Общият брой на беларусите е около 10 милиона души. Значителен брой от тях обитават териториите на Русия, Украйна, Полша, Латвия и Литва - съседни на Беларус, където те са национално малцинство. Беларусите са широко разселени на територията на бившия СССР, а също и са мигрирали в редица страни извън нейните граници (САЩ, Канада, Германия).

Коренното население на беларускат част на областта Полесия – полещуките - често се обозначава като отделна етническа група.

Етногенезата на беларусите се осъществява на територията на областите Горен Днепър, Средна Подвиня и Горна Понеманя. Няма консенсус относно хронологичната рамка за формиране на беларуската националност. Някои изследователи (Г. В. Штихов, М. А. Ткачов) смятат, че беларуската етническа група е съществувала още през XIII век, а процесът на формиране на беларуската националност започва през XVII-XVIII век. Археологът В. В. Седов смята, че беларуската етническа общност се оформя през XIII-XIV век, М. Я. Грийнблат - в периода от XIV до XVI век.

Съществуват няколко концепции за етногенезата на беларусите:

„Племенна“ (Е. Ф. Карски, М. Грийнблат, М. В. Довнар-Заполски, В. И. Питчета) - етническа консолидация на източнославянските племена на кривичи, радимичи, дреговичи, волински и други племена според различни социално-икономически, политически военни и религиозни причини през X-XII век;

„Староруска” (С. А. Токарев, П. Н. Третяков, Б. А. Рибаков, Б. Н. Флория) - беларусите са се образували в резултат на разпада на старорускиь народ през XII-XIII век. Според друго мнение, един-единствен староруски народ просъществувал до края на XVI-XVII век.

„Балтска“ (В. В. Седов) - балтите са етнически субстрат (подоснова), в резултат на смесване и взаимна асимилация на балтите с новопристигналите славяни се формира беларуската етническа група;

„Финска“ (И. А. Ласков) - предците на беларусите са били фино-угри.

През XIX век съществуват също така полска и великоруска концепции. Тяхната същност се е състояла в това, че етническата територия на белорусите се счита за първоначално полска или първоначално великоруска, съответно.

Първият писмен прецедент на употребата на термина „белорус” (Leucorussus) като самостоятелно име на имигранти от съвременната етническа територия на Беларус се отнася до 1586 г .: латинският поет Соломон Рисински се подписва като Solomo Pantherus Leucorussus („Беларус”), а по-късно той използва подписа Solomo Rysinius Sarmata ( „Сарматски”). В руската държава по отношение на цялото източнославянско население на полско-литовската държава Реч Посполита се използва терминът „беларусци“, който с времето се стеснява до източнославянското население на Великото Литовско херцогство. До 19 век етнонимът „русини“ или политическото име „литвини“ се използват в качеството на самостоятелно име. В края на 19 век терминът „беларус“ (или „белорус“) е използван за населението на цялата територия на Беларус.

Според преброяването на Република Беларус през 2009 г. броят на беларусите възлиза на 7 957 хиляди души. (83,7% от населението на страната). Беларусите също живеят в Русия, Украйна, Латвия, Полша (главно в Подляшското воеводство), Литва, Естония, Молдова, Казахстан, САЩ, Канада, Австралия, Германия, Чехия, Белгия и други страни.

В началото на XX век, според официални преброявания и научни изследвания, беларусите съставляват по-голямата част от населението на съвременния Смоленск, Брянск и някои райони на Псковска и Тверска области (Русия), както и Виленщина (Литва), Белосток (Полша) и някои места на Латгале (Латвия) и Черниговска област (Украйна).

В началото на XX век по данни на официалната статистика и различни научни иследвания белорусите съставляват голяма част от населението на съвременните Смоленска и Брянска област, както и някои райони на Псковска и Тверска области (Русия), а също и Виленщина (Литва), Белостока (Полша) и някои местности от местности от областта Латгалия(Латвия) и Черниговска област (Украйна).

Обявените през 1918 г. лидери на Беларуската народна република (БНР) са искали да видят по-голямата част от тези територии като част от БНР, а повечето от тези земи са обявени за част от Социалистическата Съветска Република Беларус (ССРБ), образувана на 1 януари 1919 г. в Смоленск. По време на Гражданската война и интервенцията, ССРБ престава да съществува, нейната територия частично става част от Литовско-Беларуската Съветска Социалистическа Република, а част е прехвърлена на РСФСР (Могилевска, Витебска провинции, както и беларуските части на Смоленска и Черниговска провинции). Западна Беларус, според резултатите на от войната, става част от Полша.По-късно регионите Витебск, Могильов и Гомел преминават в състава на Беларуската Съветска Социалистическа Република през 1924 и 1926 г. През септември - началото на октомври 1939 г. в резултат на разделението на Полша, Западна и Източна Беларус се обединяват през ноември 1939 г., а три гранични района с литовско и полско население преминават в Литовската ССР през 1940 г. В края на Втората световна война през 1945 г. Съветският съюз връща на Полша 17 области на Белосток и три области на Брестска област установяване на граница по така наречената линия Керзон. В следвоенния период (до 1959 г.) обменът на население с Полша се провежда повече от веднъж: етнически поляци отиват в Полша, а етнически беларуси отиват в Беларус. Независимо от това територии с преобладаващо полско население остават в Беларус (например Вороновски окръг, намиращ се в Гродненска област), а в Полша - граничните райони с Беларус със значителен дял от беларуското население в околностите на градовете Хайнувка и Белск Подляски.

Присъединяването на етнически белоруски земи към други държави, както и липсата на образователни възможности на родния им език довежда до почти пълна асимилация на тамошното беларуското население.

В началото на 20 век част от беларусите емигрират в САЩ, Бразилия и Канада. В съветската епоха се осъществява вътрешна миграция на беларуси към други съветски републики и по този начин се формират значителни беларуски диаспори в Естония, Казахстан и Централна Русия. След разпадането на СССР няколко хиляди беларуси заминават за страните от Европейския съюз, САЩ, Канада и Русия.

От втората половина на X в. до средата на XIII в. Най-големите княжества на територията на съвременна Беларус са княжествата Полоцк, Туров-Пинск и Городенски. През този период християнството идва в беларуските земи, основават се Полоцка и Туровска епархии. Развива се писменост, базирана на църковнославянския език.

В средата на XIII - XIV век литовските и беларуските земи стават основа за формирането на Великото Литовско княжество. От средата на XIII в. До 1569 г. Великото Литовско княжество е отделна държава, а след Люблинския съюз през 1569 г. и до края на XVIII век е част от Република Полша като един от двата компонента на тази конфедеративна държава.

В края на XVIII век, в резултат на разделянето на Реч Посполита на три части, белоруските земи са включени в Руската империя. В Руската империя, в рамките на държавообразуващата концепция за триединния руски народ, белорусите са разглеждани като един от нейните разклонения, който бе подкрепен от редица историци, географи и езиковеди, като И. И. Срезневски, Н. И. Костомаров и др. По време на въстанието от 1863-1864 г. един от лидерите му Константин Калиновски пропагандира идеите за независимост на беларуската територия от Руската империя. Идеята за независимост на белоруския народ е изложена от популистката група "Гомон" (белоруската фракция от революционната организация "Народната воля"), която действа сред белоруските студенти в Санкт Петербург през 1880 г. под влияние на подобни украински групи.

След Октомврийската революция от 1917 г. значимо събитие е провъзгласяването на независимостта на Беларуската народна република на 25 март 1918 г. В бъдеще се създава съветската беларуска държавност (БССР), настъпват радикални промени в живота на белорусите: в предвоенния период техните условия на живот се променят драстично, грамотността се увеличава, започва се преподаването на беларуския език в училищата и започват да се разработват стандарти за беларуска литературна писменост. Това е улеснено и с присъединяването към БССР на територията на Западна Беларус (1939 г.). Проведена е политиката за развитие на стопанства през 20-те години (разцепване) и коренното население, което обаче намалява в следвоенния период.

Въпросите за развитието на беларуския език и беларуската култура отново биват повдигнати в края на осемдесетте години. През август 1991 г. Декларацията за държавен суверенитет на Беларус (Република Беларус) от 1990 г. получава статут на конституционен акт и по този начин поставя основата за съществуването на независима Беларус.

С общата хомогенност на беларуската култура се формират нейните регионални различия. Разграничават се шест исторически и етнографски региона: езерото (север), Днепър (изток), Централна Беларус, Понемание (северозапад), Източно и Западно Полессе.

Формирането на беларуския език започва през XIII век на обща източнославянска основа за беларуси, украинци и руснаци и под влияние на писмена църковнославянска традиция. Към XIV век се формира беларуската версия на писмения църковнославянски език, както и старобелоруският език, който се използва като чиновнически език във Великото Литовско княжество (до 1697 г.). Старобелоруският език значително се различава от руския и е много близък до староукраинския език (подобно съотношение на източнославянските езици се запази и до днес).

Сред писмените паметници, създадени на старобелоруския език, са Уставите на Великото Литовско княжество (1529, 1566, 1588), обширен корпус от беларуско-литовски хроники от XIV-XVII век.

Първата официална кодификация на беларуския език, по-известна като „Тарашкевица”, е осъществена през 1918 г. от Бронислав Тарашкевич. През 1933 г. е извършена реформа на беларуския правопис, която доближава беларуския правопис до руския и установява съвременната официална и най-често срещана норма на белоруския език.

Сред беларусите, обитаваащи малки населени места, е распространена и т.нар. трасянка – своеобразно съчетание на различин черти на белоруския и руския език.

Според преброяването на Беларус през 2009 г. 4,841,319 беларуси (60,84%) са посочили родния си език. Освен това 1 009 935 (12,69%) беларуси посочват беларуския като втори език, който владеят свободно. През 2009 г. Беларус 5 851 254 (73,53%) от беларусите заявявят, че владеят белоруски език. Само 2,073,853 (26,06%) от беларусите заявяват, че обикновено говорят беларуски у дома. В сравнение с 1999 г. тези цифри отразяват намаляващата тенденция в използването на беларуския език; според резултатите от предишното преброяване 85,6% от беларусите са смятали за своя родина Беларус, а 41,3% са говорили у дома по нея.

За беларусите е характерно наличието на руско-беларуско двуезичие и повечето от тях, особено в най-големите градове, използват главно руския език. Така според преброяването от 2009 г. 5 551 527 (69,77%) от беларусите в цялата страна са казали, че обикновено говорят руски у дома, докато в Минск тази пропорция нараства до 87,29%. Степента на владеене на руски език сред беларусите е висока; 2,943,817 (37,00%) от беларусите казаха, че говорят руски като техен роден език, а 1 206 639 души казаха, че владеят руски като втори. (15.16%). Общият брой на беларусите, които са декларирали владеене на руски език, е 1450 256 души. (52,16%).

Според резултатите от изследването на националната идентичност е установено, че 34% от беларусите казват, че владеят белоруския език, около 6% от беларусите казват, че постоянно използват беларуски език, почти 74% постоянно използват руски език.

Вярващите беларуси са предимно православни. Според католическата църква католиците съставляват 14,5% от населението на Беларус, над 1,4 милиона души. ЦРУ публикува оценка на общия дял на католици, протестанти, евреи и мюсюлмани в населението на Беларус: 20% за 1997 г .; има по-ниски оценки на 13,19% от католиците в Беларус за 2000 г. - католици (главно от латинския обред, има няколко гръцко-католически общности), както и протестанти (баптисти, петдесетници и др.).

_{Пощенски марки с народни носии от различни области на Беларус.}

Национална носия

В края на XIX - средата на XX век се формират традиционните модели на облекло.

Мъжка носия - състои се от рубашка , ноговица (дреха с пояс), безръкавки (камизелки). Ризата се е носила, комбинирана с цветен колан. Обувките са бил лапти (обувки без връзки), кожени бюра, боти, през зимата - валенки. Шапките са сламена шапка (брил), филцова шапка (магерка), зимна шапка (аблавуха). През рамото се носи кожена чанта. В мъжкия костюм е преобладавал белият цвят, а бродерията и декорациите са на яката, под ризата; коланът е многоцветен.

_{Традиционни връхни летни дрехи на белоруските селяни, XIX век. (Музей на старобеларуската култура).}

Женска носия - тя е по-разнообразна, с ясно изразени национални характеристики. Открояват се четири вида: с пола и престилка; с пола, престилка и безръкавка (гарсет); с пола, към която е пришит корсет; с пола, престилка, безръкавка (гарсет). Първите две са известни в цяла Беларус, последните две - в източните и североизточните райони. Ризите са три вида: с прави вложки на рамото, с форма на туника, с кокетка; много внимание е обърнато на бродерията по ръкавите. Има разнообразието от поли, носени с колан (андарак, саян, палатник, лято), както и пони, престилки. Полите са червени, синьо-зелени, в сиво-бяла клетка, с надлъжни и напречни ивици. Престилките са украсени с дантела, плисета; безръкавки (гарсет) - бродерия, дантела.

Шапките на момичетата представляват тесни панделки (скидачка, шлячок), венци. Омъжените жени слагат косата си под шапка, хавлиена шапка (намитка), шал. Ежедневните дамски обувки са били обувки за връзки, по време на празници са се носили кожени обувки( поршни) и хромови боти. Горните мъжки и дамски дрехи са почти еднакви. Ушивани са от филцова боядисано сукно (свита, сермяга, бурка, латушка), щавена(казашка) и нещавена (кожушна) овча кожа. Жените са носили са също кафтан, кабат (неизвестен термин).

_{Традиционни връхни зимни дрехи на белоруските селяни, (село Гоща край град Ивацевичей), XIX в. (Музей на старобеларуската култура).}

От семейните обреди на беларусите най-колоритната е била сватбата. Сватбените церемонии могат да бъдат разделени на предбрачни церемонии (сватовство, заручина – предварителен договор за сключване на брак); същинска сватба (съборна събота, печене на кравай, пасад, среща на млади дружини, събиране на млади хора, разделяне на кравая); следсватбени обаждания. Най-важни са поставянето на булката и младоженеца, символично изкупуване на косата на невестата, разделянето на хляба. Много традиционни церемонии, в съкратена форма или преосмислени, са запазени в съвременната сватба на беларуси, много от тях са възпроизведени в игрова форма. Основният смисъл на родилните обреди е разбиването на гърнето, угощаване с бабина каша, пързаляните на бабитеите-акушерки с брани (инструменти за оран на почвата), шейни, коне. Погребалният обред включва редица архаични елементи - паметен празник със задължителна кутя, запалване на свещи.

Календарният ритуален цикъл е много разнообразен. На Бъдни вечер се устройвала вечеря (постна), задължително ястие била ечемичната каша. Момичетата гадаели съдбата си. Те пеели т.нар. калядки ии щедровки. На втория ден на Коледа група младежи, облечени като Коза, Мечка и Кон, обикаляли къщите на своите съседи и изпълнявали коледнии песни. Палачинките На празница Масленица се приговяли палачинки, яздели са коне, но церемониите на по време на този празник при белорусите били по-слабо развити, отколкото сред руснаци или украинци. Посрещането на пролетта е белязана от пеенето на специални пролетни песни. От източнославянските народи ритуалният характер на срещата на пролетта продължава най-дълго сред беларусите.

Етно-националната специфика на беларусите са съставлявали т.нар волочебни песни, които са били по-често срещани сред хях, отколкото сред руснаците и украинците. Тези песни са изпълнявани на Великден по време на обхода на дворовете от т.нар. волочебники(възрастни мъже), които пожелават на собствениците дома урожай и богатство в къщата. На втория ден от Великден се изпълнява танц. Специален слой от народната поезия е купалската поезия. Този празник е запазил най-архаичните си особености. В нощта на Иван Купала горят огньове, момчета и момичета прескачат над тях, търсейки чудодейния цвят на папрата, къпят се, гадаят, слагат венци на водата и др. Широко разпростронени са т. нар дожинки – съвкупност от религиозно-битови обичаи на беларусите. Момичетат плетели специален венец, украсявали последния сноп, приготвяли празнична трапеза. Дожинките се съпровождоли от характерни песни.

Особености на беларуския манталитет

Манталитетът на беларусите се е формирал през дълго историческо време и е придобил характерните си характеристики при определени обстоятелства от обществено-политическия, социално-икономическия и духовно-културния живот. В древния период манталитетът на жителите на Беларус се е характеризирал с езически политеизъм (вяра в едновременното съществуване на много богове), обожествяване на земята, небесни тела, дървета, камъни и други природни явления (пантеизъм), вярата в реалното съществуване на души, зли и добри духове (анимизъм), словесна магия (вяра в чудодейната сила на специални думи, изрази), усещане за неразривно единство между човек и цялото околно пространство, различни забабони, култове и др. След приемането на християнството в началото на 2-ро хилядолетие след Христа се среща своеобразно преплитане на два вида светоглед - езически и християнски, за които монотеизмът (вярата в съществуването на единствен Бог) става характерен. Във всички времена белорусите се характеризират с привързаност към родната земя, желанието да приспособят работата и почивката си към определени природни и сезонни цикли, времето на годината (манталитет от т. нар. календарен тип), както се вижда от беларуския народен календар , богат на празници, възпоменания и от съответните им песни, танци, церемонии, различни знаци и вярвания.

Освен това манталитетът на беларусите почти винаги се е отличавал с такива характерни черти като толерантност (толерантност към представители на други нации, вероизповедания, социални групи), патриотизъм, хуманност, демокрация и т.н. Този традиционен беларуски манталитет остава непроменен от дълго време. Въпреки това през изминалия век, под влияние на различни фактори, мирогледът на някои жители на Беларус се е развил от предишно благочестие до открит атеизъм, от магически и митологични идеи до вкореняване на материалистични идеи, отслабване на механизмите на национално-културната идентификация. В съвременния период, под влияние на значителни социални промени, манталитетът на много граждани на Беларус постепенно се отървава от прекомерната идеологизация, подчинението на официалните власти, безбожността, крайния жизнен консерватизъм, засилва се идеята за необходимостта от независима държава, истинско демократично общество, свободно самоутвърждаване на личността и национално самосъзнание.

В белоруските приказки е отразена любовта на беларусите към труда като такъв, техният стремеж към спокоен, оразмерен, стабилен живот, тяхното уважително отношение към родителите. Безпрекословният родителски авторитет е една от съставляващите характеристики на „моралния кодекс“ на някогашните беларуси. Действията на родителите никога не се обсуждат и не се осъждат. Неподлежащ на съмнение е и авторитетът на мъжа. тези особености подчертават такива важни черта на поведението на белорусите, като консерватизма, стремежа за съхраняване на съществуващите устои, традиционализма. Сред положителните качества на беларусите са уважението към по-възрастните, грижата па запазване на доброто име (има се предвид също и и честността, прямотата, искренността), сред отрицателните - завистливостта и злословието.

Беларусите често са изпитвали външно влияние, понякога инасилие от страна на други народи, но това само им помага да изработят уникална „технология на оцеляването“, която може да се опише по следния начин. Първо, това е стремежът на беларусите към унии, съюзи. Второ, това е ролята на църквата. Трето, това е толерантността, която някои автори свързват с прагматизма.