Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ПЪРВИЯТ МОДЕРЕН АРХИТЕКТ НА ПЛОВДИВ

13.11.2020
Проектираната от Шнитер сграда на Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия).

Основата на съвременния облик на град Пловдив е дадена от Йозеф Вацлав Шнитер - чешки архитект, инженер, геодезист и строител, прекарал по-голямата част от живота си в България, където е известен като Йосиф Шнитер.

Йосиф Шнитер е роден 16 октомври 1852 г. град Нови Биджов, Австрийска империя (днес в Краловохрадецкия край на Чешката република), в семейство на архитекти и инженери, католици по вероизповедание. След гимназията постъпва във Виенския технологичен университет, където учи в строителния факултет. Точно преди да завърши училище, той заминава за Русия през 1876 г., за да избегне преследване за участие в тайна общност, стремяща се към независимост на чешката нация. Той реализира първите си проекти в Москва, където работи в отдела за техническо планиране и където през май 1877 г. приема православието.

Когато избухва Руско-турската война, Шнитер се явява доброволец в Инженерните войски. По време на обсадата на Плевен той командва укрепителните работи в града, където в качеството си на инженер, строи понтонни мостове и фортификационни съоръжения. Там бива ранен.

Като признание за заслугите му, Шнитер получава наградно оръжие - сабя от руския генерал Едуард Тотлебен. След това е преместен в Пловдив и остава там след сключването на Санстефанския мирен договор.

Йосиф Шнитер, 1900 г.

Малко след демобилизацията му е назначен за регионален инженер и ръководител на техническия отдел в Пловдив, който става столица на Източна Румелия – автономна провинция на Османската империя. През годините 1878 - 1885 той проектира и изгражда предимно обществени, но и частни сгради; например неоренесансовото Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия), гимназията в Сопот, камбанарията на църквата „Света Богородица“ (1880 – 1881) – катедралният храм на Пловдивската епархия, „Свети Георги Победоносец“ (1881 – 1883) (в квартал Мараша), сградата на префектурата, къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, Христо Гендов – т. нар. барон Гендович и др.

Йосиф Шнитер участва активно в събитията около Съединението на Източна Румелия с Княжество България, като ръководи изграждането на укрепления на българо-турската граница. След последвалото избухване на сръбско-българската война той участва в нея като доброволец и ръководи различни укрепителни работи. След завръщането си от войната в Пловдив е назначен за „градски архитект, инженер и геодезист“.

Отново практикува – негово дело са гимназията в Асеновград, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, хотелите „Метропол“ и „Родопи“. В допълнение към регулационния план, Шнитер изпълнява строежи в и около Пловдив, като къщите на И. Герджиков, И. Андонов, семейство Свещарови, жилищна сграда С. Куюмджиана търговската къща на Й. Гаврилов, къщите на К. Йованович, К. Найденович, църква „Успение Богородично“ в Батак.

Къщата на Драган Манчов

От къщата на ул. „4-ти януари” срещу баня „Старинна” в Пловдив, собственост на Иван Личев – борец за национално освобождение, проектирана от Шнитер, писателят Алеко Константинов поема към кончината си – по пътя край село Радилово, където е убит по погрешка след устроена засада.

През 1889 – 1891 г. Шнитер трасира новия водопровод от Дермен дере (село Първенец) до Пловдив. Проектира и ръководи строежите на Търговската къща „Орозди Баг“ (днешната „Хебросбанк“ АД) на Главната улица - първата сграда със стоманобетон в България, сградата на Техническия отдел на самата Пловдивска община, камбанарията на църквата „Св. Петка“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“, къщата, в която е живял писателят Иван Вазов, сградата на ул. "Райко Даскалов" 1 - днес туристически информационен център, къщата на ул. „4-ти януари” срещу баня „Старинна” в Пловдив, къщата на Кудоглу на ул. „Гладстон” 12.

Църквата „Св. Богородица“

Основната и най-обширна работа на Йосиф Шнитер е изготвянето на модерен градоустройствен план на Пловдив. За целите на планирането той построява специален дървен павилион с диаметър 8,5 м. в градския парк. Преди да се пристъпи към самата регулация, е било необходимо да се изгради кадастрална основа за целия град. Той извършва голяма част от геодезическото заснемане със своите асистенти през нощта с помощта на фенерчета, така че работата да не може да бъде възпрепятствана от местните любопитни хора.

Шнитер разработва кадастралната основа на Пловдив след година и половина (1888-89) и веднага пристъпва към самата регулация. За плана той използва двоен картон с размери 6 х 7 м, поставен на пода на павилиона. Шнитер работи, обут в бели вълнени чорапи, за да предотврати повреда, чертаейки дълги часове. Той завършва плана в мащаб 1:500 през 1891 г., но веднага среща опозиция от градския съвет, който не се съгласява с някои от предложенията му и е принуден да преработи някои части. Планът е одобрен едва през 1896 г. и десет години по-късно е отпечатан в мащаб 1: 5000.

При изготвянето на плана Шнитер се опитва да запази уникалността на града. Когато регулира съществуващите части, той следва максимално оригиналната структура, като се опитва да я променя възможно най-малко. Той подхожда към новопредложените части в съвременния дух на европейските градове, но винаги взема предвид уникалните природни дадености, историческото и археологическото наследство на града (чиято история датира от 6000 г. пр. н. е.).

Шнитер проектира уникална система, ориентирана според четирите посоки на света и образуваща отличителен кръг на града. Планът включва регулиране на река Марица и дизайн на градските зелени площи, в което участва швейцарският ландшафтен архитект Люсиен Шевалас. Регулационният план е утвърден с княжески указ през 1896 година.

План на град Пловдив, изготвен от архитект Йосиф Шнитер в мащаб 1:5000. Източник: ДА „Архиви“

Според плана главната улица на Пловдив, днешната улица „Княз „Княз Александър I Батенберг“, е трябвало да се простира от Цар Симеоновата градина до моста на Марица и да бъде широка 54 метра. Шнитер обаче бива убеден от Общинския съвет да я стесни до ширина от 16 м.

На 30 април 1905 г. Йосиф Шнитер приема българско поданство.

По време на работата си в Пловдив той е уволняван общо 18 пъти.

Негов приятел е бил Антон Безеншек, словенски лингвист и учител, живял в Пловдив двадесет години. Съпругата на Йосиф Шнитер Елизабет е баварка с аристократичен произход. На връщане от Константинопол тя се отбива в Пловдив при Антон Безеншек. Излиза на терасата, за да изтърси покривката. Отдолу минава Йосиф Шнитер, яхнал своя бял кон. И тя неволно изтърсва трохите върху главата му. Шнитер бързо поглежда нагоре. И така започва тяхната любов. Сключват брак, а Безеншек им става кум – тъкмо затова те кръщават на него най-малкия си син - Антон. Йосиф, Ханс и Елиза са другите деца на семейство Шнитер.

През 1911 г. Шнитер проектира нова градска водоснабдителна мрежа. По време на Балканските войни той отново се включва в инженерните войски. През 1914 г. ръководи възстановяването на Пловдивския водопровод. В продължение на три денонощия прекарва във водите на Храбринската река, край авариралия водопровод, поради което се разболява от пневмония и на 9 май 1914 г. умира.

Погребан е тържествено в Централните пловдивски гробища. През 1932 г. по молба на сина му Йосиф Шнитер, общинският съвет в Пловдив решава да премести гроба на инж. архитект Йосиф Шнитер в гробно поле първа категория.

С Решение № 427, взето с Протокол № 20 от 09.11.2006 г. на Общински съвет – Пловдив за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив Йосиф Шнитер е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

Личният му архив се съхранява във фонд 1190К в Държавен архив – Пловдив. Той се състои от 74 архивни единици от периода 1882 – 1997 година.

Йосиф Шнитер не е имал своя къща - живял е под наем, сменял квартира след квартира. След смъртта му жена му остава да живее с децата им в Пловдив. Децата растат в недоимък, защото съпругата на Шнитер получава оскъдна вдовишка пенсия.

През 1937 г., когато се навършват 25 г. от смъртта на Шнитер, градските власти именуват малка улица в Пловдив на него.

През 2012 г. е открит негов паметник, дело на скулптура Цвятко Сиромашки, намиращ се в градинката на площад “22 септември” на Гроздовия пазар, недалеч от улица „Йосиф Шнитер“.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |