News

Китайски антрополози са открили следи от митохондриална ДНК в една от пещерите на Тибетското плато. Анализите на скелетните останки, включително долни челюсти, показват, че денисовите хора са обитавали мястото преди около 100 000 години.

Доскоро генетичните доказателства, че челюстта наистина е принадлежала на денисов човек, бяха доста косвени. Но митохондриалната ДНК, която сега е взета от челюстта и анализирана, е ясно доказателство. Този тип генетична информация е специална с това, че се наследява само от майката, благодарение на което може да се използва за различни генетични анализи.

Досега останки от денисови хора бяха намерени само на едно място в света, Денисовата пещера в Русия. Откритието на китайските учени добавя ценна информация за тези праисторически хора. Възможно е денисовите хора да са оцелели на Тибетското плато достатъчно дълго, за да се срещнат с първите хомо сапиенс, които са достигнали до тази територия преди около 40 000 години. Известно е, че днешните тибетци имат генен вариант, наследен от денисовите хора. Досега обаче не беше ясно къде са се срещнали двете човешки групи, защото Денисовата пещера е на повече от 2800 километра разстояние от Тибет.

_{Денисовата пещера в планината Алтай.}

Известно е, че преди няколкостотин хиляди години видът хомо е бил разделен на три групи: денисови хора, неандерталци и хомо сапиенс. Неандерталците са изчезнали преди около четиридесет хиляди години, а денисовите хора - преди около тридесет хиляди години. Причините за това все още не са напълно известни.

Благодарение на кръстосването, те са оставили своите следи в гените на съвременните хора. Например днешното коренно население на Австралия и жителите на Папуа Нова Гвинея притежават около пет процента от генома на денисовите хора. Също така, съвременните хора, които не са чернокожи, имат около два процента от генома на неандерталците.

Според последните изследвания и трите човешки групи са се кръстосвали. Преди година учените откриха останките на момиче, което е имало майка от неандерталски произход и баща денисов човек.

За съжаление, все още се знае много малко за денисовите хора. Намерените скелетни останки са недостатъчни, за да възстанови външния им вид. Повече информация дават техните гени: очевидно те са били адаптирани да живеят на студено и на голяма надморска височина, те са имали същия ген, който помага на тибетците да живеят на височина около 5000 метра.