Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ЛЕХ – РОДОНАЧАЛНИКЪТ НА ПОЛЯЦИТЕ

03.11.2020
Изглед от камъка на Лех към град Коуржим

Лех е легендарен княз, вожд на племето поляни, митичен прародител на поляците, създател на полската държава и първата й столица - Гнезно, както и на държавната емблема на Полша - Белия орел.

Лех се появява в източници за първи път в легендата за братята-славяни Чех, Лех и Рус, в Хроника Великополска, написана на латински през втората половина на XIII век. Според анонимен летописец, братята идват от Панония и с пристигането си на север основават държавите, именувани на тях. Според чешките легенди, Чех основава Прага, а Лех се заселва с хората си на друга територия, където основава Гнезно, така че може да се разгледа хипотезата, че те са напуснали Моравия около 600 г. заради аварите.

И когато се скиташе с потомството си из необятните гори, където сега съществува полското кралство, като най-накрая стигна до очарователно място с много плодородни ниви, голямо изобилие от риба и диви животни, той постави там палатките си. И желаейки да построи първото жилище там, да си осигури подслон, той каза: „Нека построим гнездо“! Следователно и до днес този град се нарича Гнезно, тоест „изграждане на гнездо.“

Лех I (художник Ян Сурмацки)

Според по-късна легенда Лех е видял голямо гнездо в едно дърво вечер по време на лагеруване в района на днешна Великополска. Имало е бял орел с две пиленца в него. Докато Лех го наблюдавал, орелът разперва криле срещу небето, обагрено в червено от лъчите на залязващото слънце. Лех се зарадвал и решил да се засели на това място. Като емблема, на герба си той поставя бял орел на червен фон и нарича мястото Гнезно (от думата гнездо). Тази легенда се появява в няколко версии, като се различава по детайли и точност на описанието. Понастоящем легендата играе ролята на история за деца и факултативно четиво за ученици в началните класове в Полша.

Лех с братята си: Чех и Рус

Неправилно се смята, че най-старото споменаване на Лех идва от чешката Далимилова хроника от началото на 14-ти век, където се твърди, че е представен в компанията на Чех, легендарният прародител на чешката нация. В хрониката на Далимил, Чех е просто лех (това е социално положение; в чешкия език, използван през 14-ти век, лех означава „съпруг“, „мъж“). Лех се появява в чешките източници чак около 1374 г., в Чешката хроника до 1330 г., Пржибик от Раденин, известен като Пулка.

Появява се хипотеза, свързваща легендарния Лех с чешкия принц Лех, загинал през 805 г. в борбата срещу войските на Карл Велики.

Името на прародителя на поляците вероятно идва от името на ледзянското племе - лехичи, което се появява под формата „лендизи“, наред с други, в ранната средновековна летопис Баварски географ – произведение, писано на латински език. По-късно терминът „лехичи“ обозначава всички жители на полската държава. И до ден днешен тя функционира в този смисъл на много източни езици, заедно с съществително име, което описва самата държава - Лехия. Това име се използва, наред с другото, Lachowie в хрониката, наречена Начална руска летопис.

Това име е използвано и от първият полски хронист Винсенти Кадлубек в латинизирани форми Lechitae (Lechici) и lechiticus (Lechicki). Лехия също е спомената веднъж в неговата полска хроника, за описанието на Полша. Хрониката не споменава самия Лех. Тази легенда също не фигурира в по-ранната полска хроника на анонимния автор Гал Аноним.

Приказката за Лех още през Средновековието стимулира писателите да представят полската праистория по поетичен начин. Направени са опити да се напише епосът на Лехиада, по модел на Енеида, описващ приказната история на раждането на Рим. Полският поет Мацей Сербински, пишещ през първата половина на XVII век, подготвя епопеята Лехиада, която трябвало да се състои от 12 тома, но така и не завършва произведението. Съхранен е само фрагмент от епопеята.

Камъкът на Лех

Камъкът на Лех

Камъкът на Лех е гнайсова скала, която се намира на хълм, наречен Стара Коуржим, на около 700 м източно от центъра на чешкия град Коуржим, окръг Колин, Средночешки край. Наречен е на името на княз Лех.

Камъкът на Лех се намира на приблизително 1 км от пресечната точка на 15-ия меридиан източна дължина и 50-ия паралел северна ширина, за която някои твърдят, че е астрономическия център на Европа. Тази особеност отдавна е превърнала камъка в обект на интерес на различни мистични учени и езотерици. Камъкът на Лех предлага впечатляваща гледка към панорамата на град Коуржим, където се издига църквата Св. Щепан.

Камъкът е висок около 3 метра и е с обиколка около 30 м. Около него не се срещат други камъни, има полета с ягодови насаждения. Само на няколко десетки метра югоизточно от камъка минава външната стена на обширната славянска крепост Стара Коуржим, където се е намирало главното седалище на чешкото племе зличани, възникнало през първата половина на XIX век.

Според археолозите т. нар. Стара Коуржим (чеш. Stará Kouřim) е една от най-големите славянски крепости в Бохемия. Славяните се заселват там още през VI век и довеждат укрепленията си до най-големия си просперитет през ІХ и Х век. По време на разкопките, освен редица гробове, тук са открити основите на специална сграда, която била широка само около пет метра, но дълга деветдесет метра. Може би тя е била за събирането на воини от свитата на местния владетел или място, където се извършвали някои религиозни церемонии преди приемането на християнството.

Според легендата, описана от летописеца Вацлав Хаджек от Либочани, Лех се заселва по тези места със свитата си и построява солидна хижа от дървени трупи, укрепена с три защитни стени. Казват, че Лех достига до камъка след тридневен поход.

Когато хората на Чех се заселват в подножието на чешката планина Ржип, Лех и неговата свита тръгват на изток. За да може брат му да знае къде са се заселили Лех и свитата му и за да могат да си помагат един друг в случай на нападение, те се съгласяват Лех да запали голям пожар на мястото, където той ще се засели, което чехите и неговите хора от планината Ржип могат да видят. Три дни след като се сбогува с чехите, Лех запалва огромен пожар и след дима, който се е издигнал от огъня, нарича това място Коуржим (от чешката дума kouře - дим).

В своя „Чешки летопис“ Вацлав Хаек от Либочани пише за мисията и речта на Лех пред Чех: "Лех, по-малкият брат на Чех, който си бе харесал едно място, взе прошка от брат си и всички и ги благослови. Те, макар и неохотно, го оставиха да тръгне, умолявайки го да не отива надалеч, че ако някога вражеска ръка би искала да им навреди, той да им помогне като на свое семейство. А той им каза: Скъпи братя, приятели мои, на третия ден, преди да съмне, идете на Здржип (по-късно превърната на Ржип) и аз ще запаля в гората голям огън; и където видите светлината на огъня и дима, знайте, че е мое дело и там ще започе да се строи град с големи стени и заради дима ще нарека този град Коуржим“;

Въпреки това Лех и хората му не се стоят дълго време в Коуржим. След смъртта на Чех те напускат това място, отиват на североизток, където основават други градове. Страната е кръстена Лехи, или Лахи, а жителите й, наричани лаши са предците на днешните поляци.

В най-старата римувана чешка хроника Далимил пише за друга версия на името на град Коуржим. Той твърди, че когато през XIII век крепостта е обитавана от принц Деполт III от рода Деполтици, страничен клон на рода Пршемисловци, крал Пршемисъл Отакар I обсажда мястото и извикал на бранещия се: „Ще те опуша, ще разруша крепостта ти!“ По-късно прави и двете неща.

В историческите източници обаче това място се нарича само Големия камък. Според по-стара традиция камъкът на Лех е бил място, близо до което през Средновековието трябвало да бъдат изгаряни лица, заподозрени в магьосничество.

Мястото е свързано с много легенди. Една от тях казва, че ако отскочите от камъка три пъти с единия крак в полунощ на Бъдни вечер със задържан дъх, камъкът ще се отвори и ще ви даде съкровищата, скрити под него.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |