Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





САНДВИЧЪТ

23.09.2020
Сандвич с бекон, лук и каперси

Сандвич е името на ястие, състоящо се от две или повече тънки филийки хляб, между които има разнообразна пикантна гарнитура, като студено печено, шунка, риба тон, сирене, яйце, краставица или домати. 

Съвременната концепция за сандвич, с използването на филийки хляб, е изработена в Западна Европа през 18 век. Използването на някакъв вид хляб или подобно на хляб вещество, за да лежи под (или под и над) някаква друга храна, или използвано за загребване, заграждане или увиване на някакъв друг вид храна, се среща в множество много по-стари култури по света.

Твърди се, че древният еврейски религиозен водач Хилел е увивал месо от пасхалното агне и горчивите билки в мек плосък, безквасен хляб.

Сандвичът вероятно дължи името си на Джон Монтагю, IV-ти граф на Сандвич, британски дипломат и страстен картоиграч, Първи Лорд на Адмиралтейството, който не намирал време да се храни по време на игра на карти. Един ден през 1762 г., по време на многочасова игра на карти, Монтагю поръчал на прислужника си да му сервира месо, поставено между две филийки хляб, след което съотборникът му поискал същото ястие. Обикновено се казва, че лордът е обичал тази закуска, тъй като му е позволявала да продължи да играе карти, докато яде, без да използва вилица и без да хваща картите си с мазни ръце. През 1765 г. биографът на Монтагю отхвърля тази представа и обяснява, че е много по-вероятно Джон Монтагю да е измислил сандвича, за да не се налага да прекъсва работата си на бюрото. Оригиналният сандвич е бил просто филийка осолено говеждо месо между две филийки хляб.

Сандвичите се споменават в английската литература от около 1760 г., първоначално като закуска във вечерните мъжки клубове. Оксфордският речник датира най-ранната употреба на думата „сандвич“ във връзка с храната през 1762 година. Едуард Гибън в списанието си описва как членовете на клуба, в който той е член, „най-добрите хора на кралството“ вечерят с „малки парчета студено месо или сандвич“.

През 19 век сандвичът става популярна закуска, особено подходяща за консумация с чай. В Лондон, например, най-малко седемдесет улични продавачи продавали сандвичи с шунка до 1850 г.; през това десетилетие сандвич-баровете също се превръщат във важни заведения за хранене. Освен това, сандвичът се е използвал при типичния английски пикник и се е считал за идеалната провизия за пътувания с влак. Сандвичът все още често се предлага за хранене във влакове и самолети. В Англия от края на XIX и началото на XX век баровете започнали да предлагат безплатно сандвич с алкохолни напитки, за да привличат клиенти. 

Американският вестник Уолстрийт джърнъл определя сандвича като "най-големият принос на Великобритания в гастрономията“.

На 3 ноември във Великобритания се отбелязва Националният ден на сандвича.

Английски сандвич

За приготвянето на класически сандвичи най-напред се намазват тънки, големи филийки бял хляб, обикновено препечени и нарязани на триъгълници, отгоре се слага печено, шунка, риба, чернодробна паста или други подобни, допълнени с горчица, хрян, майонеза, кетчуп или други подобни. Добавят се листа от маруля, резени домат или краставица и се покриват с втора филийка хляб. След това сандвичите се притискат, краищата се отрязват и всичко се нарязва веднъж или два пъти по диагонал. С подходяща комбинация от съставки, всички части се слепват, така че сандвичът да може да се консумира удобно от ръка.

В допълнение към традиционните варианти, пищно пълнените рула или багети се предлагат като сандвичи, въпреки че имат малко общо с действителните сандвичи. Такива багети се наричат ​​също сандвичи-лодки, поради тяхната удължена форма. В Южна Африка е популярен вариант на сандвич, наречен Гетсби, по романа на Ф. Скот Фицджералд „Великият Гетсби“. Пълнежът му е с картофи, сос масала и месо, колбаси или риба.

Чаен сандвич

Въпреки че сандвичите могат да бъдат гарнирани по лично желание и вкус, има някои установени комбинации от съставки.

Традиционни варианти

Един от най-известните и най-прости сандвичи е английският сандвич с краставици, който съдържа осолено масло, тънки ивици краставица и малко сол и по възможност захар, като традиционно се сервира със следобедния чай. Пилешкият сандвич е покрит с тънки филийки пържени или варени пилешки гърди, а бусмейкърският сандвич е с тънки филийки кървава пържола или печено говеждо месо, горчица и хрян, а сандвичът Лукул - с трюфели и пастет от гъши дроб, ароматизиран с ликьорно вино Мадейра. Сандвич-ресторант е особено пищен вид сандвич - съдържа шунка, печено филе от говеждо месо, маринован говежди език и аншоа. А тост-сандвичът се състои от препечен бял хляб между две намазани с масло филийки хляб, овкусени само със сол и черен пипер.

В САЩ има много регионални видове сандвичи. Чикаго е известен със своите италиански сандвичи с говеждо месо, Милуоки – със сандвичите със салам и сандвичите с кисело зеле, Филаделфия - със сандвичите с месо и сирене, а Лос Анджелис – с френските сандвичи. В Ню Орлиънс е известен сандвичът „Muffaletta“. Той идва от италианската общност на града. Пълнежът му се състои от шунка, салам, мортадела, проволон и маслини, като се добавя голямо количество чесън.

Триъгълните сандвичи, наречени „клубни сандвичи“, също са често срещани в САЩ. Клубните сандвичи често се продават на две части в пластмасова или картонена опаковка. Като правило, 2 клубни сандвича представляват един диагонално разрязан сандвич.

Френският вариант на сандвича се нарича крок-мосю, италианският — панини. В Италия вариантите на сандвича са популярни като трамецини и са с гарнитури, характерни за страната.

Италиански сандвич панино имботито

Нетрадиционни варианти

За американската армия е разработен сандвич, който не се разваля три години.

В един от лондонските супермаркети може да си закупи необикновено скъп сандвич. Цената му е 85 паунда. Продуктът се състои от мраморно говеждо месо Wagyu, филийки от фоа гра – специално приготвен черен дроб, майонеза от трюфелно масло, сирене бри де мо, салата рукола, черен пипер и чери домати (всъщност това е хамбургер, защото се използва котлет, а не нарязано месо).


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |