Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update




ВАНОЧКА – СЛАДКИЯТ КОЛЕДЕН ХЛЯБ

08.12.2020
Ваночка

Ваночка е вид чешки сладък хляб, който е много популярен и в Словакия, Австрия, Швейцария и Германия. Консумира се най-вече като ястие от празничната трапеза на Рождество Христово.

Думата „ваночка“ (чеш. vánočka) произлиза от чешката дума „Ваноце“ (чеш. Vánoce), която означава „Коледа“.

Печивото ваночка се прави от брашно, мляко, яйца, мая, масло, стафиди, ванилия, бадеми, захар и сол.

Ваночка се прави от три плитки, една от друга по-малки, които са подредени едиа върху друга; това понякога се тълкува като груба скулптура на бебето Исус, увито в плат и легнало в ясла.

Това печиво има репутацията на трудно за приготвяне и в много домове традициите за направата му са обвързани със суеверия или определени обичаи. Когато правите ваночка, се казва, че мислите за всички, които са ви скъпи. Друг обичай е да се избягва докосването му с метал. И накрая, човекът, който приготвя ваночка, трябва да скочи отдолу нагоре, докато тестото втасва.

Популярна комбинация при консумация на ваночка е например масло, мед, сладко, мармалад, нутела и други подобни.

Произвежда се и диетична ваночка – т.нар. Dia. Ваночките се разделят и според използваната мазнина или масло в тестото. Тестото за маслена ваночка е „по-тежко“ и затова при печенето трябва да се използва повече мая. Такава ваночка обикновено е по-ниска, има по-плътна трохичка, но е значително по-добра на вкус.

Ваночка преди изпичане

Печивото ваночка е предшествано от хляб или специална питка, изпичани само по Коледа. Ваночка става неразделна част от трапезата на Бъдни вечер през Средновековието (тогава е наричана „calta“ или „húska“).

В многоетническата система на Хабсбургите „wánočka“ или „štědrowka“ се свързвала не само с неизчерпаемо количество праностик, но и с дарбата на бедните и коледарите. Запазените имена варират в зависимост от местната традиция. За разлика от термина calta, който се е запазил в редица разговорни форми (calda, calatka, caletka, caltička, calenka, celetka, caltlík, calapanda, calapina и calapatina) и housce, чието значение постепенно се е изместило към ежедневните сладкиши, ваночка (плетена и неплетена) се превръща в синоним на Коледа.

В Чешката република често се използва думата „vánočka“ , в Бохемия също и „houska“, в полския град Кродзко – „husce“, в Южна Бохемия и Домажлице – „calta“, в западната част на Североизточна Бохемия и в Требич – „štědrovnicí“ ( също и „štědrovkou“ ).

В определена част от района на Литомишъл се използва израза плетенице, чиито словообразуващи варианти могат да бъдат открити и в Моравия. Термините „štrucle“, „štrycle“ и „trucle“ често се появяват в Силезия и Моравия. В Словакия се използва думата „vianočka“. В немскоговорящите страни се използват имената „Weihnachtsstriezel“,„Prager Striezel“ (също „Striezel“, „Striezeln“) или „böhmischer Weihnachtsstriezel“.

Кралският град Прага през 1793 г., в средата мъжка фигура с печиво (калта) , носено на дъска.

Най-важният източник, който дава образа на Бъдни вечер и Коледа в края на Средновековието в Бохемия и Моравия, е латинският трактат „Largi, seu Colledae historia“ (Бъдни вечер или историята на коледарите), написан през 1426 г. от чешкия монах и теолог от манастира Бржевнов Ян от Холешов и публикуван през 1761 г. в град Оломоуц от френския премонстратиан А. Теодор Фасо.

Ян от Холешов описва голям бял хляб във формата на плитка. Под голям бял хляб той вероятно е имал предвид сладкиш (хляб), който на древен чешки се е наричал „калта“ и плетен бял хляб с удължена форма (може би подобен на печивото ваночка).

Произходът на взаимните дарове е обяснен от Ян от Холешов като напомняне за спомена за изпращането на „небесния дар“ - Исус Христос. В своя трактат той описва изпращането на коледни подаръци един на друг чрез пратеници по двойки. Колачи, калти, ваночки, плетеници, цариградско грозде, струкли се появяват също и по време на годишните дажби на благородниците, пребендите (вид бенефикация) на манастирите или по време на коледните песни. Владетелите, управителите, свещениците и чиновниците също са получавали такива подаръци.

Бъдни вечер през XIX век донася със себе си свещено спокойствие. Още от утринта се спазвал строг пост и спазване на народните обичаи, по време на което специално внимание е било отделяно на печенето на ваночка. Ако ваночката изгаряла или потъмнявала леко, се е вярвало, че някой от семейството ще се разболее през следващата година. Къшей ваночка и хляб са се завързвали на нож, след това са забождали ножа в рамката на иконата или в масата, на която са били поставени яслички, като ножът е бил оставян така по време на коледните празници. Ако ножът ръждяса, това означавало, че ще има липса на урожай на ръжта и пшеницата.

Традиционна коледна украса в музея на открито в град Пршеров над Лабем, Чехия.

Любопитни факти

Списанието "Mittheilungen des Nordböhmischen Excursions-Clubs" публикува през 1893 г., че хлебарят Константин Венцел от Красна Липа е изпекъл огромна коледна ваночка (немски "Riesenstriezel") през 1867 г. Тя е била дълга 8¾ локте, с тегло 8 цента и 25 либера. Той я показва по Коледа в продължение на осем дни и я продава парче по парче в хана „Zur Stadt Prag“.

Голяма ваночка извън коледния период е била получена от скаутите през 1933 година. Триметровата ваночка на IV световно скаутско джамборе в Йедлова (Гьодьольо), Унгария, през лятото на 1933 г. е донесена от състезателя в конкурса Бохумил Турек от Прага.

По време на Първата Чехословашка република (1918-1938) Антонин Шорм заявява в Чешкия младежки вестник за образование, забавления и инструкции „Кученце“, че истинският модел на „ваночка“ и други коледни сладкиши е арабската цифра 8, която има формата на навита змия, която яде опашката си. Хоризонтално поставената цифра осем представлява знак за безкрайност и по този начин, според формата си, сладкишите са символизирали вечността.

Традицията да се пекат ваночки е жива дори през XXI век. Сладкишите ваночки се пекат в пекарни и домакинства, но продажбата им през цялата година ги лишава от изключителността им на коледни сладкиши. Домашно приготвената ваночка, често базирана на стари и наследени рецепти, е много по-ценена. Докато преди Втората световна война печивото ваночка е било част от вечерята на Бъдни вечер, постепенно се е превърнало в обикновен сладкиш, консумиран основно за закуска.

През декември 2013 г. екипът от хлебопроизводители на пекарна Пенам в град Ческе Будейовице изпичат ваночка с дължина 8 метра, ширина 28 сантиметра и тегло 61 кг. Изплетена е от девет плитки с дължина около двадесет метра. Пекарите я оплитат за 35 минути. Кулинарното произведение е било изложено на Стария градски площад в Прага.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |