Изследователите изясниха защо Сиднийският фуниеобразен паяк е развил отрова, която е толкова опасна за нас и защо предимно мъжките индивиди я притежават.
Само няколко вида паяци имат ухапване, което всъщност е опасно или дори смъртоносно за хората. Заедно с Бразилските странстващи паяци, Сиднийските фуниеобразни паяци се считат за най-опасните представители на осмокраките.
Сиднийският фуниеобразен паяк (Atrax robustus) е известен и с това, че с мощните си челюсти може да ухапе човек дори през повърхността на обувките. Без лечение отровата може да доведе до смърт в рамките на няколко часа. За щастие обаче има противоотрова, така че смъртните случаи са много малко за последните десетилетия.
От проучванията вече е известно, че смъртоносният потенциал на отровата се основава на специални компоненти - така наречените δ-хексатоксини, които имат фатален ефект върху нашата нервна система. Изненадващо е обаче, че те вредят толкова много на хората, защото едва ли сме могли да играем роля като плячка или врагове в еволюционната история на тези паяци. Интересно е също така, че значително по-малките мъжки паяци притежават тези особено мощни токсини.
Atrax robustus
Изследователите от Университета Куинсланд в Бризбейн са се посветили на по-подробно изследване на отровата на Сиднийския фуниеобразен паяк и нейната еволюционна история. Резултатите от тяхната работа показват, че δ-хексатоксините в отровата са ефективни за улов на плячка. Тестовете са потвърдили, че те имат парализиращ ефект върху насекомите. Но според учените, δ-хексатоксините са еволюционно модифицирани за атака срещу гръбначните животни. Изследователите са успели да потвърдят чрез експерименти, че δ-хексатоксините причиняват силни болки при мишки.
Изводът е, че Сиднийският фуниеобразен паяк използва отровата си не толкова за улов на плячка, а по-скоро като оръжие срещу хищниците. Тази функция изглежда особено важна при мъжките паяци. Когато станат полово зрели, те напускат сигурността на своята бърлога и изминават значителни разстояния в търсене на женски. Тази миграция обаче е опасна, тъй като е известно, че някои гръбначни обичат да ядат паяци. Такива типични хищници са мишкоподобните торбести. За да възпира тези хищници, естественият отбор е упражнил необходимия натиск, за да превърне отровата, създадена срещу насекомите, в отбранително оръжие срещу гръбначните животни. Понеже и хората са в групата на гръбначните организми, това обяснява интензивния ефект на отровата върху тях.
Фактът, че хората са толкова чувствителни към отровата на Сиднийския фуниеобразен паяк, в крайна сметка е еволюционно съвпадение.