Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update




СИНЯТА ЦЪРКВА И ЛЕГЕНДАТА ЗА ЧУДОТО НА РОЗИТЕ

20.10.2020
Синята църква

Църквата „Света Елисавета“ е римокатолическа църква, намираща се в Стария град на Братислава. Поради цвета на фасадата й, украсена със синя мозайка от майолика, храмът е известен и като Синята църква.

Еднокорабната църква Св. Елисавета (слов. Kostol svätej Alžbety) е построена между 1909 и 1913 г. по проект на унгарския архитект Одон Лехнер.

Църквата, която е изградена в т. нар. стил сецесион, се намира в центъра на Братислава на улица Безручова, до гимназия Грьослингова. Църквата и прилежащият ректорат са едни от първите сгради, построени на улица Безручова в началото на XX век. Първоначално е принадлежала на училищните помещения и е служила на гимназията като параклис. Посветена е на Св. Елисавета Унгарска, наричана също и Тюрингийска, родена вероятно в Братиславския замък. Църквата е замислена като неин символичен мавзолей.

Църквата е овална. Височината на кулата-камбанария е 36,8 метра. В предната част има цилиндрична църковна кула. Първоначално планираният купол над кораба не е реализиран. Вместо това е създаден цилиндричен свод, който е увенчан от стръмен четирискатен покрив. Покривът е покрит с остъклени керемиди и украсен с декорации, които също служат за структуриране на сградата.

Интериорът на Синята църква

Главният и страничните входове са обрамчени от романтизирани двойни колони, обхванати от арки, които изглеждат ориенталски. На прозорците има и други стълбове.

Първоначално фасадата е проектирана в по-меки пастелни тонове. По-късно сградата получава характерния си син цвят. Линия от сини стенни плочки и вълнообразна панделка обграждат сградата. Над входа има кръгла мозайка, която изобразява т. нар. чудо на розите - католическо чудо, в което розите съобщават за присъствието или дейността на Бог.

Интериорът на църквата е богато украсен с олтарни картини. На олтара има картина на Св. Елисавета, която дава подаръци на бедните и просяците. Император Франц Йозеф I нарежда на словашкия скулптор Алоис Ригеле да създаде релеф, издълбан от бял карарарски мрамор за църквата на убитата му съпруга Елисавета в молеща се поза. По-късно бива премахната и в момента се намира в ректората.

Модел на църквата се намира в парка Мини Европа в Брюксел (където са представени паменици на Европейския Съюз в мащаб 1:25.) и представлява Словакия.

Света Елисавета раздава милостиня, картина на Едмънд Лейтън.

Света Елисавета Унгарска

Елисавета Унгарска е родена на 7 юли 1207 г., според някои източници в Прешпорок (днешна Братислава), според други - в унгарския град Шарошпатак. Тя е принцеса от унгарската династия на Арпадите, трето дете на унгарския крал Андраш II и първата му съпруга Гертруда от Мерания. Тъй като се смята за бъдеща съпруга на най-големия син на Херман I, от четиригодишна възраст, Елисавета живее в двора на ландграфовете на Тюрингия, след като получава образование в най-важните резиденции на страната: в Нойенбург, Рунебург, Кройцбург и, вероятно, във Вартбург. Когато Елисавета е на 14 години, е омъжена за втория син на Херман I, Лудвиг, който по това време е станал владетел на Тюрингия (по-големият му брат Херман умира през 1216 г.). В брака на ландграф Лудвиг IV и ландграфиня Елисавета са родени три деца - Херман, София и Гертруда.

През 1223 г. францискански монаси запознават Елисавета с идеалите на бедността и милостта, проповядвани от техния ред. Францисканството й прави силно впечатление и тя решава да живее в съответствие с неговия дух, помагайки на бедните и нуждаещите се. Конрад Марбургски, строг проповедник и инквизитор, оказва голямо влияние върху Елисавета. В Айзенах, благодарение на ландграфа, е построена голяма болница за бедни. Елисавета посвещава цялото си свободно време в обгрижване на хората в неравностойно положение. В молитвени изображения тя е изобразена заобиколена от просяци и инвалиди, очакващи изцеление. Някои източници представят съпруга й като груб и безчувствен човек, който упреква съпругата си, че прахосва пари и храна.

През 1226 г. Лудвиг заминава за Кремона, където представлява император Фридрих II в Райхстага на Свещената Римска империя. Елисавета поема управлението в Тюрингия, която тогава е опустошена от глад и епидемии, причинени от голямо наводнение. Елисавета заповядва да се раздават помощи в цялата територия, която е под нейния контрол. Дори дрехите и църковните уреди на ландграфа отиват за дарение на нуждаещите се.

Година по-късно Лудвиг участва в шестия кръстоносен поход, но в италианския град Отранто се заразява от чумата и умира. След смъртта му чичото на наследника, братът на Лудвиг, Хайнрих, става регент на непълнолетния германец. Елисавета е отстранена от двора, но не се връща в Унгария и отива в манастир. Там тя приема обет за безбрачие и решава да служи на хората в неравностойно положение, присъединявайки се към Третия францискански орден и по този начин ставайки първият германски францискански терциер.

През 1228 г. тя основава болница за бедните в Марбург, където работи наравно с останалите: грижи се за болните, а през останалото време събира милостиня за нуждите на болницата. На 17 ноември 1231 г. Елисавета умира в Марбург едва 24-годишна.

През 1539 г., по време на Реформацията, мощите на Света Елисавета са пленени и осквернени, но след няколко години биват върнати в Марбург.

Елисавета умира в 1231 година. През 1235 г. папа Григорий IX канонизира Елисавета Унгарска. Тя е считана за покровителка на францисканските терциери, здравните работници, хлебарите и членовете на благотворителните организации.

17 ноември е Ден на паметта на Света Елисавета Унгарска за католическата църква.

Елисавета е особено почитана в Германия, тя се смята за покровителка на Тюрингия и Хесен. Нейният образ е широко разпространен в изкуството на Северна Европа. За францисканците тя е символ на женската милост и се появява в творбите на италианските художници от този орден.

„Чудото на розите“ от Карл фон Блаас.

Легендата за чудото на розите

Тази легенда може би произхожда от описанието на Цезарий фон Хайстербах, в което той разсъждава за пренасянето на останките на Света Елисавета през 1236 г. Цезарий говори за сладък аромат, излъчван от гробницата, когато е била отворена. Този аромат, метафоричен или физически, бива преведен като физическо събитие, чудото на розите.

Първото истинско чудо, подобно на това на розите, е описано от францисканците в средата на XIII век, но в тяхната версия розите са пролетни цветя и чудото се е случило в Унгария, в дома на Елисавета, когато е била само на пет години. Чудото е засвидетелствано за първи път през 1332 г. във францисканска книга с молитви.

Легендата е взаимствана от жителите на Испания и Португалия: подобна история за чудото с рози е разказана, по-специално за Св. Изабела Португалска, която е кръстена на баба си Св. Елисавета (името Елисавета е вариант на името Изабела). Подобни истории се появяват в живота на редица други светци - не само жени, но и мъже.

Легендата обаче може да има и други версии: например пътя на светицата се препречва не от съпруга й, а от свекървата й, а милостивата безкористна жена носи храна не в престилка, а в кошница с капак.

В най-характерната си версия легендата разказва за чудото по следния начин: един ден благочестивата млада Света Елисавета, придружавана от един или няколко свои служители, се спуснала от замъка Вартбург в град Айзенах, разположен по пътя под замъка. Тя носела под престилката си месо, яйца и хляб, които била взела от замъка, за да ги раздаде на бедните, въпреки желанието на семейството й, което не приветствало поведението й. По средата на пътя Елисавета неочаквано среща съпруга си Лудвиг, който я попитал, след като видял вързоп под престилката й, какво носи. Тя се натъжила и не казала нищо. Лудвиг повдигнал престилката й и за негова изненада (в някои версии това се случва през най-студената зима) там имало само букет рози.

Според друга от легендите за милостта на Елисавета, тя веднъж сложила прокажено бебе в леглото си. Съпругът й, връщайки се вкъщи, в гнева си свалил воала - и намерил под него не дете, поразено от страшна болест, а Младенеца Христос. След тези чудеса, според легендата, ландграфът позволил на жена си да продължи благотворителната си дейност.

В преносен смисъл „чудото на Елисавета Унгарска“ означава събитие, когато лъжата по вълшебен начин става истина.

Друго чудо с рози е описано в живота на Св. Франсиск: рози цъфват там, където падат капки от кръвта му. Сюжетът се среща и в живописта.

Чудото на розите, разцъфтяващи неочаквано през декември на върха на хълма Тепеяк (в северната част на съвременния Мексико Сити) в Мексико, е бил един от стимулите за прославяне на Дева Мария от Гуадалупе, чийто образ, почитан като чудотворен, се превръща в една от най-популярните светини в Латинска Америка.

Руският театрален композитор Петър Шенк през 1913 г. създава операта „Чудото на розите“ (Дъщеря на други векове), поставена в Мариинския театър.

Немският композитор Ханс Вернер Хенце, специално за британския кларинетист Антъни Чарлз Пей, написва произведението "Чудото на розата" (фр. Le Miracle de la Rose).


 Ивайло Лазаров
ivobg.net

 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |