News

Ондраш, истинско име Ондржей Фуциман, по-рано погрешно наричан Ондржей Шебеста, е роден на 13 ноември 1680 г. в планинското село Яновице, Хабсбургска монархия (днес в района Чешка Силезия, в Моравско-Силезкия край, намиращ се в източната част на Чешката република). Той е най-големият син на управителя (фогт) на селото Ондржей Фуциман и съпругата му Дорота. Семейството му е едно от най-богатите в имението Фридек. На баща му е била отдадена планината Лиса хора за ползване в продължение на 20 години.

Като момче Ондраш пасе овце, но се твърди, че е посещавал училище в градовете Скалица, Тешин или Пршибор. Въпреки че няма доказателства за това, може да се предположи, че той като първороден син е получил определено образование, за да може един ден да заеме поста на фогт. Според народната традиция и литература Ондраш е трябвало да учи в латинската гимназия в Пршибор (днес в Източна Чехия), но това не се потвърждава от ученическите списъци.

Не е известно кога е започнал своята разбойническа дейност. Изследователите смятат, че това се е случило най-късно през 1709 г., тъй като през тази година Ян, по-малкият брат на Ондраш, става фогт на Яновице, а според обичая тази държавна служба се заемала от първородния син. Смята се, че Ондраш не е станал фогт, тъй като по това време той вече е бил бандит.

_{„Ондрашек“, Владислав Скочилас}

Ондраш е роден по времето, когато селяните са били силно потискани от господарите им, които са потъпквали техните вековни права, дори заповедта на самия император. Духът на неговата съпротива узрява през май 1766 г., когато настъпват първите селски бунтове, поданиците спират работа и провеждат тайни събирания, към които се присъединяват хора от околните имения. Ондраш, неговият приятел Юра Фуциман, наричан Юраш, и други техни сподвижници отиват в планината Лиса хора. Те сформират банда, като членовете й са от чешките села Маленовице, Рашковице, Седлище, Старжич, Пасков, Старе Место у Фридку, град Тешин, а също и от словашкия Турзовка. Разбойническата група е ръководена от Ондраш, често наричан Владетелят на Лиса хора, който се превръща най-известният бандит на региона Силезия. Заедно със своите хора той кръстосва селата от моравско-силезийския район на планината Бескиди и закриля обикновените хора.

Скоро за неговото залавяне е обявена е награда от сто златни флорина. Няколко години той участва в грабежи в околностите на планината Лиса хора на границата на региона Тешинска Силезия и Моравия. Ондраш е водач на бандитите, но в неговия заместник Юраш, постепенно се настанява завистта и желанието да превъзхожда другаря си. Легендата разказва, че седем души от бандата се забавлявали в кръчмата на Хорак в моравското село Свяднов. Танцувайки със своята любима - дъщерята на бармана Доротка – Ондраш забравя за своята вълшебна брадва. Ревнивият Юраш грабва брадвата и го убива.

_{Валашка}

Всъщност истината е друга. Някои от членовете от бандата на Ондраш решават да се върнат към спокоен живот. Привлича ги обещанието за безнаказаност и голяма награда. На 1 април 1715 г. Ондраш наистина умира от ръката на приятеля си Юраш. Заедно с други бандити той пренася тялото на убития разбойнически лидер до замъка Фридек, където е разчленено и окачено на дървета за назидание. Протоколите от процеса, състоял се през 1716 г., казват, че след смъртта на Ондраш, бандитът Юраш и неговите другари са били поканени в град Тешин по указ за императорско помилване и обещаната награда е изплатена. И така, Юраш, пристигнал с други бандити (Иржи Поленда, Ондра Хлопчик, Бартек Павлошек и Иржи Войтек) в Тешин, но на място разбрал, че е попаднал в добре устроен капан. Измаменият разбойник започнал битка, но в крайна сметка бандитите били победени. Юраш е осъден на смърт и през 1716 г. бива екзекутиран.

Легенда разказва, че на мистериозната планина Гирова (839 м надморска височина), най-високата в района Яблунков в планинската верига Бескиди, зъл дух обитавал една от многото скални дупки. За да затрудни още повече хората, той решил да построи каменна мелница, в която да мели невинни хора. Започнал да строи вечерта и до сутринта мелницата била почти завършена, останало малко, когато в близко село пропял петел, и всичко пропаднало под земята. Пропаднал и злият дух. Точно там, казват, има дълбока дупка, която нямала дъно.

Планината Гирова крие множество съкровища в скалните пясъчни пукнатини. Едно от тях някога е принадлежал на богат полски евреин от далечното полско село Ланцкорона. Oндраш, Юраш и цялата дружина взели златните монети в няколко торби и заедно с евреина пристигнали в Гирова. Там алчният богаташ трябвало да изкопае яма в земята и да скрие там съкровището. След като монетите били закопани в земята, разбойниците убили евреина, отрязали главата му и я положили върху голям камък, покриващ дупката, за да пази съкровището за наказание. И до днес главата на евреина се появява в скалата. Благодарение на „пчелните пити“ (специфичен пясъчник), стените на Дяволската мелница са обсипани с лица. Според друга легенда местните планинари установяват, че Гирова е свързана чрез пещера с планината Годула (737 м), където е скрито второто съкровище на Ондраш. Има вероятност името на планината да произлиза от името Юра, което е написано като Гира, а устната традиция го потвърждава в това предположение: казват, че той се е скрил там след смъртта на Ондраш. Юраш - оттам идва и името на планината.

_{Ондрашовите дупки, намиращи се близо до село Маленовице. Според легендата, едно от местата, където Ондраш е скрил заграбено съкровище.}

За Ондраш са разказвани много легенди в Силезия и Влашко. Днес е трудно да се каже кои факти наистина са се случили и кои са просто легенда, разказвана от поколение на поколение. Съществува мнение, че Ондраш е отишъл да се бори заради неправдата, причинена на баща му, според други, той се е сбил с войник, мислел е, че го е убил, затова е избягал и се е скрил в планината.

Според друга история, той опетнил честта на управителя на имението Фридек граф Пражма. Графът го довлачил в гората и го вързал за дърво. Твърди се, че Ондраш бил освободен от вещица на име Хана, която му подарила вълшебен колан и вълшебна валашка (тънка, дълга и лека овчарска брадва, използвана от моравските власи, наричана също и обушек или тенчица). Има и мнения, според които Ондраш е бил просто крадец и обирджия, който е мислил само за своето благополучие и е ограбвал всички, на които е попадал. Въпреки това, този чешки Робин Худ, остава дълбок отпечатък в съзнанието на народа като борец против потисниците на онеправданите, който щедро раздава на бедните онова, което е заграбил от богатите.

С Ондраш се свързват народни песни и мъжкото хоро от етнографския регион Лашско (намиращ се в района Чешка Силезия), наречено "Oндрашов скок". Той също така вдъхновява много чешки писатели и поети (напр. поетът Петър Безруч и писателят Франтишек Слама, който пише роман за Ондрашек, пучликуван през 1891 г.), художници (напр. Албин Полашек) и композитори (напр. Иля Хурник за балета „Ондраш“, 1950 г. и Вацлав Кашлик за операта „Разбойническа балада“, 1948 г.). Поетът Ервин Гой е вдъхновен от името на разбойника, когато избира литературния си псевдоним Ондра Лисохорски.

В село Яновице всяка година се провежда фолклорния фестивал Ондрашов. Няколко ресторанта в района на град Фридек-Мистек носят името на разбойника, а в село Остравице има хотел „Ондраш“. Ансамбълът за военни изкуства „Ондраш“ е професионален фолклорен ансамбъл, създаден от Министерството на отбраната на Чешката република.

В Полша Ондраш е известен като Ондрашек или Ондра. Неговият образ e съхранен в народните приказки като защитник на селяните и враг на велможите, поради което е обект на много приказки, легенди и песни, най-известната от които е песента за разбойника от репертоара на Ансамбъла за песни и танци „Śląsk“ . Ондрашек е главният герой в операта, написана през 1934 г. от полския композитор Феликс Нововейски.

Ондрашек е главен герой в няколко полски романа: на Юзеф Залески, публикуван през 1913–1914 г., а Адолф Фиерла, публикуван през 1931 г., на Густав Морчинек, публикуван през 1953 г., а също и на Зофия Косак-Шчуцка, живяла в полската част на Тешинска Силезия.

Ондрашек е герой и в произведенията на Емануел Грим: поемите Ондрашек и Ондрашковата сватба. На него е именуван влакът IC от полската транпортна компания PKP Intercity по линията Биелска Бяла Гловна – Бялисток.

През 1972 г. излиза на екран чехословашкият телевизионен филм „Разбойникът Ондраш“, режисиран от Павел Краус.