Първият стетоскоп не е бил нищо повече от хартия навита на руло. През 1816 г. Рене Лаенек, лекар от Париж, решава да го използва като инструмент за изследване. Идеята му хрумнала, когато преглеждал жена с наднормено тегло и сърдечни проблеми. Лаенек смятал за неподходящо да постави ухото си на гърдите на дамата, каквато е била обичайната практика за слушане на сърдечния ритъм. Затова той направил тръба от хартия и придържал единия край на тръбата до гърдите на жената, а другия край до ухото си. Така Лаенек успял да чуе добре ударите на сърцето на пациентката. Впоследствие Лаенек усъвършенствал изобретението си.

_{Изработен от дърво и месинг, това е един от оригиналните стетоскопи, принадлежащ на френския лекар Рене Теофил Лаенек (1781-1826). Считан за баща на гръдната медицина, Лаенек демонстрира значението на инструмента при диагностицирането на заболявания на белите дробове, сърцето и съдовите системи. По ирония на съдбата той умира от туберкулоза.}

Първите модели, наподобяващи формата на съвременните стетоскопи, с две тапи за уши, тръби и мембрана, са изработени в средата на XIX век. Тапите за уши първоначално са били направени от олово.

_{Ранни гъвкави дизайни на стетоскоп.}

Лекарите днес разполагат с различни технологии, като рентгенови лъчи, ултразвук, компютърна томография и др., с които могат да погледнат вътре в човешкото тяло. Независимо от това, стетоскопът все още е полезен инструмент в съвременната медицина. Например, така нареченият галоп ритъм може да се чуе само с ушите, т.е. чрез стетоскоп. Нито един ултразвук или друго устройство не може да запише много специфичния сърдечен звук, който се появява само когато сърцето наистина е под стрес.

Съществуват и електронни стетоскопи, с които сърдечните удари могат да бъдат прехвърлени към компютър и записани като файл. Това прави възможно сравняването на сърдечните звуци преди и след операция на сърцето.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |