Най-дългият досега експеримент за определяне на качеството на семената продължава без прекъсване 140 години.
През есента на 1879 г. Уилям Джеймс Баал, професор по ботаника в Мичиганския университет, селектира семена от 21 растителни вида - предимно плевели – като овчарска торбичка, живовляк, слез, детелина и др. Ученият образува 20 комплекта от тях, смесва ги с мокър пясък и поставя сместа в обикновени половин-литрови бутилки. После заравя контейнерите в ботаническата градина на университета, така че в тях да не попада вода.
Уилям Джеймс Баал
Той е искал да установи експериментално колко дълго семената на растенията могат да останат в почвата, без да покълнат. За да направи това, на всеки пет години, Баал изкопавал по една бутилка и засаждал извадените оттам семена, в тава със стерилна почвена смес и записвал кои от тях са покълвали. До 1915 г. самият учен извършва всички манипулации с образците, след което неговите ученици продължават експеримента.
От 1920 г. те започват да изкопават бутилки веднъж на всяко десетилетие, а от 1980 г. - веднъж на двадесет години. Петнадесетата бутилка бива извадена от земята през 2000 година. Тогава от 21 растителни вида покълват само две семена - лопен и кръглолист слез.
В землището на Университетската ботаническа градина са останали пет бутилки. Следващата ще бъде изкопана през пролетта на 2020 година. Краят на експеримента е насрочен за 2100-та.