Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update




КОСМИЧЕСКИЯТ КАМЪК ВЪЛТАВИН

16.12.2020
Вълтавин от с. Беседнице, Южна Чехия

Вълтавинът, наричан също и молдавит, е зелено стъкловидно образувание с характерна повърхностна структура. Науката смята, че тези камъни са се формирали при сблъсъка на големи метеорити със земната повърхност.

Най-богатите находища на вълтавини са разположени в южната част на областта Бохемия, Централна Чехия, и в районите около река Вълтава. Вълтавини се срещат и в чешката област Моравия. Образците от Бохемия са предимно оцветени в зелено и прозрачни. Моравските вълтавини, от друга страна, са по-тъмни от бохемските, цветът им е маслинено зелен до тъмно-зелен, а при нарязване често се използват за направа на бижута.

Учените смятат, че преди около 14,7 - 14,9 милиона години метеорит е преминал над територията на Германия близо до границата със съвременна Чехия, който е ударил Земята със скорост около 23 километра в секунда. Под въздействието на освободената енергия по време на падането на метеорита земната скала, поела експлозията, се стопява, милиони разтопени частици се издигат във въздуха и се разпръскват на километри. Те биват наречени молдавити по името на река Молдау, край германските брегове, където се случва този инцидент.

Според тази теория, молдавитите са се образували заедно с образуването на кратера Рийс, който се намира между Нюрнберг, Щутгарт и Мюнхен и в който се намира средновековният град Ньордлинген. Целият кратер има овална форма, наподобяваща шестоъгълник със заоблени форми. Швабската тектонична линия преминава през центъра на кратера, който се вижда много ясно в западната му част. Диаметърът на кратера е 24 км. Този кратер не е единственият (на 36 километра на югозапад е кратерът Щайнхайм с диаметър 3,8 километра).

Смята се, че процесът е протекъл така: метеорит с диаметър около 1500 метра навлиза в земната атмосфера с около 70 000 км/ч, придружен от спътник с диаметър около 150 метра. Парчетата удрят повърхността на земята и образуват два големи кратера, които сега са известни като басейните на Ньордлингер-Рис и Щайнхаймер.

Когато настъпва ударът, метеоритите и почвата отдолу са били изключително уплътнени. Скалата се стопява под високото налягане и температура и бива изхвърлена с огромна скоростта. По време на полета материалът се охлажда и втвърдява. Молдавитите биват изхвърлени на разстояние от 250 до 450 километра и повечето от тях падат на територията на областта Бохемия.

Обработен вълтавин

Има и други версии за образуването на молдавитите. Предполага се, че тези камъни са останки от парчета от комета, която не е имала време да изгори в слоевете на атмосферата и е паднала като изумруден дъжд на Земята преди около петнадесет милиона години.

Молдавитът е описан за първи път през 1786 г. от чехът Йозеф Майер – професор-минералог в Карловия университет в Прага, който описва интересното откритие, направено близо до град Тин над Вълтава (днес в Южночешкия край на Чехия). Той погрешно класифицира намерените находки като вулканичен хризолит. Скоро обаче е открито, че това е друг специален материал и според немското име на Тин над Вълтава Moлдаутейн (произлизащо от немското име на Вълтава Молдау), чехът Франц Ксавер Максмилиан Ципе, професор-минералог, пазител на колекцията на Националния музей в Прага, през 1836 г. нарича тези камъни молдавити.

През 1891 г. в Прага се провежда юбилейна изложба на камъни, на която са представени бижута от мистериозния молдавит. Тези декорации привличат вниманието на посетителите и пресата. Благодарение на един от журналистите молдавитът е преименуван на вълтавин, на името на река Вълтава (съвременното чешко име за река Молдау), в горното течение на която има зелено находище на скъпоценни камъни. Чехите харесали новото име на камъка; оттогава молдавитът се нарича вълтавин.

През 1900 г. австрийският геолог и географ Франц Едуард Зюс посочва, че молдавитите с размер на чакъл показват любопитни изпъкналости и бръчки на повърхността, които не могат да се дължат на действието на водата, но приличат на характерните особености на много метеорити. Той приписва на материала космически произход и разглежда молдавитите като специален вид метеорит.

Основната зона на находища е горната част на басейна на река Вълтава, особено пояса на находищата между градовете Прахатице и Търхове Свини. Молдавитите, открити в чешката област Моравия (главно в централната част на река Ихлава), понякога се наричат моравити (това е неизползвано, вероятно местно име). Изследователите Франтишек Дворски и Рудолф Дворжак описват находища с появата на молдавити в Моравия. Други по-малко значими находища са открити в басейна на река Охрже край град Хеб, около град Дрезден, както и в регионите Валдвиертел (Австрия) и Лужица (Германия), в югозападна Полша и др.

Типичен релеф по повърхността на вълтавина.

В момента учените единодушно смятат, че вълтавинът в своята структура е типичен представител на тектитите от групата на импактитите. Тектит (на гръцки „tektos“ - разтопен) е разтопено метеоритно силикатно стъкло. Тектитите се срещат на различни места на планетата. Практиката е тектитите да се ¬кръщават на мястото, където са открити. Вълтавините са единствените европейски тектити.

Вълтавините са полупрозрачни, повърхността им обикновено е изпълнена с неравности или грубовата, с характерен назъбен релеф. Точката им на топене е около 1300 градуса. Във вътрешността им има мехурчета от редки газове.

Според научните оценки общото тегло на падналите вълтавини на територията на Чешката република е три хиляди тона. Големи находища се намират в близост до чешките градове Требич, Врабче, Беседнице, Хлум, Славче, Радомилице. Камъчетата обикновено са големи не повече от три сантиметра и тежат 6-7 грама. Най-тежкият вълтавин е намерен край Славице, район в град Требич. Теглото му е 265,5 грама.

Вълтавините почти не съдържат вода. Вълтавиновото стъкло съдържа определени „дефекти“ под формата на въздушни мехурчета, които са често срещани главно в южночешките вълтавини. Мехурчетата обикновено са малки, от порядъка на десети от милиметъра. Налягането в тези мехурчета е изненадващо ниско, 19 до 25 пъти по-ниско от налягането на морското равнище, което води до предположението, че вълтавините произхождат от среда с по-ниско налягане (като например по-висока атмосфера).

Има три класа молдавити: висококачествен, често наричан музеен клас, средно качество и обикновен клас. Различат се по външен вид. Обикновените парчета са по-тъмни и по-наситени в зеления си цвят, а на повърхността се виждат тясно разположени ямки или следи от атмосферни влияния.

Музейният клас има специфичен модел, напомнящ на папрат и е много по-прозрачен от обикновения клас.

Вълтавин от чешката област Моравия

Вярвания, свързани с вълтавините

Дълго време хората са вярвали, че изпратеният от Космоса камък е надарен с неземна енергия и магически сили. Археолозите намират амулети и бижута от вълтавин, които са служили на древните хора още в епохата на палеолита.

Съществуват вярвания, че много зелени камъни натрупват жизнена енергия. Те често се използват от лечители и екстрасенси. Вълтавинът не е просто искрящо зелен скъпоценен камък, той е забулен в легенди и тайни, затова е идеален за окултни медитационни сесии.

Гадатели, екстрасенси и магьосници вярват, че този камък ги предпазва от въздействието на негативна енергия и зли магии по време на всякакви ритуали.

Астролозите вярват, че вълтавинът е необходим и може да се носи от всеки, но използването му в магически сесии не се препоръчва за родените под знаците на Риби и Скорпион.

Екстрасенсите препоръчват носенето на вълтавин през цялото време. Твърдят, че подобрява зрението, облекчава главоболието, несигурността, страховете и нормализира кръвното налягане. Смята се, че когато човек сънува вълтавин, му предстои някаква голяма промяна.

Според легендите вълтавинът е каменен амулет за момичетата с име Мария. Той помага при решаването на проблеми, предлага изход от трудни обстоятелства, дава сила и увереност на тези момичета. Според някои теории, при изработката на орнаментиката на Свещения Граал, е използван вълтавин.

Според народните лечители зеленият цвят на вълтавините отпуска очните мускули, стабилизира сърдечната честота, подобрява паметта и вниманието, и успокоява нервната система.

Любопитни факти

През 1963 г. швейцарското правителство подарява на кралица Елизабет II подарък в чест на десетата годишнина от коронясването ѝ - диадема, в центъра на която, заобиколен от диаманти и черни перли, скромно стои необработен вълтавин.

Уинстън Чърчил винаги е носил вълтавин в джоб на гърдите си. И преди да вземе важно решение, винаги е държал в ръка този магически камък.

В Чешката република има стара традиция. Преди сватбата младоженецът трябва да подари на избраницата си бижу с вълтавин, което е доказателство за любов и лоялност.

В Чехия на рождения ден на малките деца се слагат парченца вълтавини на ръчичката.

Според законите в Чешката република, ако някой случайно намери вълтавин, може да го задържи за себе си.

В Чехия се произвежда сирене с бяла плесен отвън и зелено отвътре. То се нарича „Вълтавин“ (в чест на камъка вълтавин).

Вълтавините са били особено популярни през епохата на Ар Нуво, но славата им не продължила дълго. Фалшификаторите започват да продават зелено стъкло от бутилки вместо истински вълтавин. В резултат на това клиентите загубват доверие в дилърите.

Най-големите вълтавини, открити в Бохемия: Радомилице - 142,5 г, Дубенец - 130,7 г, Радомилице - 125,0 г, Стърпи - 110,89 г, Стърпи - 172,2 г, Добърковска Лхота - 171,0 г.

Най-големите вълтавини, открити в Моравия: Славице - 265,5 г, Терувки - 235,0 г, Степановице - 232,5 г.

В чешкия град Чески Крумлов се намира Музей на вълтавина.

В германския град Ньордлинген има музей на кратера Рийс и витрина с вълтавини.

Асоциация на молдавита е създадена в град Любляна, Словения през 2014 г. Асоциацията изследва и популяризира молдавити, и други тектити по целия свят, и има членове геолози от над 30 страни по света.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |