News

Общата височина на водопада е 200 метра - най-високата от петте каскади, които го съставляват, е 90 метра. Дебитът на водата варира от 3 до 5 куб.м. Днес водноелектроцентрална компания впряга потока на водопада през определени периоди от годината, намалявайки неговия обем.

_{Водопадът Райхенбах}

Водопадът Райхенбах придобива световна известност благодарение на разказа на Артър Конан Дойл „Последен случай“ (англ. "The Final Problem"), публикуван през декември 1983 г. в списание „Странд“, в който прочутият литературен герой, детективът Шерлок Холмс влиза в смъртна схватка с професор Джеймс Мориарти – гениален злодей, лидер на крупна престъпна организация и негов главен враг.

До водопада, който е туристическа атракция и се осветява нощем, се достига с Райхенбахския фуникульор (зъбчато влакче) от изходния пункт, намиращ се близо до Мейринген. Долната гара е на около 20 минути пеша или 6-минутно пътуване с автобус от жп гара Мейринген на железопътната линия Брюниг, която свързва градовете Интерлакен и Люцерн. Пешеходна пътека води от планинската гара Hotel Zwirgi до релсовия път с изглед към водопада или до мястото, където героят на Конан Дойл Холмс се бие със своя противник; пътеката завършва с железопътна гара, свързваща се с други коловози само в единия край, която е оградена от съображения за сигурност. Точното местоположение на измисления двубой е отбелязано с бяла звезда, която се вижда от въжената станция.

Артър Конан Дойл решава да „убие“ своя обожаван от публиката герой Шерлок, за да не засенчва „по-сериозните” му исторически романи. Той казва за Холмс:

„Толкова ми омръзна от него, че го чувствам като пастет от гъши дроб, с който съм преял. И до ден-днешен ми се гади само при споменаването на името му.”

_{Шерлок Холмс се бори с професор Мориарти (илюстрация на Сидни Пейдж, 1893 г.)}

В разказа на Конан Дойл на 4 май 1891 г. край водопада Райхенбах възниква физически сблъсък между Холмс и проф. Мориарти, който приключва, както се предполага от доктор Уотсън (приятел и сътрудник на Холмс, който се явява повествувател в разказа) със смъртта на двамата противници.

Сюжетната линия на „Последен случай“ е следната. Проф. Мориарти, наречен от Дойл „Наполеон на престъпния свят“, математик по образование, ръководител на университетски факултет, е създал влиятелна мрежа от гангстери, най-мощната в Европа, която отдавна тероризира Лондон. Холмс, който с редки изключения, показва студенина и безразличие към другите персонажи в останалите разкази на Дойл, в тази история проявява много голям интерес към Мориарти, считайки го за опасен противник. Великият детектив казва на постоянния си спътник д-р Уотсън: „Ако успея да победя този човек, ако мога да се отърва от обществото от него, това ще бъде венецът на моята работа.“

Холмс разкрива и заловя всички членове на бандата, само Мориарти успява да избяга. Тъй като Холмс се опасява, че Мориарти ще му отмъсти, той пътува из Европа с Уотсън. В Майринген Шерлок Холмс и зловещия професор най-накрая се срещат отново, след като Холмс го примамва да дойде от Лондон в Швейцария. Последната битка между тях е на живот и смърт и се води на 4 май 1891 г. край водопада Рейхенбах. Професор Мориарти е изключително труден противник в ръкопашния бой. Но Холмс владее много добре бокса, както и английското бойно изкуство бартицу. Схватката предвещава да е тежка и равностойна, в крайна сметка изглежда, че и двамата падат в пропастта. Уотсън, който преди това е бил извикан обратно в селото след фалшива сигнал за спешна медицинска помощ и по този начин лично не е наблюдавал двубоя, накрая заключава, че Холмс и Мориарти са загинали. Тялото на Холмс обаче така и не е намерено.

Реакцията на читателите спрямо смъртта на детектива е безпрецедентна. Над 20 000 абонати на списание „Странд” прекратяват абонаментите си, разгневени от преждевременния край на Шерлок Холмс. Смъртта на детектива е определена от служителите на списанието като „ужасно събитие”.

Казват, че млади мъже ходели из Лондон с черни крепове на шапките или около ръцете цял месец след кончината на Холмс, макар че достоверността на тези твърдения не е потвърдена документално. Възмутени читатели изпращали протестни писма до списанието. „Грубиян!”, започва едно от тях, адресирано до Конан Дойл. В други писма писателят е обиждан с думите “чудовище“ и „звяр“. Основават се различни американски клубове с название „Да опазим жив Холмс”. Конан Дойл отговаря на нападките на протестиращите, заявявайки, че смъртта на героя му е „оправдаемо убийство”. Дори кралицата на Великобритания Виктория е възмутена от такъв финал на разказа. През 1903 г. уморен от огромния брой писма от разочаровани читатели, Дойл написва сборника „Завръщането на Шерлок Холмс“, като през същата година списаие „Странд“ публикува разказа „Празна къща,“ където става ясно, че Холмс е „жив“ и е симулирал смъртта си, за да избяга от съучастниците на Мориарти. В разказа са разкрити и действителните подробности по схватката, както и предполагаемото падане на Холмс.

_{Картина на Джоузеф Майорд Уилям Търнър от 1804 г., изобразяваща водопада}

От многото водопади в Бернския Оберланд, сър Артър Конан Дойл изглежда е бил най-заинтригуван от Райхенбахските водопади. Той ги посещава за пръв път по време швейцарски празник по покана на сър Хенри Лун, основателят на Lunn Poly. Внукът на сър Хенри, Питър Лун, си спомня: „Дядо ми му казва да го бутне (Холмс) от Райхенбахските водопади, а Конан Дойл не бил чувал за тях, затова и той му ги показва.“ Дойл бил толкова впечатлен, че решил да остави героя си да умре там.

Действителната скална издатина, от която пада Мориарти, се намира на противороложната страна на фуникульорната станция; до нея се стига, като се изкачвате по пътеката до върха на водопадите, пресичате моста и следвате пътеката надолу по хълма. Издатината е маркирана с табела, английският надпис гласи: „На това страшно място Шерлок Холмс победи професор Мориарти, на 4 май 1891 г."

_{Паметна плоча в чест на победата на Холмс при водопада Райхенбах}

Всяка година на 4 май над Райхенбах се провежда международна среща на любителите на Шерлок Холмс, които облечени с дрехи, съответстващи на облеклото на героите на разказа, правят възстановка на схватката между Холмс и Мориарти. На наблюдателната площадка при водопада е поставена паметна плоча по случай на 100-годишнината от „събитието“.

Водопадът Райхенбах и известен заради това, че близкото селце Мейринген, което е родина на „целувката“ — десерт от захарна пудра и разбити яйчни белтъци. „Целувките“ от Мейринген се ситат за най-хубавите.

В Мейринген на видно място има поставен паметник на Шерлок Холмс.

Водопадът Райхенбах е обект на няколко картини от началото на 19-ти век, дело на английския пейзажист Дж. М. У. Търнър.

Индийската група Ravens & Chimes нарича дебютния си албум (издаден през 2007 г.) на името на водопада Райхенбах.

Райхенбахският водопад е също и заглавие на телевизионна драма на BBC от 2008 г. В нея се споменават няколко исторически личности, свързани с града, включително Конан Дойл и неговия ментор – д-р Джоузеф Бел – шотландски хирург, известен като прототипът на Шерлок Холмс.

През 1981 г. астероидът (5048) е назован с името Мориарти в чест на литературния герой проф. Мориарти.