Написана е вероятно в началото на XIII век в бенедиктинския манастир в село Подлажице, днес част от град Храст, Източна Чехия.

Книгата Кодекс Гигас, която днес се съхранява в Националната библиотека в Стокхолм, Швеция, се споменава на латино-гръцки като Codex Gigas (в превод „Огромната книга“), често и Кodex gigas. Също така по-рано е наричана Codex giganteus, Liber pergrandis или Gigas librorum. Заради изображението на дявола в книгата, Кодеск гигас е наричана и Дяволската Библия.

Кодекс в първоначалния смисъл на думата означава тетрадка, изработена от листове, на които може да се пише, огънати наполовина и зашити по гънката, в мека или твърда подвързия. Кодекс Гигас е подвързана с дървени дъски, покрити с лека кожа, снабдени с метална украса. Размерите на дъските са 920 × 505 × 220 мм. Първоначално съдържа 320 пергаментни листа (т.е. 640 страници) с размери 890 × 490 мм. Осем листа са изрязани, не се знае кога, от кого и защо. Най-вероятно са съдържали религиозните правила на бенедиктинския орден. Теглото на целия кодекс е 75 кг и се смята, че за производството на необходимия пергамент са били използвани 160 магарешки или мулешки кожи. За да бъде повдигнат ръкописа, са необходими двама души.

Вписванията в кодекса приключват през 1229 г. През 1245 г. кодексът е оставен в цистерцианския манастир Седлец в град Кутна Хора. Павел Бавор от Нечтин го купува през 1295 г. за манастира Брженов. През годините 1477–1593 кодексът се намира в манастира в град Броумов. През март 1594 г. е преместен в Прага, където става част от колекцията на император Рудолф II.

В края на Тридесетгодишната война, през 1648 г., шведската армия успява да извърши неочакван набег към Прага (но завладява само левия бряг на града), по време на който заграбва съкровища с голяма стойност - включително централната част на художествено-историческата колекция на император Рудолф II, която е откарано в Стокхолм. Оттогава ръкописът е депозиран в Кралската библиотека в Стокхолм и въпреки многократните усилия не е възможно да бъде върнат на Чехия от Швеция. От септември 2007 г. до март 2008 г. той е предоставен за изложба в пражката библиотека Клементинум.

В експозицията на Общинския музей в чешкия град Храст съществува макет на Кодекс гигас в естествените му размери.

_{Codex Gigas - Началото на библейската Книга на мъдростта}

Целият ръкопис е написан на латински език. Съдържа голям брой различни текстове, които могат да бъдат разделени на десет групи.

Съдържание на книгата:

Текстът на Библията в латински превод (Стария и Новия завет) в малко по-различна форма, отколкото сме свикнали от съвременните преводи (редът на отделните книги е по-различен, има и второконични текстове като книгата Барух).

Книгите „Юдейските древности“ и „Юдейската война“ на Йосиф Флавий.

Копие от монументалната енциклопедия „Етимология“ на Исидор Севилски.

Няколко по-малки писания с медицинска тематика, според които по това време се преподава медицина и които са свързани главно с дейността на т. нар. медицинско училище в Салерно.

Изповядване на греховете.

Защитни заклинания за изгонване на демони.

„Чешка хроника“ на Козма Пражки.

Календар с некролог, списък на братя от поджишкия манастир.

Страница с глаголица и кирилица.

Още петдесет малки бележки, които са добавени през Средновековието, но също и по-късно.

Книгата съдържа илюстрации в червено, синьо, жълто, зелено и злато, инициалите са много богати, често по цялата височина на страницата. Спирално украсените шарки привличат доста вниманието.

В стилистичен план това е класически пример за романска книжна живопис. Възможността ръкописът да е създаден като част от работилница за писане е сведена до минимум поради липсата на различни ръкописи. Различни ръкописи се забелязват само на страници 216–224 (препис на една от двадесетте етимологии на Исидор Севилски) и страници 305–311 (календар с некролог). Цялата информация за произхода на произведението и автора липсва в книгата.

Библейският текст в Кодекс Гигас е забележителен. Текстовете на Стария и Новия завет са отделени един от друг. Редът на старозаветните книги е следният: Петокнижието, Пророците (включително Даниил и малолетните пророци), четирите книги Царства, книгите Псалтир, Ездра, Товит, Юдит и Естир; поредицата завършва с Макавейските книги. Псалтирът в кодекса е пренаписан във версията на iuxta Hebraeos - т.е. преведен от Йероним от еврейския оригинал; това отразява ранносредновековната традиция.

В текста на Новия завет пролегомените на Йероним и писмото му до папа Дамасий са след „Четирите евангелия“ и „Делата на апостолите“. Книгата „Откровение“ предшества посланията на Павел. „Деянията на апостолите “ и „Откровение“ представляват старолатинския превод на кодекса и той запазва много древни форми и четения: текстът съвпада с цитатите от Писанието, дадени в коментарите на сардинския епископ от 4-ти век Луцифер от Калария. В съчиненията на Луцифер, написани между 355-362 г., се цитира не по-малко от една осма от обема на „Деянията на апостолите“ и няма влияние от гръцките текстове; именно тази версия е фиксирана в Кодекс гигас. Текстът на „Откровение“ не е толкова стар, колкото в „Деянията на апостолите“ и е повлиян от Вулгата – латинския превод на Свещеното писание.

_{Codex Gigas - изображение на дявола.}

На 290-а страница е поместена 50-сантиметрова рисунка на дявола. Някои от страниците на книгата са по-тъмни от останалите, а буквите им са по-избледнели, което се дължи на въздействието на светлината върху пергаментовите листа. Точно тези страници са били излагани през вековете най-продължително време на светлина. Поради това страницата с изображението на дявола е с най-много тъмни сенки и петна, макар че екзорсистите са смятали тази страница за най-тъмна поради друга причина - обладаване от дявола.

Кодекс Гигас съдържа две миниатюри на цяла страница, две изображения в текст и 57 украсени инициали и полета. Миниатюрите на цяла страница се една срещу друга - Небесният град и изображението на дявола. Очевидно това трябва да символизира контраста между обещанието за Божието царство и символа на злото и тъмнината. „Еврейските старини“ на Флавий започват с неговото изображение, последвано от миниатюра със схематични карти на небето и земята, тъй като Йосиф цитира началото на Битие. И двете миниатюри се намират в полето и не заемат текстово пространство.

Повечето библейски книги са украсени със сложни разноцветни инициали. Тези декорации включват спирални шарки, стилизирани листа и цветя. Има шест инициала на цяла страница - два в Стария завет (началото на Исус Навиев и Книгата на царете), четири предшестващи Евангелията. Украсата им включва птици и животни. Инициалите към Евангелията от Матей и Марко са позлатени. Очевидно е имало инициал в началото на Петокнижието, но сега той е загубен. Първите книги на „Етимологии“ от Исидор Севилски са украсени с арабески инициали в синьо и червено; същите декорации се поставят в горната част на всяка страница на календара и некролога. Текстът на календара и некрологът са маркирани с широка зелена ивица, която има декоративно значение.

Размерите на кодекса са тясно свързани със средновековната традиция, възникнала в началото на 11-12-ти век в Италия и след това разпространена в цяла Европа. Именно от тази епоха степента на святост на Писанието се подчертава символично от размера на ръкописите, някои от които могат да имат формат 70 × 50 см. Такива кодекси са създадени от най-големите манастири и богати епископии, които подчертават автономната роля на Римската църква в тогавашната европейска политика.

В същото време практическата роля на такива книги не е напълно изяснена. Такива ръкописи несъмнено са служили като стандарти за копиране на библейски книги, предназначени за ежедневна литургична практика. По всяка вероятност Кодекс Гигас е сложил край на тази традиция - по същото време в Париж се копират библии с малък формат. В същото време съдържанието и размерите му остават уникални. Особеностите на почерка и стила на илюстрациите показват, че целият кодекс е написан и украсен от един човек. Изчислено е, че времето на създаване на кодекса е около 20-30 години, по-вероятно тридесет. Има се предвид, че средностатистически писар от Средновековието е бил способен да напише около 100 реда текст на ден. По този начин, при непрекъсната работа и 6-часов светъл ден, това би отнело поне 5 години за написване на текстовете. Като се имат предвид годишните и ежедневните цикли на богослужение, е малко вероятно писарят да може да работи повече от 3 часа на ден. Като се има предвид, че текстът съдържа много орнаменти, илюстрации в пълен размер и сложни инициали, на практика това е отнело целия живот на монаха-писар.

Името на писаря е неизвестно. В мартирологията се споменава определен монах Херман (лат. Hermanus monachus inclusus) и това обстоятелство е свързано с легендата за кодекса. Според друга версия обаче писарят би могъл да се нарича Собислав (Sobisslaus), това име се споменава в молитвата към Дева Мария, съдържаща се в едни от маргиналиите на книгата. Тези версии не са доказани.

От съдържанието на кодекса може да бъде извлечена известна информация за историята на създаването му: календарът съдържа местния почитан чешки светец Прокопий, канонизиран през 1204 г. В мартирологията той се споменава под 4 юли, следователно кодексът не би могъл да бъде започнат по-рано от тази дата. На 30 юли в некролога се споменава и пражкият епископ Андреас, починал през 1223 година. Написването на кодекса е завършено не по-късно от 1230 г., тъй като в мартирологията не се споменава за крал Пршемисъл Отакар I, починал през декември същата година. В списъка на собствеността на първата страница се споменава манастира в Подлажице, където кодексът очевидно е писан. Има и възражения срещу тази версия, тъй като този манастир е бил беден и с малко монаси, а изработването на ръкопис с такъв размер изисква големи разходи за пергамент, мастило и боя. Поради финансови затруднения ръкописът е продаден на цистерцианския манастир Седлец. До края на XIII век Кодекс гигас е преместен в бенедиктинския манастир Бржевнов, а по-късно в манастира Броумов, където се съхранява до края на XVI век.

През XVI век Кодекс Гигас привлича вниманието на мистиците от кръга на швейцарския учен и алхимик Парацелз, чийто ученик Христофор Шлихтинг посещава манастира Броумов и изучава кодекса през 1590 година. През 1594 г. императорът на Свещената Римска империя Рудолф II се интересува от кодекса от окултна гледна точка и премества книгата в своя пражки замък. Ръкописът се споменава в много каталози на колекцията от любопитни факти в Пражкия двор; по това време легендата за „дяволската Библия“ също е широко разпространена. Ръкописът обаче е използван и за научни цели: на негова основа е извършено второто издание на „Пражката хроника“ през 1602 година. По време на Тридесетгодишната война ръкописът е взет като трофей от шведските войски. От 1649 г. е в Кралската шведска библиотека в Стокхолм.

През 1650 г. Кодекс Гигас е включен в каталога на нидерландския филолог и библиофил Исак Вос. На 7 май 1697 г. книгата почти изгаря по време на масивен пожар в кралския замък. Едва през 1790-те години кодексът става обект на научно изследване: с него започва да се занимава чешкият филолог Йозеф Добровски, който по това време е в Стокхолм. В публикацията си от 1796 г. Добровски описва чешките елементи, съдържащи се в книгата.

От втората половина на XIX век Кодекс гигас е изложен на показ и се превръща в популярна туристическа атракция. През 1929 г. е публикувано подробно изследване на кодекса от чешкия историк на изкуството Антонин Фридъл.

През октомври 2007 г., за първи път в съвременната история, ръкописът е изложен в родината му - в националната библиотека Клементиум в Прага. Това споразумение е постигнато през 2005 г. по време на посещението на министър-председателя на Чешката република Иржи Парубек в Швеция.

В чешката преса периодично се появява с искане да се върне ръкописа в страната, в която е създаден, но по време на посещението си през 2005 г. Парубек заявява, че „напълно зачита правата на Швеция върху тази книга“.

_{Копие на Кодеск Гигас, изложено в град Оломоуц, Чехия. Снимка от 2008 г.}

Легендата за написването на книгата

Според легендата в манастира е живял монах, който е съгрешил. През 1212 г. той тръгва заедно с кралската експедиция на Пршемисл Отакар I до Базел за да получи от Фридрих II Златния бик на Сицилия. Там монахът среща тайнствен магьосник Майкъл Скот. Твърди се, че той го е посветил в тъмната магия и поклонението на Сатаната.

След завръщането си в Подлажице обаче абатът научил за сатанинските му ритуали и за да избегне тежкото наказание да бъде зазидан в стените на манастира, на което бил осъден, монахът обещал да напише за една нощ най-голямата книга, съдържаща всички познания на света.

Той получил всички необходими пособия и се захванал за работа. В полунощ разбрал, че не може да изпълни задачата и продал душата си на дявола, за да завърши ръкописа. Интересното е, че книгата съдържа и редица заклинания, например за изцеление, търсене на крадец и т.н., но не и за изгонване на дявола, въпреки че бенедиктинският орден е практитувал екзорсизъм. От благодарност монахът добавил изображението на дявола, което и представя Сатаната по наистина нетрадиционен начин.

Въпреки тази легенда за неговото написване, Кодекс Гигас отдавна се използва, чете и изучава от различни учени и никога не е бил обект на разследване от страна на Инквизицията.

Както легендата, така и кодексът играят съществена роля в трисерийния чешки криминален филм от 2009 г. „Уловката на Дявола“ (Ďáblova lest).