Практикуването на дневен сън е традиция, която присъства и в Албания, Словения, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Бангладеш, Пакистан, Китай, Тайван, Виетнам, Филипините, Бангладеш, Кипър, Гърция, Индия, Иран, Италия (предимно в южната част на страната), Гърция, Хърватия, Малта, Южна Франция, Близкия изток и Северна Африка.

Испанската дума „сиеста“ (siesta), която означава „дрямка“, както и глаголът sestear идват от латинското hora sexta (буквално - „шестият час“, т.е. „пладне“: за римляните първият час от деня е настъпвал призори). Това е бил следобедът, когато се е прекъсвала работата, за да може човек да си отпочине и възстанови силите си.

Има различни видове сиеста:

Siesta relámpago: трае по-малко от пет минути. Намалява стреса и повишава нивото на жизнената енергия;

Siesta relax: между пет и тридесет минути. Това е най-често срещаният вид и може да се практикува както в седнало, така и легнало положение;

Siesta regia: повече от тридесет минути. Много е ефективна при умора от смяната на часовата зона, причинена от международни пътувания.

Cafè-siesta: състои се от пиене на кафе преди почивка за няколко минути. Комбинацията кафе-почивка може да изглежда парадоксална, но е научно доказано, че тя носи ползи.

Времеви обхват на сиестата:

Гърция - от 14 до 15-17 ч.

Испания ("голяма сиеста") - от 13 до 17 ч.

Италия - от 13 до 15-16 ч.

_{Сиеста на бездомни кучета в Сан Кристобал, Чиапас, щат на Мексико.}

Сиестата има и биологично обяснение. Следобедната дрямка е естествена последица от концентрацията на кръвта след хранене на обяд от нервната система към храносмилателната система, което причинява сънливост. Трябва да се има предвид, че испанският обяд обикновено е по-обилен от тези на други европейци, които обикновено ядат обилно сутрин. Също така, трябва да вземе предвид и естествения биологичен часовник: независимо дали е имало обяд или не, следобедната загуба на енергия е явление, което се появява приблизително 8 часа след събуждането сутрин.

От друга страна, в тропическите земи, колонизирани от Испания, както и в онази част на Испания, която се намира в южната част на Европа, по това време навън е най-горещо и дори животните се връщат в бърлогите си, за да си починат.

Следобедната дрямка е била широко разпространена в Русия и една от причините за неприязънта към Лъже-Дмитрий I (цар на Русия в продължение на няколко месеца през 1605-1606 г., един от тримата претенденти за трона, представящи се за Дмитрий Иванович, най-малкия син на Иван IV Грозни за когото се смята, че умира през 1591 година), е била отказът му да спазва този обичай.

Лекарите препоръчват: „За деца под 5-годишна възраст това е просто необходимо, а за възрастни се препоръчва дрямка, но във всеки случай тя трябва да е кратка. Не повече от 30 минути." Проблемът е, че в повечето страни с широко разпространена сиеста обедните почивки са много по-дълги от тази граница.

Това доказва, че сиеста с продължителност не повече от 30 минути (по-дългата може да наруши естествения биологичен часовник и да причини безсъние през нощта) подобрява здравето като цяло и по-специално кръвообращението, както и предотвратява депресията, повишеното налягане и стреса. Освен това подобрява паметта и учебния процес, допринася за удължаване на работоспособността.

Историята на сиестата датира от различни времена в различни страни. Земеделците се стремели да прекарат времето по пладне на сянка, да обядват със семействата си, като предпочитали да работят вечер, когато е по-хладно. Общата сиеста обаче влиза в конфликт с фиксираното работно време във фабриките и при други професии. Тъй като хиляди заети хора се прибирали вкъщи по обяд, са възниквали големи задръствания. След испанската гражданска война, когато бедността принуждава много испанци да работят на повече работни места с нередовно работно време, хората са използвали сиестата, за да се преместят на друго работно място.

Обикновено обядът в Испания започва в 14:00, а възможната последваща сиеста може да продължи до около 17 или 18:00 часа (често много по-късно през лятото, отколкото през зимата). Поради това, много компании в Испания затварят между 14:00 и 17:00. Тази дълга почивка служи за прибиране вкъщи за обяд и евентуално за сиеста преди да започне действителният следобед (около 17:30 до 21:00). Много хора, които не са испанци погрешно смятат, че думата сиеста се отнася до дългата обедна почивка като цяло.

В съвременна Испания обедната дрямка през работната седмица до голяма степен е изоставена сред възрастното работещо население. Според проучване от 2009 г. 16,2% от анкетираните испанци твърдят, че подремват "ежедневно", докато 22% го правят "понякога", 3,2% "само през уикендите", а останалата част, 58,6%, "никога".

Делът на тези, които твърдят, че дремят всеки ден, е намалял със 7 процента в сравнение с предишна анкета през 1998 г. Близо три четвърти от тези, които вземат сиеста, твърдят, че правят това на дивана, а не на леглото. Този навик е по-вероятно сред възрастните хора или през лятната ваканция, за да се избегнат високите температури през деня и да се удължи социалният живот до по-хладните късни вечери и нощи.

Англоезичните медии често свързват сиестата с двучасовата обедна почивка, характерна за испанското работно време, въпреки че работещото население е по-малко вероятно да има време за сиеста и двете събития не са непременно свързани. Всъщност средният испанец работи по-дълго от почти всичките си европейски колеги (обикновено 11-часови дни, от 9:00 до 20:00).

_{Дрямка върху мотоциклет във Виетнам.}

Физикът Алберт Айнщайн възхвалявал сиестата, а министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил, който научава обичая в Куба, го е практикувал ентусиазирано, което довело до това, че сътрудниците му били изтощени, когато го видели толкова свеж в два часа през нощта и желаещ да работи повече, през дните на Втората световна война.

Един от най-видните испански писатели на 20-ти век, носителят на Нобелова награда Камило Хосе Чела със свойствения му сарказъм е възпявал и се е радвал на такъв чисто испански обичай, какъвто е сиестата. Този романист казва за следобедната дрямка, че тя трябва да се спазва „заедно с пижама, молитва и нощно гърне“.

Краткият дневен сън намалява смъртността от сърдечно-съдови заболявания, особено сред младите мъже, а също така влияе върху дневния профил на кръвното налягане.

Дрямката преди ядене е известна като овенова дрямка, а също и каноническа.

В Канада някои хотели и мотели рекламират тарифи за "дрямка" за заетост на стая за няколко часа.

В Съединените щати, Обединеното кралство и други страни, краткият сън е наричан „енергийна дрямка“, термин, измислен от социалния психолог от университета Корнел Джеймс Маас и признат от други учени изследователи като Сара Медник, както и в популярната преса.

Сиеста се практикува и в някои все още по-студени региони, като Патагония - природогеографска област, разположена в южната част на Южна Америка, почти изцяло на територията на Аржентина и отчасти на територията на Чили.

Във фермите в селските райони на Норвегия фермерите традиционно се събуждат рано, за да се грижат за добитъка си. Това е последвано от ранна обедна почивка, след която се подремва от два до три часа.

Следобедната дрямка е била обичай в Русия, като немският пътешественник, географ, ориенталист, историк, математик и физик Адам Олеариус заявява, че такъв е „обичаят на Страната, където сънят е толкова необходим след вечеря, колкото и през нощта“.

Вземането на дълга обедна почивка, включително дрямка, е често срещано в редица средиземноморски, тропически и субтропични страни. Вестник Вашингтон Пост от 13 февруари 2007 г. подробно докладва за проучвания в Гърция, които показват, че тези, които практикуват следобедна дрямка, имат по-малък риск от инфаркт.

В Италия сиестата се нарича рипозо в Северна Италия и pennichella или pisolino в Южна Италия. Много музеи, църкви и магазини се затварят по обяд (от 12:00 до 13:30 до 14:30 до 16:00), така че работещите в тях да могат да се приберат вкъщи за обяд, а понякога и за дрямка през най-горещите часове на деня.

В Далмация (регион на Хърватия) сиестата е наричана pižòlot.

„Животът на Карл Велики“ от франкският историк Айнхард описва летните сиести на императора: „През лятото, след обяд, той ядеше малко плодове и пиеше още едно питие; след това сваляше обувките си и се събличаше напълно, както правеше през нощта, и почиваше за два или три часа.“

Индия има култура на дрямките след обяд, която намалява поради нахлуването на западна организация на труда. Йога се застъпва за малка дрямка след обяд. Нарича се "Вам-Кукши "(буквално, легнал от лявата страна). Лежането от лявата страна предлага ползи за храносмилането и предотвратяване на стомашна рефлуксна болест.

_{Мъже спят през деня в град Ла Коруня, Испания}

Шампионат по Сиеста

От 14 до 23 октомври 2010 г. се провежда I Национален шампионат по сиеста (I Campeonato Nacional de Siesta) в търговския център Islazul, разположен в квартал Карабанчел в Мадрид. Инициатор на състезанието е обществената организация Национална асоциация на приятелите на Сиестата (Asociación Nacional de Amigos de la Siesta), която популяризира испанската традиция на следобедната дрямка и се застъпва за нейното запазване в условия на постоянно ускоряване на ритъма на живот.

В шампионата участват 360 души (петима кандидати във всеки от осем дневни кръга с продължителност двадесет минути). Победителят е 62-годишният еквадорец Педро Сория Лопес, който има най-много точки по редица показатели. Съдиите отчитат по-специално скоростта на заспиване (определяна от лекаря според показанията на пулсомера), продължителността на съня на шумно, претъпкано място, оригиналността или ефектността на позицията за сън, наличието и силата на хъркането. Силата на хъркането на „Кралят на сиестата“ е достигнала 70 децибела. Шампионът спечелва награда от хиляда евро.