Думата „ваночка“ (чеш. vánočka) произлиза от чешката дума „Ваноце“ (чеш. Vánoce), която означава „Коледа“.

Печивото ваночка се прави от брашно, мляко, яйца, мая, масло, стафиди, ванилия, бадеми, захар и сол.

Ваночка се прави от три плитки, една от друга по-малки, които са подредени едиа върху друга; това понякога се тълкува като груба скулптура на бебето Исус, увито в плат и легнало в ясла.

Това печиво има репутацията на трудно за приготвяне и в много домове традициите за направата му са обвързани със суеверия или определени обичаи. Когато правите ваночка, се казва, че мислите за всички, които са ви скъпи. Друг обичай е да се избягва докосването му с метал. И накрая, човекът, който приготвя ваночка, трябва да скочи отдолу нагоре, докато тестото втасва.

Популярна комбинация при консумация на ваночка е например масло, мед, сладко, мармалад, нутела и други подобни.

Произвежда се и диетична ваночка – т.нар. Dia. Ваночките се разделят и според използваната мазнина или масло в тестото. Тестото за маслена ваночка е „по-тежко“ и затова при печенето трябва да се използва повече мая. Такава ваночка обикновено е по-ниска, има по-плътна трохичка, но е значително по-добра на вкус.

_{Ваночка преди изпичане}

Печивото ваночка е предшествано от хляб или специална питка, изпичани само по Коледа. Ваночка става неразделна част от трапезата на Бъдни вечер през Средновековието (тогава е наричана „calta“ или „húska“).

В многоетническата система на Хабсбургите „wánočka“ или „štědrowka“ се свързвала не само с неизчерпаемо количество праностик, но и с дарбата на бедните и коледарите. Запазените имена варират в зависимост от местната традиция. За разлика от термина calta, който се е запазил в редица разговорни форми (calda, calatka, caletka, caltička, calenka, celetka, caltlík, calapanda, calapina и calapatina) и housce, чието значение постепенно се е изместило към ежедневните сладкиши, ваночка (плетена и неплетена) се превръща в синоним на Коледа.

В Чешката република често се използва думата „vánočka“ , в Бохемия също и „houska“, в полския град Кродзко – „husce“, в Южна Бохемия и Домажлице – „calta“, в западната част на Североизточна Бохемия и в Требич – „štědrovnicí“ ( също и „štědrovkou“ ).

В определена част от района на Литомишъл се използва израза плетенице, чиито словообразуващи варианти могат да бъдат открити и в Моравия. Термините „štrucle“, „štrycle“ и „trucle“ често се появяват в Силезия и Моравия. В Словакия се използва думата „vianočka“. В немскоговорящите страни се използват имената „Weihnachtsstriezel“,„Prager Striezel“ (също „Striezel“, „Striezeln“) или „böhmischer Weihnachtsstriezel“.

_{Кралският град Прага през 1793 г., в средата мъжка фигура с печиво (калта) , носено на дъска.}

Най-важният източник, който дава образа на Бъдни вечер и Коледа в края на Средновековието в Бохемия и Моравия, е латинският трактат „Largi, seu Colledae historia“ (Бъдни вечер или историята на коледарите), написан през 1426 г. от чешкия монах и теолог от манастира Бржевнов Ян от Холешов и публикуван през 1761 г. в град Оломоуц от френския премонстратиан А. Теодор Фасо.

Ян от Холешов описва голям бял хляб във формата на плитка. Под голям бял хляб той вероятно е имал предвид сладкиш (хляб), който на древен чешки се е наричал „калта“ и плетен бял хляб с удължена форма (може би подобен на печивото ваночка).

Произходът на взаимните дарове е обяснен от Ян от Холешов като напомняне за спомена за изпращането на „небесния дар“ - Исус Христос. В своя трактат той описва изпращането на коледни подаръци един на друг чрез пратеници по двойки. Колачи, калти, ваночки, плетеници, цариградско грозде, струкли се появяват също и по време на годишните дажби на благородниците, пребендите (вид бенефикация) на манастирите или по време на коледните песни. Владетелите, управителите, свещениците и чиновниците също са получавали такива подаръци.

Бъдни вечер през XIX век донася със себе си свещено спокойствие. Още от утринта се спазвал строг пост и спазване на народните обичаи, по време на което специално внимание е било отделяно на печенето на ваночка. Ако ваночката изгаряла или потъмнявала леко, се е вярвало, че някой от семейството ще се разболее през следващата година. Къшей ваночка и хляб са се завързвали на нож, след това са забождали ножа в рамката на иконата или в масата, на която са били поставени яслички, като ножът е бил оставян така по време на коледните празници. Ако ножът ръждяса, това означавало, че ще има липса на урожай на ръжта и пшеницата.

_{Традиционна коледна украса в музея на открито в град Пршеров над Лабем, Чехия.}

Любопитни факти

Списанието "Mittheilungen des Nordböhmischen Excursions-Clubs" публикува през 1893 г., че хлебарят Константин Венцел от Красна Липа е изпекъл огромна коледна ваночка (немски "Riesenstriezel") през 1867 г. Тя е била дълга 8¾ локте, с тегло 8 цента и 25 либера. Той я показва по Коледа в продължение на осем дни и я продава парче по парче в хана „Zur Stadt Prag“.

Голяма ваночка извън коледния период е била получена от скаутите през 1933 година. Триметровата ваночка на IV световно скаутско джамборе в Йедлова (Гьодьольо), Унгария, през лятото на 1933 г. е донесена от състезателя в конкурса Бохумил Турек от Прага.

По време на Първата Чехословашка република (1918-1938) Антонин Шорм заявява в Чешкия младежки вестник за образование, забавления и инструкции „Кученце“, че истинският модел на „ваночка“ и други коледни сладкиши е арабската цифра 8, която има формата на навита змия, която яде опашката си. Хоризонтално поставената цифра осем представлява знак за безкрайност и по този начин, според формата си, сладкишите са символизирали вечността.

Традицията да се пекат ваночки е жива дори през XXI век. Сладкишите ваночки се пекат в пекарни и домакинства, но продажбата им през цялата година ги лишава от изключителността им на коледни сладкиши. Домашно приготвената ваночка, често базирана на стари и наследени рецепти, е много по-ценена. Докато преди Втората световна война печивото ваночка е било част от вечерята на Бъдни вечер, постепенно се е превърнало в обикновен сладкиш, консумиран основно за закуска.

През декември 2013 г. екипът от хлебопроизводители на пекарна Пенам в град Ческе Будейовице изпичат ваночка с дължина 8 метра, ширина 28 сантиметра и тегло 61 кг. Изплетена е от девет плитки с дължина около двадесет метра. Пекарите я оплитат за 35 минути. Кулинарното произведение е било изложено на Стария градски площад в Прага.