Тази традиция е свързана с Рождество Христово. Бъдни вечер трябва да се празнува по специален начин и специално ястие трябва да отчете това.

В Чехия и Словакия люспите на шарана са символ на богатство, затова преди вечеря те се поставят под чинии, или се държат в дланта на ръката, или се поставят в портфейла.

По време от коледния обяд, наречен Девет Вещи (типичен за Рудните планини (планинска верига в Чехия и Германия) и част от областта Фогтланд (граничен регион между Германия и Чехия) и немско-чешкия район Егерланд), включващ консумацията на девет храни (или техни компоненти), шаранът е символ на това, че човек няма да остане без много пари.

През Средновековието шаранът и щуката са имали особено религиозно значение. Според идеите от онова време рибната глава съдържала инструментите на Христовото мъчение, а от костите на главата било възможно да се сглоби птица във форма на гълъб, който напомнял за Светия Дух и предпазвал от вещиците.

Смятало се също, че зад очите на шарана има малко камъче с форма на луна, което ще донесе щастие на този, който го е намерил на Коледа. В Силезия все още е запазвен обичаят сутрин костите на шарана, оставени от коледното ястие, да се поставят под овошките в градината, така че да цъфтят добре през пролетта. Този обичай се практикува и след консумирането на новогодишния шаран.

В Чешката република се приготвя паниран и пържен шаран с картофена салата, а от неговите части се прави традиционна супа. В Северна Европа коледните шарани се варят с оцет и билки и се сервират със сос от хрян и картофи. Печен шаран, пълнен със зеленчуци или картофи, поднесен с печени домати, гъби и пържени картофи също се смята за класическо коледно ястие.

В Южна Германия, както и в Чехия, Словакия и Унгария, коледният шаран обикновено се нарязва на парчета, панира се и се пържи в мазнина. Коледният шаран може да се сервира с картофена салата (обикновено се приготвя с майонеза ), салата от краставици, лимонови резенки, варени картофи или сос тартар.

Рибата е била традиционен символ на християнството (Ихтис) и се е възприемала като лека храна, поради което в средните векове в манастирите са създадени езера. Консумирането на риба по коледни празници е документирано в Чехия от 17-ти век, но хората от широките народни маси не са спазвали много този обичай. Най-старото споменаване на шаран, консумиран по Коледа, датира от 1253 г., когато фламандският монах Вилям от Рубрук го изяжда в двора на монголския хан Мьонгке, чиято съпруга е била несторианска християнка.

„Първо беше сервирано овнешко месо, а след това на масата се появиха големи риби, наречени шарани. Изядох тези." - Вилям от Рубрук

През Средновековието и в началото на съвременността празникът на Бъдни вечер е включвал предимно ястия, символизиращи изобилието, въпреки че това са предимно много прости ястия: зелева супа (главно в Източна Моравия), чамула в Моравия (каша от сушени плодове), а в по-богатите семейства са се консумирали коледна торта, винен колбас и охлюви. Рибата често е била символично представена на масата със сладкиши с форма на риба.

Според книгата „Домашно готвене или трактат за месни и постни ястия за чешките и моравските дъщери" (1826) на чешката будителка, писателка и поетеса Магдалена Добромила Ретигова, едва през 19-ти век обикновеният шаран става популярен в буржоазните среди като храна, която обикновено принадлежи към тези празници. Този обичай се разпространява сред селяните и долните слоеве на населението едва след Първата световна война.

Първоначално се сервира в синьо (приготвено в разреден оцет или бяло вино с кореноплодни зеленчуци) или черно (в сладък сос от сладко и меденки), едва след Втората световна война пърженият шаран става популярен. Причината била финансовата достъпност на шарана и популярността на пържените храни по онова време.

Според проучвания в около две трети от чешките домакинства се консумира шаран или друга риба в навечерието на Коледа. По време на периода на Адвента по улиците се продават живи риби във вани. Хората ги носят вкъщи и ги държат във ваната или други съдове до 24 декември, за да запазят месото възможно най-прясно. Тъй като обаче боравенето с жива риба е трудно и в относително топла, недостатъчно кислородна, хлорирана вода шараните често умират, все повече клиенти купуват вече убити и изкормени риби. Също така от етична гледна точка е по-подходящо шаранът да бъде убит, когато го купувате, отколкото да го измъчвате с транспорт и да го държите в неподходяща среда за няколко дни.

_{Коледен шаран във вана}

Начини на приготвяне

Рецептата за пържен шаран от Австрия е спомената в готварската книга на Магдалена Добромила Ретигова и почти не се е променила оттогава.

Шараните се лишават от главата и опашката им и се нарязват напречно на подкови, които се увиват в брашно, яйца, галета и се запържват в олио или свинска мас. Готовите парчета се обезмасляват със салфетка и се сервират с лимон. Гарнитурата е традиционно студена картофена салата от варени картофи, нарязани на кубчета, майонеза и кисели зеленчуци (краставица, грах, моркови и др.) Консумира се с бира или бяло вино. Ако пържените филета шаран останат след Коледа, най-добре е да ги поставите в сладко-кисела туршия, заедно с лук. След няколко дни шаранът става като печен и малките му мускулни кости в оцет омекват.

_{Продажба на живи коледни шарани в чешкия град Ухерски Брод.}

Друго коледно ястие е черния шаран, което представлява варен шаран в плътен сладко-кисел сос, пълнен със сини сливи, бадеми, стафиди, моркови, целина, сметана, настъргани меденки и тъмна бира. Сервира се с кнедли или хляб. Тази рецепта има много стара традиция и нейният еквивалент е споменат от Бавор Родовски от Хустиржани в неговата готварска книга от 16-ти век. В момента обаче, поради сложността на приготвяне и донякъде необичайния вкус на черния шаран, той се приготвя рядко.

Проблемът с консумацията на шаран е множеството кости, които могат да заседнат в гърлото. Този типичен коледен инцидент е източник на много песни и анекдоти (поради това някои предпочитат филе от риба).