Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ЛЮБОВНЕНСКИЯТ ЗАМЪК

16.02.2019
Любовненският замък. Фото: Kateryna Baiduzha

В Северноизточна Словакия, в Прешовския край, в околностите на град Стара Любовна, при сливането на реките Якубянка и Попрад, изправил гордо каменната си снага, съградена на върха на скалист хълм, се извисява Любовненският замък.

Замъкът е национален паметник на културата на Словакия.

Любовненският замък е основан най-вероятно в края на 13-ти век като гранична крепост, охраняваща търговския път за Полша. Изграждането на замъка е поръчано от унгарския крал Анджей III. Според някои източници е построен през 1280 г. от полският княз Болеслав, зет на Бела IV.

Замъкът е споменат за пръв път през 1311 година. През 1412 - 1772 г. е даден на Полша, заедно с други градове, като залог за кралски дълг, докато де юре остава унгарски.

До 1528 г., поради засилващата се турска заплаха, защитните стени на крепостта са удължени и е построена кръгла кула. През 1553 г. замъкът претърпява щети от голям пожар, а през 1555 г. започва неговото възстановяване.

През 17 век е разширен и възстановен отново. През 1945 г. замъкът е национализиран от чехословашката държава.

Главната кула на Любовненския замък. Фото: Fenos

Легендата за построяването на замъка

Преди няколко столетия велможа на име Любовенски странствал по тези краища. Никой не знаел откъде е родом той. На мястото, където река Якубянка се влива в Попрад и където преминават пътищата, водещи до Унгария и Полша, Любовенски решил да построи замък.

Минало известно време. Стените нараствали бързо и по всичко изглеждало, че строителството ще завърши след няколко месеца. Велможата бил доволен от работата и винаги заспивал в добро настроение. Но един ден, след като се събудил на сутринта, видял празно място на хълма, от стените на замъка нямало и следа. Местните жители му доверили, че изчезването на стените е работа на дявола, който живее тук, в скална цепнатина. Поръсили хълма със свята вода и започнали да строят наново. Но на следващия и на по следващия ден всичко се повтаряло пак, на сутринта не бил останал и камък върху камък.

Тогава Любовенски решил да посети дявола тайно, през нощта. Дяволът поискал душата на благородника в замяна на възможноста да строи. Любовенски се съгласил с надеждата, че някак си ще се надхитри дявола. Дяволът му заповядал да подпише споразумение. Благородникът отсякъл пръста си с нож, потопил перото в кръвта си и казал, че не може да пише, след което начертал на листа три кръста. И скоро на планината израстнала красива крепост. А Любовенски си живеел щастливо, докато дъщеря му Людмила не станала мома за женене.

Не след дълго дяволът се престорил на княз и поискал ръката й. Любовенски го познал и не приел, казвайки, че дъщеря му е още малка. Дяволът заплашил да се върне за Людмила след година. Тогава бащата решил да посвети дъщеря си в историята за строителството на замъка. Тя отишла в Червения манастир, намиращ се наблизо, за да помоли някой монах да помогне на баща й.

В замъка пристигнал монах и Любовенски му се изповядал, за му олекне на душата. Дяволът разбрал за това и изпаднал в неописуема ярост. Той излязъл от пещерата, сграбчил парче скала и полетял с него към замъка, за да унищожи измамника. В този момент от Червения манастир се разнесъл звън на камбани, а дяволът уплашен, пуснал камъка от ръцете си. И всичко завършило добре. А Дяволската скала все още стои изправена във водите на река Попрад.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |