News

Чанти, подобни на мрежа, са били използвани от много народи в древността. Например, японски водолази са използвали такива торбички, за да събират предмети, които да извадят на повърхността. През периода Сенгоку в Япония самураите са използвали чанти, направени от връв, наречени куби букуро, което буквално означава „чанта за глава“. При ходене се е окачвала на кръста. При яздене на кон, чантата се е закрепвала към седлото. Командирите на самураите носели много от тези куби букуро.

Мрежестата чанта, във вида, в който е позната днес, е изработена за пръв път в Чехословакия – нарича се síťovka на чешки и síeťovkа на словашки. В СССР тази чанта се нарича авоська, от руската дума „авось“ („възможно е“, „надявам, се че“), в България преди Втората световна война е наричана зимбил, а в страните от Западна Европа - string bag, fishnet bag или maybe bag (в превод от английски maybe bag означава щастлива случайност, късмет).

Упоменаване на такъв вид чанта може да се намери в стенограмата на Антон Павлович Чехов, който в писмо си до сестра си М. П. Чехова от 8 февруари 1898 г. пише от Ница: „Получи ли мрежестата торбичка? Тя е за плодове. Тук готвачките ходят на пазар с такива торби“.

Думата „авоська“ съществува в началото на 20-те години. Графиня Александра Лвовна Толстоя пише през 1920 година: „Хората вървяха по настилката, влачейки шейни зад себе си или носеха чували, торби, с название „авоськи“- надявайки се да получат нещо - парче масло, конско месо, суха вобла (б.р. вид риба) или херинга.“

_{Чешка мрежеста чанта.}

През 1926 година чехът Ваврин Кърчил, търговски представител на фирма „Jaro J. Rousek“ (по-късно TOKOZ), собственик на марката SAARENSE (EKV), който тогава живее в село Замък Ждяр (днес част от град Ждяр над Сазавоу, Югоизточна Чехия), започва производството на мрежести чанти вместо първоначално произвежданите мрежи за коса, чиито продажби значително намаляват, поради модната по онова време къса женска прическа за коса, наричана каре. Освен това се появява сериозен конкурент - Япония. Островната държава произвежда огромен брой мрежи за коса за една година, което наводнява европейския пазар и води до изчезването на около 98% от производството на този продукт в Чехословакия. Смяната на артикула довежда бизнеса на Кърчил, в който участва и съпругата му Мария Леополдова (специалист в изработката на мрежестите чанти) до нов просперитет. Първоначално тази чанта е произвеждана по мрежестия метод (без шевове) от изкуствена копринена прежда, по-късно като материал са добавени различни синтетични влакна и други материали, произвеждани са също и вълнени мрежести чанти. Използван е и хартиен канап. Впоследствние Кърчил, който в младежките си години е изработвал мрежести дамски шапки, осигурява на чантите дръжка (популярно наричана "ухо", създадена по мрежестия метод) и шевове, благодарение на което ръбът им не се изтърква или разкъсва.

Ръчно изработените мрежести чанти за пазаруване били изработвани от домашни работници (често като допълнителен доход или детски труд), които ги предавали директно на Кърчил. Те предизвиквали недоверие сред купувачите, но само за кратко, тъй като били евтини, леки и компактни. Веднага след като клиентите показали одобрението си към чантите, се появили мрежести торбички от всякакъв вид: за пазаруване, за разходка, с лакътници, с презрамки, за носене на топки за тенис и футболни топки.

_{Мрежеста торба с покупки.}

Мрежестите чанти са били дори и моден аксесоар. Кърчил вероятно не е разполагал с пари през 1926 г., за да получи международен патент за своя новаторски дизайн. След няколко години мрежестите чанти започват да се произвеждат в Швейцария и Италия и скоро буквално заливат света. Самият Кърчил ги изнася за Канада, Франция, Швейцария, Германия, Австрия и страните от Северна Африка. Най-големият клиент е Германия.

След избухването на Втората световна война обаче търговските отношения между Чехословакия и Германия са прекъснати. Кърчил не се поколебава да разшири производството си с копринени мрежи за коса, воали за защита на косата след къдрене, мрежи за топки и топчета, топки за тенис, топки за пинг-понг, велосипеди за жени; а също и мрежи за риболов и тенис.

През 1956 г. Кърчил започва производство на ръчно изработени и бродирани завеси за хотели и спа центрове в град Бистрице над Пернштейн. През 1963 г. Ваврин Кърчил предава управлението на фирмата на сина си Олдржих и се пенсионира. Въпреки това той все още работи, пътувайки до Австрия, ГДР и Швейцария, за да спечели поръчки за износ за ART CENTRUM и UNICOOP.

По време на пътуване до ГДР на 17 октомври 1968 г., Ваврин Кърчил умира неочаквано в Ланген близо до Франкфурт на Майн.

_{Мрежеста торба за търговия.}

Мрежестата чанта е възприемана като един от символите на социалистическата епоха. Този вид чанти е широко използван по това време.

Към края на 70-те тодини на миналия век мрежестите чанти постепенно започват да бъдат заменяни с найлонови торбички. Бизнесменът Зденек Червинка от чешкия град Колин се застъпва за продължаване на чешката традиция в производството на мрежести торби. Днес отново такива торби се произвеждат в Чехия като "Мрежи Koлин, мрежести торбички" в Koлин от полиамидно влакно от рециклирани пластмаси.

Мрежестата чанта е лека, компактна гъвкава. Адаптира се към носеното съдържание, поема всякакви товари и приема различни форми, а когато е празна, чантата може да се намачка в малка топка и да се постави в джоб. Ако чантата е замърсена, е лесно да се измие и да изсъхне достатъчно бързо. Ако е скъсана, понеже е евтина, се заменя лесно с нова. Твърдите предмети с остри ъгли не разкъсват мрежата на торбата (острият ъгъл обикновено излиза през мрежата).

Когато се използва такава чанта, е полезно наличието на специална окачваща кука, която позволява торбата да бъде окачена на ръба на масата или на тръбна ръкохватка в обществения транспорт. Това е важно, защото като се постави мрежестата торба на земята, и чантата и покупките в нея могат да се замърсят, а самите покупки могат да се обърнат, тъй като мрежата няма собствена форма.

Недостатъкът на този вид чанта е, че не може да скрият предметите, поставени в нея.

В региони със студен климат мрежестите чанти се използват като меки контейнери за съхранение на замразено месо и риба, окачени на стената или външния перваз на къщата през отворен прозорец. В килера тези чанти са подходящи за съхранение на зеленчуци (лук, цвекло, пъпеши). Били са използвани за пране на малки текстилни предмети в пералнята, както и и за улов на раци.

По времето на СССР хората често носели редовно мрежести чанти със себе си, тъй като в тях пускали покупки, които били намирани в магазина по време на обедната почивка или когато се прибирали вкъщи след работа.

За да бъдат чантите по-удобни за държане, понякога са се произвеждали с гъвкави тръби, поставени на дръжките. Заедно с мрежестите чанти, често се използвали специални куки за окачване на торбата. В СССР дори е направена стандартна форма на мрежестата чанта. Класическата мрежеста чанта е изплетена в 14 реда от 24 клетки. Максималното й натоварване е 70 кг. Производството на мрежести пазарски чанти в СССР е било осъществявано в предприятията на Всесоюзното общество на слепите.

Мрежестите чанти са били широко разпространени в ГДР през следвоенните години. Типичните източногермански търговски мрежести чанти с кожени дръжки първоначално са били изработени от здрава, нишестена и восъчна памучна прежда (желязна прежда). Преобладавали разноцветните модели. Носещата им способност е била подобрена чрез използване на мрежи, изработвани от полиамиди. Тези мрежести чанти за пазаруване от 70-те години са били много здрави и невероятно разтегливи. Една такава чанта е побирала до 12 бутилки бира.

Гражданите на ГДР са ги използвали при пазаруване, поради това, че могат да се побират лесно в друга чанта, а и защото в търговските обекти е имало недостатъчен брой найлонови торбички.

Мрежестите пазарски чанти са били многократно използвани и продължително употребявани. Употребата им в ГДР остава до края на 80-те години, въпреки появата на найлонови торбички в универсалните магазини. Цветната мрежеста чанта за пазаруване се превръща в израз на Ostalgie (съчетание от немските думи за „Изток“ и „Носталгия“). Тази носталгия е предизвикана от това, че след обединението на Германия всички източоногермански продукти изчезват от пазара и са заменени от западни продукти.

Първоначално мрежеста чанта с подобряване на носимоспособността е използвана също и в Западна Германия. Но до края 70-те години на миналия век, найлоновата торбичка в западногерманските супермаркети изцяло измества мрежестата пазарска чанта.

В Западна Европа мрежестата пазарска чанта има няколко пика на популярност, които са през 60-те и 80-те години. В западните страни мрежестата чанта, изплетена от естествени конци, се позиционира като екологичен продукт за многократна употреба (цената през 2014 г. може да достигне десетки евро за артикул), но не е често срещана.

Тъй като найлоновите торбички биват забранени поради съображения за опазване на околната среда в някои страни като Китай, Бангладеш и големи части от Източна Африка, мрежестата пазарска чанта вече се използва по-често и по-широко.