News

Според популярните чешки традиции Чех довежда рода си и се установява на територията на днешна Чехия, давайки му родина. Чешкият народ произхожда от рода на Чех.

За пръв път образа на Чех е включен в хрониката на Козма Пражки от XII век. Там той е наречен с името Boemus, което е свързано с латинското име "Bohemia", получено от келтското племе Бои. От названието на това племе Чехия получава своето първо име - Бохемия.

Името Чех се появява в хрониката на Далимил. В различни източници му се приписва различна титла. В хрониката на Козма той е посочен само като старейшина (senior) и господар, хрониката на Далимил му дава неясната титла лех, а в хрониката на Хайек - титлата княз, докато в Старочешките легенди той е посочен като войвода.

В някои творби той е посочено, че има брат на име Лех.Този герой обаче за пръв път се появява в унгарските и полските хроники от XIII и XIV век, заедно с друг герой на име Рус. Лех е праотец на поляците, а Рус - праотец на русите.

За първи път Лех се среща в чешки източници в хрониката на Пулкава, написана в края на XIV век. След това се появява в по-късни творби, като Хрониката на Хайек или Старочешки легенди.

Някои изследователи свързват фигурата на Чех с бившето келтско селище и затова смятат Сеговезесус (персонаж от галска сага), например, за негов прототип.

В чешката стихотворна хроника на т. нар. Далимил от началото на XIV в. за първи път се появява титлата лех:

"Страната се намира в сръбския край,

Наричали я Хърватия

и там някога е властвал лех,

който е носел името Чех

Тъй като той извършва убийство,

е бил лишен от дома си завинаги."

_{Чех и Лех – Chronica Polonorum, 1519 г.}

В Чешката хроника на Пржибик Пулкава от Раденин от втората половина на XIV век историята се основава на хрониката на Далимил, но Чех е изобразен като обикновен човек, а не старец или лех. Там обаче се появява фигурата на брат му Лех, който заселва Полша.

Чешката хроника на Вацлав Хайек от Либочани от първата половина на XVI век се основава на предишни адаптации на материала, но в същото време носи редица нови мотиви, обикновено считани за литературна измислица на автора. Независимо от това, произведението с голямата си читателстка аудитория осигурява популяризирането на историята на чехите. Пристигането на Чех в новата му родина е датирано от Хайек на 644 г. В хрониката на Хайек се казва, че Чех умира през 661 г. в днешното село Цтиневес, разположено в подножието на Ржип, след 17 години властване над своя народ, а след смъртта му чехите живеят 9 години без господар.

Чех се появява и в произведението „Легенда за праотец Чех“ на София Подлипска от 1888 г. Там той е представен като хърватски воин, който се бори срещу хуните и маркоманите. Споменава се и замъкът Звиков, уж построен от римляните, воюващи срещу маркоманите.

В „Чешки легенди“ на Алоис Йирасек историята вече е силно развита и съдържа редица късни мотиви. Ето началото на разказа от тази книга:

"Отвъд Татрите, в равнините край река Висла, хърватската страна, част от първоначалната велика славянска родина, се простираше от незапомнени времена. В тази хърватска страна живееха много племена, свързани с език, морал, начин на живот. И стана така, че между тях и селата им имаше спорове и кървави битки. Род се вдигнал срещу рода, роднини се били срещу роднини и се убивали един друг. По това време двама братя от могъщ род, и двамата войводи, Чех и Лех, решават да напуснат родината си след злощастна битка. Те си казаха: „Нека намерим нови селища за нас, където рода ни ще живее в мир и ще гледаме работата."

_{Чех и Лех на фона на Пражкия замък, Чешка хроника, XIV век.}

Повечето историци са търсели в тези разкази определена историческа основа. Мотиви, които се появяват само в хрониката на Далимил, като например пристигането на чехите от Хърватия (Charvátská země), били считани за автентични от Павел Шафарик и Франтишек Палацки, както и от други изследователи.

Автентичността на разказа на Козма и неговите последователи е отхвърлена от чешкия истори и археолог Лубор Нидерле, който го смята за литературна измислица, вдъхновена в най-добрия случай от някаква местна легенда за планината Ржип.

В хрониката на Далимил Хърватско се споменава като родината на Чех и неговия народ. В резултат на общоприетата гледна точка за идването на чехите от Изток, тази страна не се идентифицира с южнославянската Хърватия, а с белите хървати, споменати от Константин Порфирогенет. По този начин поставянето на чешкия регион на Балканите би било грешка на Далимил.

Лубор Нидерле обръща внимание на научната теория в „Руската легенда от ранните години“ за илирийския или панонския произход на славяните. Според тази концепция, след объркване на езиците, предците на чехите са пътували от Месопотамия до Бохемия през Балканите.

Въз основа на хрониката на Козма поетът Алоис Ирасек разказва тази история в своите старочешки саги от края на XIX век, описвайки прародителя като Праотец Чех. Според тази съвременна легенда, бъдещите чехи и поляци идват на днешните си земи от страните зад планините Татра (словашката част от Карпатите ). По това време между Висла и Днепър всички славяни все още живеели в една държава и говорели един език. Въпреки че са били свързани помежду си в своите обичаи и начин на живот, всички те са имали свой диалект и се биели помежду си. След многократни войни между родовете за земя и власт, братята Чех и Лех решават с родовете си и приятелите си да напуснат страната и да потърсят нов дом на Запад. Едва след преминаването на река Вълтава те откриват области, които все още не са заселени. Там се казва, че Чех е създал лагер за почивка под планина, която се отличава от околния район. Князете, които пътували с него, намерили почвата за плодородна. На сутринта Чех се изкачил на планината (според легендата това е Ржип) и видял далечна и широка необитаема земя. На третия ден той се срещнал с князете си, посъветвал се с тях и те решили да останат. На въпроса как сега трябва да назоват държавата, всички се обадили. „След теб, след теб“. Земята се обработвала, изграждали се дворове и крепости, а князете живеели спокоен и справедлив живот. След около тридесет години княз Лех се преместил на север. Чех починал на 86-годишна възраст и бил изгорен според смъртния ритуал.