, което е близко по традиции до съседните словенци. Между Раба и Дунав живеят куманите (куни) - потомци на половци (турци-кипчаци), прогонени тук по време на монголско-татарското нашествие през 13-ти век. През същия период аланите (яси) се заселват на територията на съвременната провинция Яс-Нагикун-Солнок. Част от българите отиват в Панония своевременно. Дълго време (до 17-18-ти век) куните и ясите запазват своите езикови и културни характеристики. Етническата група хайдуки се е развила в околностите на Дебрецен. В югоизточната част на Трансилвания живеят секеите, за които се смята, че произхождат от хуните, според други учени, произходът на тази група е от огуз-тюркското племе печенеги.

Най-екзотичният субетнос на унгарците са маджарабите, живеещи на границата на Египет и Судан. Те са преселени там от османския султан Селим I през 1517 г. и към днешна дата техният диалект има само далечна прилика с унгарския.

Унгарският език принадлежи към фино-угорската група от уралското езиково семейство и има единадесет диалекта. През Средновековието немският и латинският също са държавни езици на територията на страната, така че унгарският език заема много немски и латински думи. Освен това наличието на контакти с прабългарите и хазарите в древността, както и със славяните в различни периоди на развитие, е повлияло на факта, че в него има немалко славянства и турцизми. Отначало учените дълго време не са могли да определят произхода на този език, тъй като той не прилича на нито един език на съседните народи. По-късно се забелязва, че структурата му е близка до финландската. Но само по-задълбочено проучване дава възможност да се обоснове принадлежността на унгарския език към угрийския подклон на фино-угорската група от уралското езиково семейство.

Най-близките съвременни езици до унгарския са езиците манси и ханти. Тази близост обаче е условна и има по-скоро лингвогенетичен характер: езиковото единство на Праугор, съществувало в Южен Урал и южната част на Западен Сибир (на изток от съвременните области Башкортостан, Челябинск и Курган) се разпада не по-късно от 5–6-ти век. По-нататъшната съдба на унгарския и угро-езиците е много различна. Комуникацията между представители на съвременните угрски народи на родните им езици, макар и не напълно невъзможна, е много трудна поради фонетични, лексикални и някои граматически несъответствия.

_{Традиционна унгарска селска къща}

Повече от половината унгарци живеят в градове. Бившата традиционна индустрия е била земеделието, където животновъдството е играло водеща роля, а от 19-ти век земеделието става по-важно. В равнините (провинция Алфелд) е широко разпространено пасбищното скотовъдство, на юг е развито коневъдството, отглеждат се също свине и овце. В растениевъдството основната култура е пшеницата (от 17-ти век), от 18-ти век се отглеждат картофи. Важни са и градинарството и зеленчукопроизводството. Производството на вино има дълга традиция; Токайските възвишения (токайското вино) са особено известни.

Традиционните занаяти на унгарците са обработка на лен, коноп, бродерия, тъкане на дантела, керамика, щавене и обработка на кожи.

Типовете населени места в Унгария са различни. В селските райони има големи села и ферми. Има средновековни градове (Буда, Шиофок, Дьор, Печ, Мишколц, Нирегихаза и др.), но и т.нар. селскостопански градове (mezovarosi), където населението е селяни, например в Алфьолд.

Традиционните къщи са дървени (в западната част на страната и близо до румънските секеи) или със земни стени или с тръстикови, покрити с глина къщи с правоъгълна форма и с галерия, простираща се около дългата страна, поддържана от колони. Покривът е бил покрит със слама, гонт (дървени керемиди) или обикновени керемиди.

По правило традиционните жилища са обърнати към улицата, а дългата страна остава в двора. Тази особеност на архитектурата от унгарците се разпространява сред чехи, словаци, хървати и сърбите от областта Войводина.

В градовете е обичайната европейска архитектура - има паметници от всички типични европейски стилове, романски, готически, ренесансов, бароков, класицизъм, историцизъм (еклектизъм), ар нуво.

_{Традиционна носия на унгарците от Войводина}

Традиционното облекло е разнообразно. При жените то се състои от плисирана пола, често няколко поли, къса риза с широки ръкави, яке без ръкави; в обществото се изискват шапка за глава, шапка и шал. При мъжете - риза, жилетка и панталон, кожена шапка и сламена шапка. Характерна връхна дреха е вълнено палто със семпла кройка, бродирано наметало, с традиционни орнаменти. Сега тези видове дрехи са заменени от градското облекло.

Унгарците консумират много месо, зеленчуци (зеле, домати), брашнени продукти (юфка, кнедли), люти подправки, черни и червени чушки и лук. Най-известното ястие е гулаш, също перкьолт - яхния в доматен сос, паприкаш - пилешка яхния с червен пипер, лечо - зеленчуци в доматен сос. Кафето е също популярно. Думата "бограч" ("котел") звучи еднакво на унгарски и на езика на казанските татари, потомци на прабългарите.

В богатия фолклор се открояват песни, балади (за разбойници-бетяри), приказки, исторически легенди. Като цяло унгарската народна музика се характеризира с монофоничност, пентатоничност и вариативност.

Унгарската музика е особена. В старите песни се забелязват черти на музиката на народите от Поволжието, в новите - по-модерни ритми. Унгарските танци са широко известни - вербункош, чардаш. Сред народните инструменти основните са цигулката, цимбала, виолончелото, контрабасът (придружаващи инструменти) и лютня, която също е много популярна сред унгарските цигани. Също така материалната и духовна култура на унгарците е повлияна от народи като куманите, власите, германците, французите, италианците, циганите, евреите, които са се заселили на етническата територия на унгарците.

През 70-те години на миналия век, благодарение на усилията на етнографи и колекционери на народни инструменти Бела Халмос, Ференц Шебо, Дьорджи Мартин и Шандор Тимар, се появяват „танцхази“ (от унгарски: táncház - танцова къща), ангажирана със запазването на автентичния фолклор: песни и танци. По време на социалистическия режим "танцовите къщи" са били популярни сред унгарското общество. През 80-те години обичаят да се прекарват уикендите в танцови къщи се превръща в един от най-популярните алтернативни начини за колективна общуване. Впоследствие те ще се появят сред трансилванските унгарци.

Унгарските лични имена са предимно маджазизирани християнски имена, традиционни за Европа (Дьорд - Георги, Ищван - Степан, Янош - Йоан (Иван)), или идват от славянски, германски или тюркски езици. Някои от имената са чисто угро-фински.

Унгарци в Русия

Според преброяването от 2002 г. в Русия са живели 3,7 хиляди унгарци. Според Общоруското преброяване на населението през 2010 г. броят на унгарците в Русия е 2 781 души (градско население - 1811 души, селско – 970 души).

Унгарци в Румъния

Унгарците са най-голямото етническо малцинство на територията на съвременна Румъния, чиито официални права са признати от ЕС в съответствие с рамковата конвенция за правата на националните малцинства. По този начин унгарският е признат за официален език заедно с румънския в окръзите, където унгарците съставляват над 20% от населението. Това са предимно региони на Северна Трансилвания. Общият брой на унгарците в Румъния е 1,4 милиона души (6,6% от населението на страната или 19,6% от населението на Трансилвания).

Унгарци в Сърбия

Според преброяването от 2002 г. общият брой на унгарците е 293 299 души, или 3,9% от населението на страната.

Унгарци в Словакия

В Словакия унгарците са второто по големина национално малцинство, унгарското население през 2011 г. е 458 467 души или 8,5% от населението.

Унгарци в Украйна

Значителен брой унгарци живеят също в Румъния (историческия регион на Трансилвания), Сърбия (северната част на Войводина), Словакия, Украйна, Русия, Германия, Великобритания, Австрия, САЩ, Чили и Канада. Повечето унгарци извън Унгария живеят в САЩ - 1,5 милиона души. В Унгария има около 9,5 милиона унгарци (преброяване от 2001 г.), което е 93% от населението на държавата. По религия повече от половината унгарци са католици, следвани от протестантите на лутеранската и калвинистката тенденции.

Според преброяването от 2001 г. в Украйна е имало 156 600 унгарци. По-голямата част от унгарците в Украйна са жители на Закарпатието (151,5 хиляди от 156,6 хиляди), където те съставляват 12% от населението на региона.

Традиции

До средата на 20-ти век в Унгария съществува строг патриархален ред. Доминиращата роля в семейството е била на мъжа - жената е била длъжна безспорно да се подчинява на всички негови изисквания. На съпругата не й е било позволено да седне на масата за вечеря със съпруга си - тя се хранела, стояща зад него. Ако съпругът и съпругата излизали заедно, съпругът винаги е вървял напред. В съвременна Унгария мъжете и жените имат равни права и отговорности.

Унгарците дълбоко уважават старите сватбени традиции. Седмица преди сватбата „сватбеният глава“ с жезъл, украсен с цветни панделки, заобикаля роднини и приятели на булката и младоженеца и ги кани на церемонията. В отговор на поканените се изисква да носят храна в дома на булката - яйца, месо, брашно и други. Забранено е булката да облича сватбена рокля със собствените си ръце, това се счита за лоша поличба. Прието е да се сервират пълнени зелеви рулца, пържен петел, както и руло с ябълки и ядки за празничната трапеза. Танците се считат за основното събитие на сватбеното тържество. Тези, които искат да танцуват с булката, са задължени да сложат златна монета в обувката й - за късмет. След края на празника съпругът внася жена си в къщата на ръце, където свекървата посреща младоженците - тя ги гощава с мед, за да е сладък брачният им живот.

Унгарците са доста приятелски настроени хора - обичайно е да се поздравяват абсолютно всички, дори ако те са напълно непознати хора в обществения транспорт. Ако погледите на двама минувачи унгарци се пресекат, приятелски поздрав със сигурност ще излети от устните им. Поздравяването става навсякъде: при влизане в магазин, при посещение в местно кафене или банка.

Поздравът при мъжете е силно, топло и еднократно ръкостискане, прегръдка е възможна само с близки и добре познати хора. Впрочем, ръкостискането се среща не само сред мъжете, но и сред жените, които се ръкуват много по-меко и по-дълго. Често жените в Унгария се представят на мъжете, като по този начин изразяват своето уважение, въпреки че е по-желателно унгарците да бъдат представяни помежду си от общ добър приятел; независимото запознаване, съгласно правилата на етикета, е разрешено само в случай на извънредна ситуация, въпреки че то се извършва в определени случаи, места и обстоятелства. По време на представянето е прието първо да се съобщава фамилното име и едва след него – малкото име.

В разговор унгарците, за разлика от много европейци, свободно обсъждат семейния живот. За „неудобни“ теми се считат работа, здравеопазване, политика, Първата и Втората световни войни. При посещение в чужд дом собственикът на къщата трябва да получи малък подарък.

Унгарците са изключително отдадени на децата си. Мнението на децата се уважавава още от ранната им възраст, а към процеса на възпитание родителите се отнасят изключително внимателно. Смята, се че всяко дете трябва да има собствен индивиуален темп на развитие. Например, ако то остане да повтаря учебна година, в Унгария това не се счита голям проблем.

Манталитетът на унгарците се характеризира с учтива сдържаност и предпазливост, с разсъдителност и избягване на прибързаността в делата. Но зад тяхната резервираност се крие весел нрав. Те обичат многолюдните празници, на които винаги има танци. Неслучайно, през социалистическия период на страната, Унгария е наричана „най-веселата казарма на соцлагера“. Унгарците могат да бъдат необичайно експлозивни, но също така често са депресивни и мрачни. Те могат да проявяват изключителен оптимизъм, граничещ с пълно безразсъдство. Ако бъдат наблюдавани внимателно, в тях се усеща мързел и небрежност. При унгарците гордостта и арогантността граничат с потресаващо добродушие. Унгарците имат семеен манталитет, който очевидно идва от номадското им минало. За унгарците е характерно учтивостта и благоговейното отношение към децата и животните, но също и небрежността, грубостта.

Унгарците са освободени от различни ограничения, те не се притесняват от стила си на поведение и външния си вид, не се страхуват да изложат уязвимостите си, тъй като никой няма да се възползва от това. Разбира се, унгарците реагират по един или друг начин на външния вид, но не през призмата на нивото на благосъстояние. По принцип те обикновено са спокойни, не бързат, обичат да говорят.