Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






НАЙ-ДЪЛГАТА ПЕШЕХОДНА УЛИЦА В ЕВРОПА

17.11.2020
Централният площад на Пловдив, откъдето започва "Главната".
Фотография: Ивайло Лазаров

Главната улица в Пловдив се простира от площад „Централен“ до Новотел „Пловдив” и има пешеходно трасе от 1750 м – най-дългото на територията на Стария континет.

Централната улица в Пловдив, обикновено наричана „Главната“, става най-дългата улица за пешеходци в Европа през 2015 г. , когато е забранено движението на автомобили край Джумая джамия и по ул. "Райко Даскалов".

Дo тoзи мoмeнт най-дългата пешеходна зона на Европа се е намирала в Koпeнxaгeн, столицата на Дания - 1500 мeтpa. Toвa място e paйoнът Cтpьoгeт, известен със своите четири yлици, предназначени зa пазаруване и paзxoдĸи.

„Главната“, определяна като една от забележителностите на Пловдив, се състои се от улица „Княз Александър I Батенберг“ (т. нар. Бяла или Голяма Главна), а след нея се намира улица „Райко Даскалов“ (известна като Долната или Малката Главна).

Голяма част от къщите по „Главната“ днес са паметници на културата, строени в началото на XX век.
Фотография: Ивайло Лазаров


Пешеходната зона започва от площад „Централен“ при хотел „Тримонциум“, Централната поща, Римския форум и Цар Симеоновата градина, преминава покрай площад „Стефан Стамболов“, Античния Римски стадион и достига до Джумая джамия, издигаща се на площад „Джумая“. Оттам има разклонения към Стария град към квартал Капана, а Малката Главна продължава покрай сградата на бившите Централни хали (сега търговски център „Хали“), преминава през подлеза на „Аптека Марица“ и завършва под формата на закрит пешеходен мост, свързващ двата бряга на река Марица. Продължението на улицата от северната страна на реката се нарича „Васил Левски“.

Паметник на Мильо (Михаил Димитров Тодоров) – местен чешит, слабоумен добряк, който през втората половина на XX век се превръща в част от градския фолклор.
Фотография: Ивайло Лазаров


Голяма част от къщите по „Главната“ днес са паметници на културата, строени в началото на XX век. Архитектурата им съчетава елементи на класицизъм, сецесион и постмодернизъм. Една от емблематичните сгради е хотел „Молле“ (по-късно преименуван на хотел Република), построена през 1911 г. по проект на Мариано Пернигони – италиански архитект с важен принос за изграждането на съвременния архитектурен облик на Пловдив.

В продължение на няколко века главната улица на Пловдив се е простирала от площад „Джумаята“ до единствения за времето си мост над река Марица. Наричала се е Узун чаршия –думата „узун“ означава дълъг, дълга, а „чаршия“ – централна улица в град или търговска улица.

През ХVІІ век Евлия Челеби – османски пътешественик, пътеписец, поет и историк, я описва като улица с настилка, съставена от големи камъни, заобиколена от 880 дюкяна. Според впечатленията на френският икономист Жером-Адолф Бланки, посетил Пловдив през 1841 г., чаршията е била осеяна с животински трупове, месарски остатъци и други отпадъци. Нестабилни едноетажни и двуетажни дюкяни са закривали масивните сгради от двете страни на улицата и стеснявали и затруднявали разминаването на каруците по нея.

Подобна е била обстановката и на площад „Джумаята“ до края на 1878 г., когато дюкяните биват премахнати и площадът приема днешните си размери. През същата година по време на управлението на първия пловдивски кмет Костаки Пеев старите натрошени камъни са заменени с калдъръм.

Площад „Джумаята“ и част от античният Римски стадион.
Фотография: Ивайло Лазаров


През 1900 г. е извършено първото павиране на главната улица. Паветата обаче били дълги и разположени успоредно на тротоарите, а железните шини на каруците разрушавали паважната настилка, което налагало чести ремонти. Впоследствие калдълъмът бива заменен с малки сиенитни павета.

През 90-те години на ХІХ век търговската чаршия постепенно се разширява в посока железопътната гара, поради което става известна като „Главна Станционна“, тъй като водела към Станцията (жп-гарата). „Главната“ вече се разпростирала до Аладжа джамия (съборена през 20-те години) която се намирала срещу сградата на община Пловдив.

Според градоустройствения план от 1896 г., изготвен от архитектът на Пловдив – чешкия инженер и строител Йосиф Шнитер, централната улица е трябвало да се простира от Цар Симеоновата градина до моста на Марица, като подобно на европейските образци нейната ширина трябвало да бъде 50 м. След редица спорове Шнитер е принуден да промени ширината на главната улица от 16 м от Цар Симеоновата градина до площад „Джумая“ и 12 м до моста на Марица.

През 1922 г., започва преустрояване на централната улица на Пловдив, след което тя придобива европейски облик.

Допреди няколко десетилетия по главната улица на града под тепетата са се движели тролейбуси, автомобили и файтони, а някои от най-големите пловдивски забележителности били скрити под улиците. Пример за това е Античния Римски стадион, който е разкрит през 1970 г., а преди това върху него се намирал площад „Джумая”. До 1990 г. пешеходната улица се е казвала "Васил Коларов".

Макет на античният Римски стадион, пресъздаващ древното съоръжение, което в момента лежи под централната улица на Пловдив.
Фотография: Ивайло Лазаров



 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |