Планината Бланик, висока 638 м, се намира в Средночешкия край на Чешката република, на около 10 километра южно от град Влашим, в района на градчето Лоуньовице под Бланик. Заобиколена е от малък природен резерват. Името Бланик е възможно да произлиза от келтското име Бланиак.

Масивът на Бланик е образуван от два гористи скалисти хълма - Велки Бланик (638 м н.в.) и Мали Бланик (580 м н.в.). Велки Бланик е характерна точка на обширен вълнообразен пейзаж, който формира прехода между Средночешкото възвишение и Чешко-Моравското възвишение.

Бланик е част от защитения ландшафтен район Бланик. Под хълмовете се намира малкото градче Лоуньовице под Бланик и тече река Бланице (приток на Сазава).

Велки Бланик е бил обитаван преди началото на новата ера. През V в. пр. н. е. в периода Халщатска култура там е имало кръгла крепост с два реда масивни каменни стени, чиито останки все още се виждат около върха, по-късно крепост и вероятно дървен замък.

През 1404 г. е поставено началото на поклонението в планината. Една от актуалните традиции на местните жители е изкачването на планината на Нова година. През 1868 - 1871 г. там се провеждат народни лагери за чешко държавно право. През 1868 г. от хълма е добит един от крайъгълните камъни на Националния театър в Прага (приблизително 125 × 97 × 57 см, тегло 1750 кг).

Отгоре на върха има 30-метрова дървена наблюдателна кула, издигната през 1941 г. Това обаче не е първата наблюдателна кула, през 1895 г. е имало обикновена 20 метра висока отворена дървена наблюдателна кула, която се срутва през 1936 г. Сегашната, която е покрита, е построена от Чешкия туристически клуб през 1939-1941 г.

На върха на Мали Бланик се намират останките на средновековен замък, който е завладян от хуситите през 1420 г. Останките от замъка са открити в горист склон над село Бековице през 1961 г. На Мали Бланик (бившия Свети хълм) има и руини на поклоннически параклис на Света Мария Магдалина. Строежът е завършен през 1753 г. (поклонения се провеждат тук през първата половина на 16 век ). В средата на руините има огромен 160-годишен смърч, наречен „Голям монах“.

_{Руините на параклиса.}

От 1989 г. в планината Бланик се провеждат редовно честванията на Свети Вацлав, съчетани с тържества на площада в Лоуньовице.

През април 1868 г., когато е добит крайъгълният камък на Националния театър, помощникът-зидар Вацлав Подбродски от Лоуньовице направил грешна стъпка и паднал от височина 60 метра. Въпреки че колегите му го видели да пада, тялото му така и не било намерено и той рябвало да бъде обявено за мъртъв след изтичането на законоустановения срок.

Подбродски се появил едва след 18 години. В съда на град Влашим той завел дело срещу майстора-зидар Шолин за изплащане на заплата. Подбродски спечелил делото и трябвало да получи заплатата с лихвите. Случаят привлякъл вниманието на властта и Подбродски бил изправен пред военен съд по подозрение за избягване от военна служба. В съда той свидетелствал, че се е събудил в голяма сводеста стая, където го посрещнало красиво момиче. Там той се срещнал с Кирил и Методий, Карл IV, Ян Хус и други. Подбродски казал, че дори е разговарял телепатично с някои от тях. Не разбирал езика им, но разбирал мислите им. В крайна сметка тези велики хора под звуците на старославянско пеене се завърнали в планината, а красивото момиче се сбогувало с Подбродски. Според Вацлав Подбродски всичко това отнело 18 часа, но когато напуснал Бланик, той открил, че са минали 18 години. Военният съд приел обяснението на зидаря и не го наказал за бягство от военна служба.

Легендата за спящите рицари

Планината Бланик заема място в различни легенди, някои от които вероятно произхождат от келтско време. Легендата за армия от войни, които спят в планината, откъдето тръгват да помагат на своя народ, е широко разпространена в целия келтски свят. Основната легенда вероятно е възникнала през 15 век въз основа на събитие, когато вражеските войски са били поразени по чудотворен начин в югоизточното подножие на Бланик, близо до село Бековице.

Чешката легенда разказва, че вътре в планината има рицари, загинали някога във война, които спят легнали на земята и на каменни пейки. Някои имат броня, други държат мечове в ръце или седят на коне, наведени над гривите им. Водата на кладенеца, който се намира на планината, тече между оседланите коне, стоящи зад стените на пещерата; всяка година в деня на Иван Купала (народен празник на източните славяни) тайнствената планина Бланик отваря недрата си, а рицарите отиват при кладенеца да напояват конете, след което понякога по почвата остават следи от копита. В ярки лунни нощи рицарите напускат пещерата за участие в турнири, след което земята остава изкопана от подковите на конете.

След като през една дупка, смятана за входа на пещерата, в планината влязъл млад пастир, който изведнъж се озовал сред заплашителните и тихи редове рицари, той неволно докоснал един от тях, който се събудил и попитал: „Време ли е да тръгнем в битка?“, Но старият водач на рицарите Свети Вацлав (според други източници, Збинек Засмутски) отговорил: "Не, заспивай отново".

Легенда гласи, че ще дойде време, когато сухият дъб ще стане зелен, кладенецът ще прелее и водата ще започне да се стича надолу. После ще се отвори т. нар. Обществена скала и от нея ще излязат всички славни чешки рицари, за да победят враговете на отечеството в решителна битка.

Денят вътре в планината е дълъг колкото една година на повърхността. Веднъж един ковач бил нает от неизвестен рицар от Бланик да му подкове конете в планината. Ковачът отишъл и когато завършил работата си, рицарите му дали чувал, пълен с боклук. В пристъп на гняв ковачът изхвърлил целия чувал под хълма. В Лоуньовице всички се чудели къде е изчезнал ковачът цяла година. Когато той разказал какво му се е случило, бръкнал в чантата си и напипал три дуката. Едва тогава разбрал каква грешка е направил, когато е изхвърлил чувала. Той тръгнал бързо към планината, но не намерил нито дукати, нито боклук.

В Моравия такива легенди разказват за княз Святополк, в Сърбия – за Марко Кралевичи, в Черна гора – за Иван Черни, сред лужицките сърби, във Волжските райони - за Стенка Разин, в Полша на няколко места - за кралица Ядвига, Владислав Локетка, Болеслав Смел, хетман Стефан Чарницки и Св. Ян Кант.