Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ПЪРВИЯТ МОДЕРЕН АРХИТЕКТ НА ПЛОВДИВ

13.11.2020
Проектираната от Шнитер сграда на Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия).

Основата на съвременния облик на град Пловдив е дадена от Йозеф Вацлав Шнитер - чешки архитект, инженер, геодезист и строител, прекарал по-голямата част от живота си в България, където е известен като Йосиф Шнитер.

Йосиф Шнитер е роден 16 октомври 1852 г. град Нови Биджов, Австрийска империя (днес в Краловохрадецкия край на Чешката република), в семейство на архитекти и инженери, католици по вероизповедание. След гимназията постъпва във Виенския технологичен университет, където учи в строителния факултет. Точно преди да завърши училище, той заминава за Русия през 1876 г., за да избегне преследване за участие в тайна общност, стремяща се към независимост на чешката нация. Той реализира първите си проекти в Москва, където работи в отдела за техническо планиране и където през май 1877 г. приема православието.

Когато избухва Руско-турската война, Шнитер се явява доброволец в Инженерните войски. По време на обсадата на Плевен той командва укрепителните работи в града, където в качеството си на инженер, строи понтонни мостове и фортификационни съоръжения. Там бива ранен.

Като признание за заслугите му, Шнитер получава наградно оръжие - сабя от руския генерал Едуард Тотлебен. След това е преместен в Пловдив и остава там след сключването на Санстефанския мирен договор.

Йосиф Шнитер, 1900 г.

Малко след демобилизацията му е назначен за регионален инженер и ръководител на техническия отдел в Пловдив, който става столица на Източна Румелия – автономна провинция на Османската империя. През годините 1878 - 1885 той проектира и изгражда предимно обществени, но и частни сгради; например неоренесансовото Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия), гимназията в Сопот, камбанарията на църквата „Света Богородица“ (1880 – 1881) – катедралният храм на Пловдивската епархия, „Свети Георги Победоносец“ (1881 – 1883) (в квартал Мараша), сградата на префектурата, къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, Христо Гендов – т. нар. барон Гендович и др.

Йосиф Шнитер участва активно в събитията около Съединението на Източна Румелия с Княжество България, като ръководи изграждането на укрепления на българо-турската граница. След последвалото избухване на сръбско-българската война той участва в нея като доброволец и ръководи различни укрепителни работи. След завръщането си от войната в Пловдив е назначен за „градски архитект, инженер и геодезист“.

Отново практикува – негово дело са гимназията в Асеновград, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, хотелите „Метропол“ и „Родопи“. В допълнение към регулационния план, Шнитер изпълнява строежи в и около Пловдив, като къщите на И. Герджиков, И. Андонов, семейство Свещарови, жилищна сграда С. Куюмджиана търговската къща на Й. Гаврилов, къщите на К. Йованович, К. Найденович, църква „Успение Богородично“ в Батак.

Къщата на Драган Манчов

От къщата на ул. „4-ти януари” срещу баня „Старинна” в Пловдив, собственост на Иван Личев – борец за национално освобождение, проектирана от Шнитер, писателят Алеко Константинов поема към кончината си – по пътя край село Радилово, където е убит по погрешка след устроена засада.

През 1889 – 1891 г. Шнитер трасира новия водопровод от Дермен дере (село Първенец) до Пловдив. Проектира и ръководи строежите на Търговската къща „Орозди Баг“ (днешната „Хебросбанк“ АД) на Главната улица - първата сграда със стоманобетон в България, сградата на Техническия отдел на самата Пловдивска община, камбанарията на църквата „Св. Петка“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“, къщата, в която е живял писателят Иван Вазов, сградата на ул. "Райко Даскалов" 1 - днес туристически информационен център, къщата на ул. „4-ти януари” срещу баня „Старинна” в Пловдив, къщата на Кудоглу на ул. „Гладстон” 12.

Църквата „Св. Богородица“

Основната и най-обширна работа на Йосиф Шнитер е изготвянето на модерен градоустройствен план на Пловдив. За целите на планирането той построява специален дървен павилион с диаметър 8,5 м. в градския парк. Преди да се пристъпи към самата регулация, е било необходимо да се изгради кадастрална основа за целия град. Той извършва голяма част от геодезическото заснемане със своите асистенти през нощта с помощта на фенерчета, така че работата да не може да бъде възпрепятствана от местните любопитни хора.

Шнитер разработва кадастралната основа на Пловдив след година и половина (1888-89) и веднага пристъпва към самата регулация. За плана той използва двоен картон с размери 6 х 7 м, поставен на пода на павилиона. Шнитер работи, обут в бели вълнени чорапи, за да предотврати повреда, чертаейки дълги часове. Той завършва плана в мащаб 1:500 през 1891 г., но веднага среща опозиция от градския съвет, който не се съгласява с някои от предложенията му и е принуден да преработи някои части. Планът е одобрен едва през 1896 г. и десет години по-късно е отпечатан в мащаб 1: 5000.

При изготвянето на плана Шнитер се опитва да запази уникалността на града. Когато регулира съществуващите части, той следва максимално оригиналната структура, като се опитва да я променя възможно най-малко. Той подхожда към новопредложените части в съвременния дух на европейските градове, но винаги взема предвид уникалните природни дадености, историческото и археологическото наследство на града (чиято история датира от 6000 г. пр. н. е.).

Шнитер проектира уникална система, ориентирана според четирите посоки на света и образуваща отличителен кръг на града. Планът включва регулиране на река Марица и дизайн на градските зелени площи, в което участва швейцарският ландшафтен архитект Люсиен Шевалас. Регулационният план е утвърден с княжески указ през 1896 година.

План на град Пловдив, изготвен от архитект Йосиф Шнитер в мащаб 1:5000. Източник: ДА „Архиви“

Според плана главната улица на Пловдив, днешната улица „Княз „Княз Александър I Батенберг“, е трябвало да се простира от Цар Симеоновата градина до моста на Марица и да бъде широка 54 метра. Шнитер обаче бива убеден от Общинския съвет да я стесни до ширина от 16 м.

На 30 април 1905 г. Йосиф Шнитер приема българско поданство.

По време на работата си в Пловдив той е уволняван общо 18 пъти.

Негов приятел е бил Антон Безеншек, словенски лингвист и учител, живял в Пловдив двадесет години. Съпругата на Йосиф Шнитер Елизабет е баварка с аристократичен произход. На връщане от Константинопол тя се отбива в Пловдив при Антон Безеншек. Излиза на терасата, за да изтърси покривката. Отдолу минава Йосиф Шнитер, яхнал своя бял кон. И тя неволно изтърсва трохите върху главата му. Шнитер бързо поглежда нагоре. И така започва тяхната любов. Сключват брак, а Безеншек им става кум – тъкмо затова те кръщават на него най-малкия си син - Антон. Йосиф, Ханс и Елиза са другите деца на семейство Шнитер.

През 1911 г. Шнитер проектира нова градска водоснабдителна мрежа. По време на Балканските войни той отново се включва в инженерните войски. През 1914 г. ръководи възстановяването на Пловдивския водопровод. В продължение на три денонощия прекарва във водите на Храбринската река, край авариралия водопровод, поради което се разболява от пневмония и на 9 май 1914 г. умира.

Погребан е тържествено в Централните пловдивски гробища. През 1932 г. по молба на сина му Йосиф Шнитер, общинският съвет в Пловдив решава да премести гроба на инж. архитект Йосиф Шнитер в гробно поле първа категория.

С Решение № 427, взето с Протокол № 20 от 09.11.2006 г. на Общински съвет – Пловдив за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив Йосиф Шнитер е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

Личният му архив се съхранява във фонд 1190К в Държавен архив – Пловдив. Той се състои от 74 архивни единици от периода 1882 – 1997 година.

Йосиф Шнитер не е имал своя къща - живял е под наем, сменял квартира след квартира. След смъртта му жена му остава да живее с децата им в Пловдив. Децата растат в недоимък, защото съпругата на Шнитер получава оскъдна вдовишка пенсия.

През 1937 г., когато се навършват 25 г. от смъртта на Шнитер, градските власти именуват малка улица в Пловдив на него.

През 2012 г. е открит негов паметник, дело на скулптура Цвятко Сиромашки, намиращ се в градинката на площад “22 септември” на Гроздовия пазар, недалеч от улица „Йосиф Шнитер“.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |