Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ПИЦА – НАЙ-ИЗВЕСТНАТА ИТАЛИАНСКА ХРАНА

24.07.2020

Пица е най-разпространената италианска дума в света.

Пица е названието на италианско национално ястие във вид на кръгла пита с мая, в класическия вариант покрита с доматен сос и топено сирене.

Думата „пица“ произлиза от думата пицеа (picea), която идва от неаполитанския диалект на италианския език. Тази дума се използва в няколко езика. Съществува хипотеза, че това е термин, произлизащ от древногермански език, който повлиява на речта на ломбардските народи между XI и XII век – думата е pizzo или bizzo, която означава да вкуся. Има и твърдения, че думата е със семитски произход от Западна Азия. Други хипотези посочват произхода й от латинската дума pinsа или от гръцката дума pitta.

Пицата, заедно с пастата (макаронени изделия), е най-известната италианска храна в света.

Ястията пица и хамбургер се считат за най-разпространените ястия в света, макар, че количествениете нива на консумацията на пица в градове, като Буенос Айрес, Чикаго и Ню Йорк достигат високи измерения, заради големия брой италиански потомци, живеещи в тях.

Историята на пицата е свързана с използването на пшеничен хляб в древните култури на Египет, Персия, Гърция и Рим. По времето на Дарий I Велики (521-500 г. пр. н. е.) персийските войници са се хранели с плосък хляб с топено сирене и фурми, поставени отгоре. В Древния Рим войниците са консумирали плосък хляб със зехтин и подправки.

Пренасянето на доматите в Европа през 1522 г. довежда до това, че в италианския град Неапол се появява първообразът на италианската пица. Самото ястие става популярно сред неаполитанците през XVII век. По това време се появяват специални готвачи пиццайоли, приготвящи пици за италианските селяни.

Макар че Неапол е включил доматите в хранителното меню, в останалата част на континента се е смятало, че те са отровни. Перуанските семена от домати пристигат в Неапол през 1770 г., в качеството си на подарък от вице-краля на Перу, като дават началото на сорт, известен като домат Сан Марцано, чиято ниска киселинност го прави оптимален за приготвянето на доматен сос. Комбинацията от хляб, доматен сос и сирене се явява гореща, апетитна и евтина храна за жителите на града.

Въпреки, че е доказано, че съвременната класическа пица (с моцарела и домати) е била позната още през 1830 г, за начална дата на съществуването й се приема юни 1889 г., когато, за да почете кралицата на Италия Маргарита Савойска, готвачът Рафаеле Еспозито от пицария Бранди създава пица Маргарита, чиито подправки (домат, моцарела и босилек) символизират цветовете на италианския флаг. Но съществуват мнения, че това е просто една легенда.

Пица Маргарита

В средата на XIX век пиците се разпространяват от Неапол до останалата част на Италия, след това в няколко страни в континента Америка, а после и в целия свят.

От началото на своето създаване пицата е претърпяла много регионални изменения, например в Рим е много популярна т. нар. пица ал тaлиo, в региона Лигурия - сарденара, в Сицилия – сфинционе. Извън Италия, в Аржентина са популярни пиците фугацета и фаина; в Мексико - мексиканската пица; в САЩ - пица в стил Чикаго, която е първата американска пица, водеща началото си от 1943 г.; във Франция – пица писаладиер.

Японската версия на пица („okonomiyaki“) представлява пържена плоска пита със скариди или други морски дарове и зеленчуци, добре намазана със специален сос и поръсена със сушен чипс от риба тон. Когато се сервира, такава пица се разделя с плоска шпатула, наречена „коте”.

Японската пица okonomiyaki

През 1948 г. е продадено първото консервирано тесто за пица. През 50-те и 60-те години на миналия век пицата се превръща в стандартна храна за бързо хранене в Америка, наред с хот дога и ябълковия пай.

През 1957 г. братя Челентано пускат на пазара първата замразена пица.

От 1989 г. в Италия ежегодно се провежда Световен шампионат по пица, в рамките на който се организират няколко състезания, свързани с правенето на пици.

На 9 декември 2009 г. Европейският съюз, по искане на италианския парламент, предоставя деноминацията на гарантиран традиционен специализиран режим (TSG) за защита на традиционната неаполитанска пица, по-специално „Маргерита“ и „Маринара“.

От 2010 г. истинската неаполитанска пица е регистрирана от Европейския съюз в така наречената хранителна група STG. Това е съкращение „specialità tradizionale garantita“, което означава „гарантиран традиционен специалитет“. Рецептата за тази традиционна неаполитанска пица е регламентирана със закон, който регулира формата на пицата, как трябва да се приготви тестото и къде може да се консумира истинска неаполитанска пица.

През 2017 г. ЮНЕСКО включва "изкуството на неаполитанските пицайоли" в списъка на шедьоврите на устното и нематериално културно наследство на човечеството.



Пицата се приготвя чрез печене и обикновено се състои от следните основни съставки:

• тесто, направено от вода, брашно, сол и мая

• доматена основа (sugo di pomodoro)

• моцарела

Възможно е също да се добавят всякакви съставки според вида на пицата, например маслини, сардини, гъби, лук, салам, аншоа, ананаси и много други. В зависимост от националните обичаи на всяка държава, рецептите съдържат и различни заместители и вариации на суровините.



Няколко вида фурни се използват за приготвяне на пица:

• Дървена фурна - пица та се пече на около три минути (пещта се загрява до 380-500°С)

• Електрическа пещ - Професионалната електрическа пещ също може да се нагрее до около 450°C. Недостатъкът на тези пещи е високата загуба на температура при всяко отваряне на вратата на пещта.

• Газова пещ - (Газът преминава през дюзи вътре в овална пещ.) Газовата пещ има подобни свойства като на дървената пещ.

По-известни видове пици:

Неаполитанска пица

За кръглата пица, тестото от брашно, вода, мая, сол и евентуално олио, предварително заквасени в цяло тесто и след това разделени на единични порции (хлебчета или хляб), се разстила под формата на диск, подправя се по различен начин и се изпича на фурна. Това е най-известната и консумирана в света пица. Нарича се също класическа пица или неаполитанска пица.

Характерна в няколко италиански регионални кухни, тя стана известна като специалитет на неаполитанската кухня. Град Неапол наистина е играл много важна роля в историята на пицата, създавайки и изнасяйки този специалитет, който сега е най-разпространен в света. Поради тази причина изразът "неаполитанска пица" все още се използва като синоним на "кръгла пица", дори ако нейните характеристики често са различни от тези на неаполитанската традиционна пица.

Пица ал талио

Пица ал талио

За нарязана пица или пица за тиган, квасеното тесто се разточва, подправя се и се готви в големи кръгли или правоъгълни метални тави и след това се излага на показ, за да се продава по тегло по избор на клиента. В домашни условия, тя се консумира на филийки. Продажбата на този вид пица е широко разпространена не само в пицариите, но и в пекарните.

Тъй като пицата в тигана трябва да се държи на показ и евентуално загрята, това изисква използването на много воднисто тесто, които дори при тези условия не изсъхва. За тази цел се използват силни брашна, регенерационни процедури или сода на прах, които позволяват добавяне на по-голям процент вода към тестото, до 90%. Това също има предимство от икономическа гледна точка, тъй като пицата се продава в някои случаи по тегло (този метод е например най-често срещан в град Рим).

Пица ала палла е голяма пица, поставена на показ и продавана на тегло, но приготвянето й се извършва, подобно на кръглата пица, директно върху повърхността на фурната.

Една от нейните вариации е пица ал метро. Създадена през 50-те години на миналия век от хлебаря Луиджи Дел'Амура, пица ал метро е еднометрова пица от полуостров Соренто. В региона Кампания пицата може да бъде под формата на пай, като пица ди скарола. В този случай пицета е малка и често се сервира за закуска.

Шоколадова пица или с ябълка (канелена захар) е захарен вариант на пица, която може да се консумира като десерт.

Маргарита: домат, моцарела, босилек, зехтин

Реджина: домати, моцарела, шунка, гъби

Неаполитана: домати, моцарела, аншоа, маслини, риган, зехтин

Маринара: домат, чесън, риган, зехтин

Дявола: моцарела, домат, пикантен салам

Сицилиана: домати, моцарела, босилек, аншоа, каперси, гъби

Капричоза: моцарела, гъби, артишок, шунка, маслини, зехтин

Куатро стаджони: обикновено същите съставки като капричоза, но с различна подредба и където всяка съставка трябва да представлява сезон

Куатро формаджи: моцарела и други сирена, в зависимост от местните обстоятелства

Калцоне: гарниран с моцарела, шунка, гъби, доматен сос, яйца или други съставки

Хавай: домат, моцарела, шунка, ананас



Пицария Antica Port'Alba, намираща се в античния център на Неапол, е считана за първата пицария в света.

Поради силната имиграция и италианското влияние, градът с най-голям брой пицарии в света е град Ню Йорк, следван от Сан Паоло в Бразилия. В Сан Паоло пиците често имат гарнитури, произлизащи от местна гастрономия, като палмито, катупири или крема сирене.

Най-дългата пица в света е направена на 10 юни 2017 г. във Фонтана, Калифорния. Според Книгата на рекордите на Гинес за направата й са използвани 8,85 тона брашно, 2,5 тона доматен сос и 2 тона моцарела, като е приготвена за 54 часа от екип от над 100 готвачи. Предишният рекорд е установен на 9 май 2016 г. на брега на Неапол, като дължината на пицата е била 1853,88 метра, а приготвянето й трае общо 9 часа.

Пица с диаметър над 37 метра е била приготвена в хипермаркетът Norwood Pick 'n Pay (Йоханесбург, Южна Африка). Според Книгата на рекордите на Гинес пицата е направена през 1990 г. с 500 кг брашно, 800 кг сирене и 900 кг доматен сос.

Новият рекорд за най-далечна доставка на пица е дело на английският шофьор Люси Клоу. Вегетарианската пица била приготвена на 17 ноември 2004 ., като е изминато разстояние от 16949 км, за да бъде доставена от Фелтъм, район на Лондон до улица „Рамзи“, Мелбърн, на 19 ноември 2004 г. Рекордът присъства в изданието за 2006 г. на Книгата на рекордите на Гинес.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net